Изкуството на персийските каджари – декадентски разкош

В Музея на Изтока в Москва се откри изложба, посветена на един от знаковите периоди на персийското изкуство. Оказа се, че във фонда на музея се намира огромна колекция.

София БАГДАСАРОВА

17 май 2021 г.

Неизвестен художник. „Жена на прозореца“. Иран. XIX век. Фотогр.: Государственный музей Востока

Каджарите са предпоследната персийска династия, управлявала Иран от 1795 г. до 1925 г. След свалянето на последния каджарски шах настъпва бурно време (так например, за две години се появила съветска република), а след това на престола се възкачили шаховете от рода Пехлеви – до 1979 г. В по-широк смисъл под „каджари“ и „каджарско изкуство“ се имат предвид произведения, създавани в Персия в този период. Това е особен стил, който доста се различава от изисканата маниерност на периода на Сефевидите (XVI–XVIII век), знаменит със своите финни персийски миниатюри и особено обичан от западните колекционери.

Кутийка за ароматизиран тютюн. Персия. Втората половина на ХІХ век.  Фото: Государственный музей Востока

„Фирмените образци“ на каджарско изкуство са големи картини, нарисувани с масло върху платно. Това са наивистични парадни портрети на владетели, изображения на копнеещи юноши – принцове с ловни соколи, а също на танцьорки и красавици от хареми в различни пози и играещи акробатични танци. Маслената живопис, нетипична за исламското изкуство, се появява в Иран, защото шаховете от династията на Каджарите, подобно на Петър І, започват да изпращат художниците в Европа да се учат на занаят. Завръщайки се, каджарските живописци създават свой неповторим стил – смес от наивистичен ориентализъм със западни похвати. Най-характерният пример са портретите на каджарски момичета, поразяващи със своите костюми с гола гръд. Това така наричано от изкуствоведите каджарско деколте, обаче, в реалност не е съществувало – то е създавано от художниците и е своеобразен атрибут на разкоша и сексуалната свобода.

Резервуар, глава и чашка за наргиле. Иран. XIX век. Фото: Государственный музей Востока

В съвременния Иран, който след свалянето на Пехлеви е управляван от ултраконсервативния аятолах, веселото и фриволно каджарско изкуство не е на почит. То не излиза от музейните хранилища, не бива популяризирано – предимно се възпява изкуството на великите епични предшественици от рода на Сасанидите. В западните институции интересът към каджарите възниква съвсем наскоро, преди около 20 години. Първата голяма изложба, станала откритие за публиката, се състоява в ню-йорксия Бруклински музей през 1998 г. и 1999 г. Преди няколко години изложби за каджарите се провеждат в Лувъра, Музея на Виктория и Албърт, и в редица други. Явен симптом на интереса към епохата е, че през април 2021 г., на търг на Christie’s, бе продаден групов портрет на 24 каджарски принца за £ 2,3 млн, при начална цена от £ 1–1,5 млн. 

Неизвестен майстор. „Конна разходка“. Керамично пано. Иран. XIX век. Фото: Государственный музей Востока

„Това е ярко източно изкуство, но също изкуство на кича, изпълнено с наивно и силно жизнелюбие. Западът го разбра чак сега, до този момент те бяха съсредоточени върху другите персийци, изящните Сефевиди – разказва Полина Коротчикова (куратор на изложбата в Музея на Изтока) – Интересно е, че за нас (руснаците – бел.прев.) каджарското изкуство е много „по-родно“. Например, първата изложба на каджарско изкуство у нас бе проведена още през 1973 г. Взаимоотношенията на Руската империя и СССР с Персия все пак винаги са имали съвсем друг характер, защото тя е била наш южен съсед. Руснаците гледат на персийците по друг начин и могат да покажат тяхното изкуство по-дълбоко. За западната цивилизация, между другото, и персийците, и ние сме екзотика“.

Чаша от фаянс. Иран. XIX в. Фото: Государственный музей Востока

Както споделя кураторът, задачата на изложбата е била да се представи именно собствената колекция на Музея на Изтока, която не е била достатъчно изучена. Изясни се, че във фонда има около 1000 експоната, от които са показани 350 – най-добрите. Сред тях са живопис, керамика, костюм, оръжие. Ако говорим за руските сбирки на персийско изкуство, то всички обикновенно отбелязват Ермитажа, където са се стичали дипломатическите подаръци и лични покупки на завръщащите се дипломати. Обаче в Ермитажа няма живопис върху стъкло, единият от уникалните каджарски жанрове на приложно-декоративното изкуство, а в Музея на Изтока се намират няколко прекрасни образци. Що се отнася до портретите на красавици, то в московския музей има 7 различни дами (някои с прословутото „каджарско деколте“, други с истински дрехи).

Мухамад Али. „Прием в двореца на Фатх-Али-шах на празника Навруз“. Иран. 1834. Фото: Государственный музей Востока

„Нашата каджарска колекция се е формирала от различни източници – разказва П. Коротчикова – Много от предметите на приложно-декоративните изкуства и живописта са дошли от дома на Вяземските князе в Остафиево. Голяма част от фондовете – цели две колекции, са предадени от журналистите и дипломати Рудолф Абих и Владимир Тардов. И двамата са работили в Иран през 1920-те години, когато епохата на каджарите завършва и много неща стават достъпни като цени. За наш късмет те обикнали и започнали да събират именно този стил, който тогава бил разбираем за малцина и като цяло изглеждал груб и наивен.“

Сред експонатите е представено писмото на шаха, написано до Николай І след убийството на А. Грибоедов (руски посланник в Персия и изтъкнат писател – бел.прев.), фотографии от Кунсткамерата в Санкт-Петербург, а също няколко предмета предоставени от руския частен фонд Марджани, специализиращ се на исламско изкуство.

Роскошь заката: Иран эпохи Каджаров / Разкошът на залеза – Иран от епохата на Каджарите
Изложбата ще трае до 25 юли 2021 г.

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/9070/

Превод – И. Димитрова


Британският художник Грейсън Пери подготвя паметник за края на пандемията

Камбаната-паметник трябва да прогони болестта и да защити стар леярен цех.

ГАРЕТ ХАРИС

17 май 2021 г.

Художникът Грейсън Пери. Фотогр.: EPA/NEIL HALL/ТАСС

Лауреатът на премията „Търнър“ и национална гордост на Великобритания – художникът Грейсън Пери, е решил да отлее камбана в чест на края на пандемията от COVID-19. Ако всичко тръгне по план, тя ще бъде готова, когато кризата премине, към края на 2021 г. „Диаметърът на камбаната на Грейсън ще бъде малко по-голям от метър. Тя трябва да тежи около тон, т.е. като размер да бъде съпоставима с камбаните на Биг-Бен“ – казва Адам Лоу – основател на фондация „Factum“, курираща проекта, която е сред водещите организации в областта на съхраняване на цифровото наследство. „Коронокамбаната“ ще бъде създадена в леярната „Pangolin“ в Глостършир – западна Англия.

Представителите на „Factum“ имат намерението в близко бъдеще да отлеят серия камбани, проектирани от художници, в бившия завод за камбани в района Уайтчапъл, в източен Лондон. Заводът, основан през 1570 г., е известен с това, че в него са видели бял свят знаменитите камбани на Биг-Бен или, например, филаделфийската камбана на Свободата – един от главните символи на американската борба за независимост. Собствениците на предприятието в четвърто поколение – Алън и Катрин Хюз, управляващи го вече 45 години, го продават през 2017 г. на предприемача Винсънт Голдштайн. Той отстъпва завода на американската инвестиционна група „Raycliff“. Новите собственици планират да запазят самата сграда, но да съборят пристройката от 1980-те години в задния двор на участъка. Това се прави с цел да се освободи достъпа на автомобили към бутиковия хотел, както и към планираните кафенета и ателиета за креативни бизнес-проекти на същата улица.

Църковни камбани в ателието на леярния завод в Уайтчапъл. Около 1880 г. Фотог.: State Library of New South Wales

Над 8 000 граждани официално са се изказали против плана на „Raycliff“, а двете протестни петиции са подписани от общо 27 000 човека. Кампанията против преустройството е поддържана от известния художник Антъни Гормли, директора на музея „Виктория и Албърт“ Тристрам Хънт, от бившия изпълнителен директор на Кралската художествена академия Сър Чарлз Саумарез Смит. Организацията за съхранение на историческото наследство “Re-form Heritage“, обединена с фондацията „Factum“, иска да откупи леярната и другите сгради, и да основе благотворителен тръст, който ще поддържа дейността на завода. Там също ще се съхранява архив от звукозаписи и 3D-сканове на камбаните, направени във Великобритания.

Обаче „Raycliff“ явно имат свой план. По думите на Уил Бърджес от „31/44 Architects“, новата леярна на старото място „ще бъде предоставена за управление на „AB Fine Art Foundry“ и инженеринговата компания с 200-годишна история Westley Group“. Именно на тях са доверили лиценза за производство на големите уайтчапълски камбани предишните собственици – семейство Хюз. „Сега те ще направят фабриката свой лондонски дом, продължавайки производството и продажбата на неголеми камбани“ – уверява Бърджес. 

Какво бъдеще ще има заводът, ще разберем в най-близко време.

Грейсън Пери /Grayson Perry/ е английски художник, писател и телевизионен оператор, роден през 1960 г. Той е известен със своите керамични вази, гоблени и облекло, както и с наблюденията си върху съвременната художествена сцена – изт. Википедия.

Проектирана от Грейсън Пери къща в Есекс, чиято цел е създаването на архитектура, хармонираща с природния пейзаж.

Превод – И. Димитрова

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/9069/

Източник на ил. 3 – https://bg.furniturehomewares.com/2014-08-07-house-for-essex-grayson-perry-fat-alain-de-botton-living-architecture-first-photographs

Държавният музей за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин“ в Москва показва керамика и текстил на велики художници

На изложбата „Не живопис. Приложно-декоративно изкуство от колекцията на ДМИИ „А.С. Пушкин““ музеят е събрал керамика и текстил на Пабло Пикасо, Анри Матис, Фернан Леже и други не по-малко известни майстори.

ИВАН ПЕТРОВ

19 април 2021 г.

Ваза „Птици“ на Андре Дерен – края на 19 век. Източник : ДМИИ „А.С. Пушкин“

За първи път в центъра на вниманието на Пушкинския музей в Москва не е живописта, а керамиката и текстилът, създадени от знаменити майстори на ХХ век като Морис Дени, Раул Дюфи, Фернан Леже, Анри Матис, Пабло Пикасо. На изложбата „Не живопис. Приложно-декоративно изкуство от колекцията на ДМИИ „А.С. Пушкин“ са показани над 70 работи, сред които декоративна керамика на Дени и фовистите от сбирката на известния руски предприемач и меценат Иван Морозов /1871-1921/, както и нискотиражни произведения, създадени от Пикасо в керамичното ателие „Мадура“ във Валорис. Представени са текстилни пана на Жан Люрс и Фернан Леже, а също крайно редки пана на Дюфи – един от водещите художници-текстилци в епохата на ар-деко.

Паната на Фернана Леже на изложбата. Източник: https://www.mskagency.ru/

Керамиката се оказва органично продължение на творчеството на художниците. Пикасо и Леже винаги са били привърженици на възможно най-широкото внедряване на изкуството в ежедневието. Матис също започва да работи керамика в ателието на Андре Мете, но след това за дълго оставя този жанр и се връща към глината чак в края на своя творчески път. В музейната сбирка има три работи на Матис, относящи се към неговия втори и последен керамичен период. През дадения период художникът живее на Лазурния бряг, където в края на 1940-те години има вълна от интерес към този древен занаят. Там се откривали все нови керамични работилници, в тази техника се пробвали много живописци, идващи на юг. Матис се  интересувал от керамиката предимно като материал за монументални стенописи. Централно произведение на онези години става проектираната от него малка капела на Четките в доминиканския манастир в Сен-пол-дьо-Ванс, която той нарича „крайната цел на целия труд в неговия живот“.

Керамични чинии на Пикасо.

ГМИИ им. А.С.Пушкина
«Не живопись. Декоративноприкладное искусство из коллекции ГМИИ им. А.С.Пушкина»

Превод – И. Димитрова

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/

Преместването на мумиите от стария музей в Кайро в новия премина под формата на парад

Царските мумии бяха превозени в новия музеен комплекс – Националния музей на египетската цивилизация

СОФИЯ БАГДАСАРОВА

5 април 2021 г.

„Златният парад на фараоните“ в Кайро. Фотог.: Mohamed Hossam/EPA/TASS

На 3 април в столицата на Египет се проведе тържествена церемония по превоза на 22 царски мумии от едната музейна сграда в другата. Действието бе представено като разкошно театрално шоу – „Златният парад на фараоните“ – и бе показано в пряк ефир.

Телата бяха извозени в саркофази от старата сграда на Египетския национален музей на пл. Тахрир в центъра на Кайро. Те бяха преместени в новия музеен комплекс – Националния музей на египетската цивилизация (NMEC), построен в каирския квартал Фустат. Залата на мумиите там ще се открие на 18 април, се съобщава на официалния сайт на музея.

В кортежа от златни катафалки в египетски стил бяха превозени 18 тела на царе и 4 на царици от XVII–XX династии, включително на световноизвестните фараони Рамзес II, Тутмос III и Сети I, както и на цариците Хатшепсут, Меритамон и Нефертари.  Въпреки че са починали преди хиляди години, преместването на мумиите бе представено като препогребване на държавни глави, имайки предвид значението на тези фигури за историята на страната. Затова, например, египетските военни дадоха почетен салют с пушки.

Катафалките са оформени специално за церемонията.

По маршрута на катафалките бе подреден почетен конен караул от съвременни военни и също от реконструирани древноегипетски бойни колесници с истински коне, управлявани от водачи в исторически костюми. В шествието взеха участие мъже и жени, облечени в костюми на древни жреци, държащи в ръце светещи съдове и платнища.

Предаването бе разнообразено от танцови номера, изпълнявани от артисти в стилизирани костюми на фона на най-знаменитите египетски забележителности – от пирамидите до храма на Хатшепсут. Предаването вървеше под акомпанимента на тържествена класическа музика, написана специално за това събитие.

Самата церемония продължи около час, като в записа, публикуван от министерството на туризма и антиките на Египет в „Ютуб“, тя бе предшествана от предисловие с толк-шоу, интервю и т.н. с продължителност час и половина. Пристигащите мумии на фараоните бяха посрещнати от президента на Египет Абдел Фатах ас-Сиси.

Маска от саркофага на жрицата Туя – прабаба на Тутанкамон. Тя ще сред ценностите, които ще заемат мястото на съкровищата на Тутанкамон в сградата на стария музей.

Националният музей на египетската цивилизация, чието строителство премина практически незабелязано на фона на постоянните новини за пренасянето на датите на откриването на Големия Египетски музей до Великите пирамиди, ще бъде посветен на всички периоди на египетската история. Неговите експонати ще разкажат, освен за доисторическата и царската епохи, за раннохристиянското време, ислямското изкуство, новата история, а също за съвременните египтяни от ХХI век. Мавзолеят с царските мумии ще стане ядро на този музей. Това е първият в Египет музей, посветен на всички периоди от неговата история – от началото до наши дни, съобщава сайтът на ЮНЕСКО. Организацията консултира правителството на страната по въпросите, свързани със създаването на тази институция. ЮНЕСКО се обръща по повод на откриването на подобен музей още през 1982 г. Неговият проект е разработен от египетския архитект Ел-Газали Косейба. Изложбените пространства са дело на японския архитект Арата Исодзаки. Първата копка е направена през 2002 г. През 2017 г. музеят частично отваря врати.

Решението за преместване на мумиите е свързано с това, че старата сграда на каирския музей постепенно се освобождава от колосалното количество натрупани там предмети. По-голямата част от тях ще отиде в Големия Египетски музей, чието откриване е планирано за юни месец.

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8955/

Източник на ил. 3 – https://rg.ru/

Превод – И. Димитрова

Скъпоценният космос – изложба на бижута, посветени на Юри Гагарин

В чест на юбилея от полета на Юри Гагарин (1961 – 2021 г.) Музеите на Московския Кремъл за първи път представят авангардна колекция украшения на руската художничка Надежда Леже (известна като Надя Леже), създадена преди половин век и посветена на първия космонавт.

МИЛЕНА ОРЛОВА

9 април 2021 г.

Надежда Леже. Фотография: Succession Nadia Léger 

За директора на Музеите на Московския Кремъл – Елена Гагарина – 12 април е не само общочовешки празник, но и личен – семеен. Голямата дъщеря на първия космонавт става директор на най-централния руски музей точно преди 20 години – това е още една кръгла дата. Изказалият се на откриването на изложбата Михаил Швидко – специален представител по въпросите на международното културно сътрудничество на президента на Русия, разказа, че самият той, като момче, възприел полета на Гагарин като „огромно щастие“ и много хора се чувствали така. „Това бе миг на велико щастие, нобяснимо, непонятно, това щастие от полета бе съвършено невероятно.“ По неговите думи, идеята да се измисли такава изложба е чудесна, защото въпреки че тя е малка, изложбата отразява „великите мечти на човечеството“.

Надя Леже. Брошка Pegasus. 1970. Фотогр.: Музеи Московского Кремля

Надежда Ходасевич-Леже (1904–1982), чийто дълъг живот също е бил един удивителен полет – от многодетно селско семейство в село Осетище, Минска губерния (днес Беларус) до Париж (на просторите на световното изкуство) – възприема полета на човека в космоса като чудо и осъществяване на пророчествата на един от нейните учители – Казимир Малевич. Именно той в своите супрематични картини показва света без земно притегляне. Изложбата е наречена „Супрематично предсказание“, тъй като по свидетелства на очевидци, Надежда Леже, впечатлена от полета на Гагарин, разопакова кутиите си с ранни рисунки от 1920-те години, създадени под влияние на идеите на УНОВИС (авангардно художествено движение, основано от К. Малевич във Витебск, Беларус – бел.пр.) и създава техни нови версии. По тази причина нейните супрематични работи имат две дати (например, 1920/1968). Рисунките, а пропо, са направени преди съдбовната среща на Надя с Фернан Леже, чиято жена в последствие тя става. На изложбата са показани няколко такива листа и също създаден от Фернан Леже портрет на Надежда през 1948 г., от колекцията на Музея за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин“. Моливната рисунка на Пикасо от 1961 г., където портретът на Юри Гагарин в космически шлем е вписан в силуета на летяща птица, е предоставен от сем. Карисалови.

Надя Леже. Брошка Polaris. 1970. Фотог.: Музеи Московского Кремля

Главната сензация на изложбата, обаче, е комплект бижута, създадени от Надежда Леже през 1970 г. в супрематичен стил. Тази колекция от 37 предмета – основно брошки, но също пръстени и гривни-часовници – за първи път се показва изцяло. По думите на куратора на изложбата, оглавяваща в музея отдела за съвременно изкуство – Лариса Пешехонова, тези неща не трябва да се възприемат само като приложни, въпреки че всички брошки имат игли. Това са фактически миниатюрни скулптури от платина, злато и брилянти. Украшенията носят имената на планети и съзвездия – „Луна“, „Касиопея“, „Андромеда“. Кураторът разказва, че върху предметите има посочен тираж – 30, но засега не е изяснено, съществува ли тази колекция на друго място в същия „пълен“ вид. Единствено се знае, че Пиер Карден е притежавал няколко от „космическите“ брошки.

Фернан Леже. „Портрет на Надя с цвете“. Около 1948. От сбирката на Държавния художествен музей на името на А.С. Пушкин. Фотогр.: Государственный музей изобразительных искусств имени А.С.Пушкина

Надежда Леже приподнася колекцията, която се съхранява в Музеите на Московския Кремъл, като подарък на съветското правителство през 1976 г. „Комунистката-милиардер“, както някой я нарекъл на откриването, проявявала към своята родина невероятна щедрост, дарявайки на съветските музеи не само свои работи. Благодарение на нея, Фернан Леже става един от малкото модернисти, официално признат в СССР. За града на учените Дубна Надежда създава серия мозайки, включително с изображение на Юри Гагарин. Въпреки това, човек остава с впечатление, че Надя Леже е неизвестна художничка с много гръмко име. Лариса Пешехонова разказва, че през 2019 г., в Париж, излиза монография за нея с говорещото название „Надя Леже. Необикновената история на жена в сянка“. Надявам се, че изложбата в Музеите на Кремъл ще извади тази забележителна жена от сянката.

Брошка Lune. 1970. Фото: Музеи Московского Кремля


Превод – И. Димитрова

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8976/

Откриването на светещата кула „Luma Arles“ на големия американски архитект Франк Гери е планирано за юни

Необичайната сграда ще стане център на нов арт-квартал в Южна Франция

ГАРЕТ ХАРИС

2 април 2021 г.


Кулата „Luma Arles“ на Франк Гери в Арл. Фотогр.: Herve Hote

През това лято архитектът Франк Гери ще представи в Арл (Южна Франция) своята нова смайваща сграда-кула, облицована с 11 хил. панела от нераждаема стомана. Строителството се провежда на територията на Luma Arles – културен комплекс с площ 10,93 хектара, основан от Мая Хофман – наследничка на швейцарска фармацевтична династия и колекционер на съвременно изкуство.

Кулата на Гери ще стане централен обект на новия арт-квартал, който официално ще се открие на 26 юни (ако позволят свързаните с Ковид-19 ограничения). В сградата ще се разполагат изложбени галерии, пространства за специални проекти, конферентни зали.

Кулата „Luma Arles“ на Франк Гери в Арл. Фотогр.: Adrian Deweerdt

„Ние искаме сградата да препраща към местното наследство, започвайки със „Звездната нощ“ на ван Гог, изобразяваща нощния Арл, както и към природата с нейния скален релеф. А централният обем на сградата напомня структурата на разположения тук римски амфитеатър“ – отбелязва архитектът, неотдавна построил в Париж сградата на фондация „Louis Vuitton“.

Ню-йоркската фирма „Selldorf Architects“ провежда на територията „Luma Arles“ реконструкция на четири индустриални постройки, които по-рано са заемани от производствени цехове и железопътно депо. Сега тези просторни съоръжения служат като пространство за инсталации и художествени резиденции; от 2008 г. тук показват свои работи повече от 100 художника, в това число Жанел Мухоли (Южна Африка), Колиър Шор (САЩ) и Джордан Уолфсън (САЩ). Сградите в комплекса „Luma Arles“ се обединяват от парк, направен по проект на белгийското архитектурно бюро „Bas Smets“.

Мая Хофман основава фондация „Lumа“ през 2004 г. Задачата на фондацията е „да дава на художниците възможност да експериментират и творят съвместно с други художници, работещи в различни дисциплини, с куратори и пред разнообразна публика“ – се казва в прес-съобщението.

По-рано писахме за това, че фондацията „Luma“ отделя 100 млн. € за проект за град на изкуствата в Арл. От фонда се отказаха да коментират колко в крайна сметка са стрували дейностите, аргументирайки се с това, че частните организации могат да не разкриват финансова информация.

Кулата „Luma Arles“ на Франк Гери в Арл. Фотогр.: Adrian Deweerdt

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8949/

Превод – И. Димитрова