Густав Климт. «Брезова горичка». 1903. Платното от колекцията на Пол Алън бе продадено за $104,5 млн.

Фото: Christie’s

Движението „ефективен алтруизъм“ призовава да се използва разумът, а не емоциите, за да могат филантропските импулси да донесат колкото се може повече ползи, включително в областта на изкуствата. В тази работа, обаче, не е зле да има повече осчетоводяване

СКОТ РЕЙБЪРН,AНИ ШОУ

13.03.2023 г.

Благотворителните организации, които ще получат изгода от рекордната разпродажба при Christie’s през 2022 г. на стойност 1,6 мрд. долара на колекцията на Пол Алън, съоснователя на „Майкрософт“, продължават да са обгърнати в загадъчност. Сестрата на Пол Алън, починал през 2018 г., се разпорежда с неговото имущество, като тя се явява и председател на холдинг в Сиатъл, който консултира Фондацията на Алън по въпросите на благотворителността. Семейната фондация все още не е отговорила на запитването, дали спечелените средства са били използвани за финансиране на собствената благотворителна дейност на фондацията или те са преведени на други организации. Така или иначе фондацията, както и Christie’s, много ефективно е увеличила дохода от продажбата на известната колекция.

Примерът на тази разпродажба може да увеличи числото на привържениците на движението „Ефективен алтруизъм“ /ЕА/. ЕА, чиито правила са формулирани от Уилям Макаскил и други учени от Оксфордския университет, се стреми да използва разума, а не емоциите, за да донесе филантропията възможно най-голяма полза. Положителните примери са нужни на ЕА особено сега, когато големите надежди, възложени на криптопредприемача Сам Бенкман-Фрид, основателя на борсата FTX, не бяха оправдани. Бенкман-Фрид обеща с времето да даде по-голямата част от своето състояние, което възлизаше на над 20 млрд. долара, за „подобряване на света“. Но през ноември криптовалутната борса обяви банкрут, около 1 млн. нейни клиенти и инвеститори понесоха големи загуби. Оказа се, че Бенкман-Фрид, отбелязвал често, че именно стремежът да помогне на други хора го е подтикнал към активност на финансовия пазар, не е бил чужд и на по-приземени желания, като скъпи апартаменти и частен самолет. Неотдавна той бе арестуван по молба на прокуратурата на САЩ на Бахамите.  

„Планината Сен Виктоар“ на Сезан също бе сред шедьоврите в колекцията на П. Алън, част от аукциона.

Основателят на Amazon Джеф Безъс заяви, че планира да пожертва по-голямата част от своите 124 млрд. долара за благотворителност още приживе. „Най-сложното е да се разбере, как това да стане с възможно най-голяма възвращаемост – казва Безъс – Ние трупаме потенциал, за да можем в последствие да раздадем тези пари.“ В същото време бившата жена на Безъс – Макензи Скот, чийто собствен доход възлиза на 28,9 млрд. долара, публикува двегодишен отчет за своите благотворителни дейности. В него са изброени всички 348 организации, получили 2 млрд. долара. Днешните милиардери биха могли да се поучат от нея.

Самите аукционни къщи, рекламиращи продажби като благотворителни, също биха могли да се стремят към по-голяма прозрачност. Част от отговорността носят и самите художници, предоставящи свои работи за подобни търгове. Британският художник и педагог Майкъл Крейг-Мартин е сред деветте художници, които през декември 2022 г. пожертваха работи за аукцион на Sotheby’s в Париж в помощ на една от международните правозащитни организации. Той казва, че към него редовно се обръщат за предоставяне на работи за благотворителност, въпреки че по думите му, не е възможно да се помогне на всички и често изборът е труден.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230313-dils/

Превод – И. Димитрова

Източник на ил. 2 – https://www.yahoo.com

Олга Коста. «Продавачка на плодове». 1952.

Фотог.: Acervo Museo de Arte Moderno, INBAl/ Secretaría de Cultura

Творчеството на една от най-известните представителки на мексиканския модернизъм, след Фрида Кало, гостува в нейния роден град Лайпциг

THE ART NEWSPAPER RUSSIA

28.02.2023 г.

В Германия творчеството на жителката на Лайпциг Олга Коста (1913–1993) на практика е забравено, затова пък в Мексико тя се смята за един от главните представители на местния модернизъм, въпреки че, разбира се няма популярността на Фрида Кало (чиито работи също са включени в експозицията, отразявайки контекста на епохата). На най-известната картина на Коста, „Продавачка на плодове“ (1951), са изобразени 58 различни вида плодове, а продавачката стиска в ръка розова питая, която е разрязана, за да се види вътрешността със семената. Работата е изпълнена по поръчка на държавата и е трябвало да демонстрира изобилието и богатството на Мексико; някога тя даже украсявала кориците на учебниците за първи клас. Сега произведенията на Олга Коста за първи път се показват в Европа, в нейния роден Лайпциг.

Олга Коста. «Автопортрет». 1947.

Фотог.: Acervo Museo de Arte Moderno, INBAl/ Secretaría de Cultura

Родителите на художничката, евреи по произход, напускат Руската империя още преди Първата световна война. Първо те се преселват от Одеса в Лайпциг, където преминава ранното детство на Олга, а след това емигрират в Мексико. Там Олга посещава известно време националното училище за пластични изкуства, но въпреки това остава самоук художник. През това време тя се запознава с художника и активист Хосе Чавес Морадо, за когото се омъжва през 1935 г. Изложбата и каталогът са посветени на любимите теми на художничката – разкошни пейзажи, портерти на местни жители, растения, напомнящи скулптури, и натюрморти.

Музей за изобразителни изкуства, Лайпциг
«Олга Коста. Диалози с мексиканския модернизъм»
До 26 март

Олга Коста. „Седящата Тихуана“. Източник – Pinterest.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230228-duds/

Превод – И. Димитрова

Музей за изящни изкуства, Бостън, САЩ
„Превръщайки миналото в настояще. Сай Туомбли“

Фотог.: Museum of Fine Arts, Boston

Изложбата в Музея за изящни изкуства на Бостън изследва увлечението на художника по митологията, поезията и археологията

THE ART NEWSPAPER RUSSIA

27.02.2023

Смята се, че Сай Туомбли (1928–2011) е черпил вдъхновение в древногръцката, римската и египетските култури. Изложбата „Превръщайки миналото в настояще. Сай Туомбли“ изследва увлечението на художника по митологията, поезията и археологията през целия му живот.

Фотография на Сай Туомбли, направена от Робърт Раушенбърг по време на пътуването им в Италия и Северна Африка през 1952 г. Туомбли се намира във вътрешния двор на римския Капитолийски музей, до грамадния пръст, част от някогашната статуя на император Константин Велики.

Фотог.: Robert Rauschenberg Foundation/Museum of Fine Arts, Boston

Древното изкуство се проявява в работите на художника често чрез намеци, изтънчени, небуквални форми и жестове. Произведенията на Туомбли се показват редом с древногръцките, римските, египетските и близкоизточните творби, както и редом с предмети от неговата лична колекция от древни артефакти, които се излагат за първи път. Характерният, често нечетлив почерк, който се появява на картините, рисунките и скулптурите на Туомбли, напомня древните надписи върху камък. Мраморните статуи на античната богиня на красотата Венера се съпоставят с работите на художника в смесена техника, които предизвикват във въображението чувствени образи чрез слово, цвят и форма. Картините и рисунките на Туомбли илюстрират неговата фанатична „преданост“ на Ахил, героя от епоса на Хомер, както и на бога на войната – Марс.

Музей за изящни изкуства, Бостън
„Превръщайки миналото в настояще. Сай Туомбли“

До 7 май

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230227-znqo/

Превод – И. Димитрова

Преносим олтар „Сваляне от Кръста“. Фрагмент.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Във фокуса на реставраторите в Ермитажа са преносимите олтари от XV–XVI в., създадени в Нидерландия от различни майстори. Резултатите от поредния етап на дългата работа, свързана включително с уточняване на произхода, бяха представени на музейна изложба

НАТАЛИЯ ШКУРЬОНОК

30.11.2022 г.

„Реставрация на холандската живопис“ е голяма програма, която Ермитажът осъществява в продължение на почти десет години. Завършвайки всеки неин етап, музеят показва работите на временни изложби, след което те се връщат на своите места в постоянната експозиция. В залата на Аполон в Зимния дворец, до 20 ноември 2022 г., бе представена поредната серия реставрирани шедьоври на ранната холандска живопис от XV–XVI векове. Там беше показана изложбата „Нидерландски преносими олтари в ермитажната колекция. По случай завършването на реставрацията“.

Преносимите олтари в някакъв смисъл са интерактивни обекти. Свързаните помежду си дървени крила са служили за молитвени образи в различни места и ситуации – от частни спални до катедрални събори. Такъв модел получава голямо разпространение в Холандия през късното Средновековие и Ренесанса. Експонатите, представени на ермитажната изложба, принадлежат именно към този тип изображения, въпреки че преди, не във всички случаи е имало яснота в тяхната класификация.  

Робер Кампен. «Мадона с Младенеца пред камината». Дясната част на диптиха. 1430-те години. Фрагмент.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Ранната холандска живопис е истинска перла в колекцията на музея, но дълго време автентичният колорит и някои детайли на сюжетите от тези картини са се скривали под плътните слоеве на стария лак и по-късни дорисувания. Музейните реставратори им връщат първоначалното звучене. „Това е блестящият резултат от съвместната работа на отделите за западноевропейско изкуство и за научна реставрация и консервация“ – сподели зам.-директорът на Ермитажа по научната работа, Георги Вилинбахов. Той допълни: „Реставраторите и фондовиците свършиха огромна работа и сега ние имаме възможността за първи път наистина да видим реставрираните произведения в този цвят, в който те са били създадени“.

Основно място във временната изложба заемат диптихът на Робер Кампен (1378–1444) „Троица“ и „Мадоната с Младенеца пред камината“, олтарът „Сваляне от Кръста“ и картината „Молитва за чашата“ на Петер Кук ван Алст (1502–1550). Всички тези творби са бивши домашни преносими олтари, като само „Свалянето от Кръста“ е съхранило първоначалния си вид и композиция.

Диптихът на Робер Кампен, един от родоначалниците на маслената живопис наред с братята ван Ейк, попадна в Ермитажа вече в разглобен вид, както и две картини. Много десетилетия изкуствоведите спориха по въпроса, действително ли това са работи на един майстор. Още повече че, в диптиха е нарушена хронологията на евангелските събития – в такива олтари сюжетите хронологически вървят от ляво на дясно, а тук от лявата страна е изобразен Христос след екзекуцията, на ръцете на Бог Отец, от дясната – Мария държи младенеца Христос. Чак последните изследвания, включително проведените с помощта на поканения в Ермитажа професор Питър Клайн, един от водещите европейски специалисти-дендролози, окончателно потвърдиха авторството на Кампен. Върху двете дъски бяха открити напълно съвпадащи по размери и разположение следи от панти и закопчалки, двете дъски, както потвърди проф. Клайн, са част от една дървена плоскост.

Робер Кампен. «Троица». Лява част на диптиха. 1430-е.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Основната задача, която е била поставена пред ермитажните реставратори, е да върнат на изображенията, създадени преди повече от 500 години, цветността, максимално приближена до първоначалната. Те са се стремили да го направят достатъчно балансирано, за да не „отпаднат“ частите от по-ранната реставрация. „Беше много странно, че след реставрацията работите щяха да изпъкват с по-яркия си колорит – си спомня Николай Зиков, главен уредник на отдела за западноевропейска живопис и куратор на изложбата, – До сега те бяха покрити с еднакъв, тъмен слой стар лак и разликата в цвета между изходните бои и по-късните беше незабележима. На нашите майстори отлично им се получи да удържат баланса.“

По време на реставрацията специалистите не само премахнаха многовековните наслоения лак, но и възстановиха някои детайли от сюжетите, по-точно на картината „Молитва за чашата“. „По начало ние мислихме, че на апостол Павел наистина не му е била нарисувана лявата ръка или нейното изображение е изчезнало, когато са рязали дървото – разказва Максим Лапшин, един от реставраторите – но на нас ни се отдаде да я намерим под многочислените слоеве по-късни дорисувания и да я разкрием“.

Реставрацията на други работи от холандската колекция продължава. Вече засия с възродени цветове и детайли знаменитият триптих на Хюго ван дер Гус „Поклонението на влъхвите“, скоро ще бъде завършена работата по „Мадона с Младенеца“ на Ян Провост.

Фотография на картината на Питер Кук ван Алст «Молитва за чашата» в инфрачервен спектър.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20221130-dojc/

Превод на И. Димитрова, със съкращения

Жан Люрса. «Нощна заря». Около 1950. Фрагмент.

Знаменитото белгийско изложение на изкуствата се откри в Брюксел в края на януари с намерението да си върне престижа

СОФИЯ БАГДАСАРОВА

27.01.2023

68-то изложение на изкуствата BRAFA се проведе от 29 януари до 5 февруари в изложбения комплекс „Брюксел Експо“, който го приюти повторно. За първи път този величествен дворец от епохата на ар-деко, разположен малко по-далеч от центъра на града, но затова пък по-просторен отколкото предишното място – „Tour & Taxis“, прие изложението през юни 2022 г. Тогава то се проведе на практика едновременно с Арт Базел (Art Basel) и Европейската фондация за изящни изкуства (TEFAF). Както обяснява Харолд т’Кинт де Роденбеке, президентът на Брюкселското изложение на изкуствата, това бе един вид „пробно каране, излизащо извън рамките на нашите обичайни стандарти, тъй като ние организирахме мероприятието в ново пространство и по друго време. По този начин ние се върнахме към нормалния живот с оглед  на обичайните дати за провеждането на изложението.“ „Нашата цел сега е възстановяването на темпото и връщането на нашите постоянни клиенти, както и развитието на потенциала“ – цитира директора прес-службата на изложението.

Щандът на галерия „Marc Heiremans“ на BRAFA 2023.

Фото: Jean-Michel Clajot/BRAFA

В изложението участват 130 галерии от 15 страни (13 галерии участват за първи път). Освен Европа, това са също САЩ, ОАЕ и Япония, а темата е епохата на ар-нуово във всичките й измерения. На щандовете са показани между 10 и 15 000 предмети от различни жанрове, които преди откриването на изложението, както винаги, са били огледани от експерти за тяхната автентичност и качества, а също са сверени с картотеката Art Loss Register  (най-голямата в света база данни за откраднато изкуство – бел.прев).

Нам Джун Пайк. «Дете-робот». 1989.

Фото: BRAFA

Организаторите отбелязват, че се радват да се върнат към обичайната, „очна“ форма на провеждане, защото през 2021 г. заради ковидните ограничения изложението беше он-лайн и във формата на мини-изложение „BRAFA in the Galleries“, пръснато по галериите на 37 европейски града. По думите на президента на BRAFA, свързаните с пандемията трудности не просто са сплотили организаторите и галеристите, но са ги убедили окончателно в това, че няма реална алтернатива на личните срещи. „Такива он-лайн формати като он-лайн сесии и виртуални галерии могат да послужат като помощен инструмент, но не и като единствен. Изкуството трябва да се възприема на живо и нищо не може да се сравни с това преживяване“ – казва де Роденбеке в края на 2021 г.

Щандът на галерията „Klaas Muller“ на BRAFA 2023.

Фото: Jean-Michel Clajot/BRAFA

Сред най-ярките произведения, предлагани на BRAFA тази година, трябва да се отбележат „Изкушението на Свети Антоний“ на Петер Юйс (галерия „De Jonckheere“) и „Етюд на глава на евангелист“ на Йорданс (Klaas Muller). ХХ век е представен от редица произведения, например, „Без название VII“ на Хуан Миро (Samuelis Baumgarte Galerie), „Морски пейзаж“ на Никола де Стал (Opera Gallery), вариант на знаменитата „Седяща двойка“ на Лин Чедуик (Osborne Samuel Gallery), графичния лист на Марк Шагал „Два зелени профила на фона на цирка“ (Stern Pissarro Gallery) и много други.

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230127-tnqi/

Ян Вермеер. «Прекъснатият урок по музика». 1660–1661. Фрагмент.

Изложбата с краткото название „Вермеер“ ще се открие на 10 февруари, но музеят в Амстердам отсега се готви за безпрецедентен интерес на публиката към ретроспективата, включваща картини, чието авторство преди предизвикваше въпроси

THE ART NEWSPAPER RUSSIA, МАРТИН БЕЙЛИ

23.01.2023 г.

Всяка изложба на Ян Вермеер става сензация, а предстоящата ретроспектива в Рейксмузеум (Националният музей на Нидерландия – бел.прев.) се превърна в такава още до откриването. Тя ще започне работа на 10 февруари (и ще продължи до 4 юни), но вече сега са продадени над 100 хиляди билета – никога до сега не е имало такова търсене на билети за амстердамския музей. Ръководството на Рейксмузеум разпореди да се удължат работните часове до 22 часа, три пъти седмично. Освен това, любителите на творчеството на холандския художник по цял свят вече получиха достъп до цифровия проект „По-близо до Вермеер“, който позволява да се вникне в най-малките подробности на неговата живопис и даже личен живот. Специално за изложбата картините бяха дигитално заснети в невероятен размер, позволяващ буквално да се разгледа всяка частица от пигмента върху платното; това пътешествие по света на Вермеер е озвучено от актьора и писател Стивън Фрай (в английския вариант).

Ян Вермеер. «Гледка към Делфт». 1660-1666.

Фото: Mauritshuis

Трябва да се отбележи, че музеят отрано и доста старателно започна да „подгрява“ интереса към ретроспективата. Например, той потвърди статута на три картини, чиято автентичност преди предизвикваше въпроси.

Най-голямата изненада в изложбата е участието на „Момичето с флейтата“ (1664–1667 или по-късно) от Националната художествена галерия във Вашингтон. Съвсем наскоро, през есента на 2022 г., кураторът на американския музей – Марджъри Виземан, подкрепяйки своята позиция с внушително научно изследване, заяви, че тази картина е нарисувана от „ученик на Вермеер“, а не от самия холандски художник, както се смяташе по-рано. На току-що закрилата се експозиция в американския музей картината бе изложена като „работа на ателието на Вермеер“. Рейксмузеум обаче не е съгласен и смята творбата за „рожба“ на Вермеер.

Ян Вермеер. «Момиче с флейта». 1658.

Фото: National Gallery of Art, Washington

Изображението на света Пракседа (1655) сега също се смята за творение на художника. Това копие на италианеца Феличе Фичерели (1640–1645, днес в колекцията на Ферняни, гр. Ферара) е определено през 1969 г. като възможна работа на Вермеер поради разпознаваемия подпис. При това, професионалните кръгове са се съмнявали в автентичността на картината. Въпреки всичко, през 2014 г., „Света Пракседа“ бе продадена на аукцион на Кристи’с като работа на Вермеер (към онзи момент тя бе призната от няколко ключови изкуствоведа). В Рейксмузеум тя пристигна благодарение на токийския Национален музей на западното изкуство, в чиято колекция се намира сега.

Последно допълнение към скромното наследство на художника стана „Момиче на виржинал“ (1670–1672). Въпреки че, в продължение на десетилетия версията за авторството на Вермеер, се опровергаваше, картината бе реабилитирана незадълго до появата й на търговете на Сотби’с през 2004 г. В противоречие с първоначалните подозрения, през последните години тази работа става все по-популярна, и експертизата на Рейксмузеум потвърди нейната автентичност. Картината се намира в частната Лайденска колекция на нюйоркския инвестиционен мениджър Томас Каплан (показвана  е също в Москва и Санкт Петербург през 2018 г.).

По този начин признатите работи на Ян Вермеер за последните десетилетия станаха значително повече. Каталогът с произведения на художника, съставен под ръководството на Албърт Бланкърт през 1975 г., включваше 31 произведения. Сега, по данните на Рейксмузеум, те са 37. За предстоящата изложба се получи да бъдат събрани 28 от тях – от цял свят, включително от САЩ и Япония. Това са: „Момиче с перлена обеца“ (около 1664–1667) от Маурицхьойс в Хага, „Момиче, четящо писмо до отворен прозорец“ (около 1657–1659) от Дрезденската картинна галерия на старите майстори, „Плетачката на дантели“ (около 1669–1670) от Лувъра и “Жена, държаща везна“ (около 1663–1664) из Националната художествена галерия във Вашингтон.

Ян Вермеер. «Момиче на виржинал». 1670–1672.

Фото: National Gallery, London

Последно изложба на Вермеер е показвана в Дрезден през 2021 г.; тогава се получи да бъдат събрани десетки картини. До днес най-голямата експозиция, посветена на майстора, остава тази от 1996 г., организирана от Маурицхьойс в Хага, където са представени 23 платна.

Превод от руски език – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230123-gece/