Не позволиха на McDonald’s да построи ресторант до древните терми на Каракала в Рим

Термите на Каракала. Фотогр.: Wikipedia Commons

Държавният съвет на Италия остави без изменения по-ранното си постановление, забраняващо на веригата за бързо хранене да открива отделение около знаменития обект на културно наследство

ДЖЕЙМС ИМАМ, КРИСТИНА РУИС

19.01.2022 г.

Висшият административен съд на Италия изнесе окончателно становище, забраняващо строителството на филиал на McDonald’s с площ 10 000 кв.м. в непосредствена близост до термите на Каракала от III век – един от най-знаменитите древни паметници на Рим. Постановлението на държавния съвет от 28 декември остави в сила решението на съда на нискостояща инстанция, забраняващо на мрежата от ресторанти за бързо хранене да оборудва на прилежащата към термите площадка, точка за обслужване на

автомобилисти и паркинг. Освен това, в постановлението се говори, че държавните органи занапред имат право да блокират строителни проекти на територията на други важни исторически обекти и в близост до тях.

Съдът поясни, че при вземането на решението е изхождал от принципа „за важността от защита на културното наследство“. По-нататък в постановлението се уточнява, че тъй като древните терми са разположени в зона, включваща и парка Кафарела, Апиевия път и римски акведукти, охранявани на местно и национално ниво – а освен това в границите на центъра на Рим, който е под охраната на ЮНЕСКО – всякакви строителни проекти „еднозначно изискват разрешения на ландшафтното планиране“, което не е било издадено.

Проект на сградата на McDonald’s до термите на Каракала. Рендър: McDonald’s.

Термите на Каракала са се строили от 212 до 216 г.пр.Х., в епохата на император Каракала. Смята се, че в най-посещаваните си дни тази сграда, украсявана с мрамор, мозайки и скулптури, е имала публика от 6 000 до 8000 човека на ден. Входът е бил безплатен.

През 2016 г. строителството на друга точка на McDonald’s – на площада до Дуомото /катедралата Санта Мария дел Фиоре/ във Флоренция бе заблокирано от кмета на града Дарио Нардела. Както пише „Таймс“, той е заявал, че не иска да вижда ресторант за бързо хранене до люлката на италианския Ренесанс.

Катедралата Санта Мария дел Фиоре, 13 – 14 век., архитекти – Арнолфо ди Камбио, Филипо Брунелески. Фотог.: https://bg.tripnholidays.com

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220119-qaxc/

Превод – И. Димитрова. Статията се публикува с малки съкращения.

Олтарна картина на Ботичели бе подложена на подробен анализ

Сандро Ботичели. «Светата Троица с Мария Магдалена и Йоан Кръстител». 1491−1494. Фрагмент.
Фотогр.: The Courtauld Institute of Art

След дълга реставрация и подробно изследване на това недооценено живописно произведение, сега то има почетно място в лондонската галерия Курто, която също се представи обновена пред публиката

AЛИСЪН КОУЛ

23.12.2021

Лондонската галерия Курто отново отвори врати след тригодишен ремонт през ноември месец. Един от централните експонати стана наскоро реставрираната работа на Сандро Ботичели (1445–1510) „Светата Троица с Мария Магдалена и Йоан Кръстител“ – олтарна картина, датирана от годините 1491–1494.

Независимо от ценността и впечатляващия размер на произведението, до скоро британската публика му обръщаше малко внимание, което отчасти бе свързано с неговото състояние. Ярките цветове на яйчната темпера бяха скрити от потъмнял жълт лак, а композицията бе деформирана от пукнатините на тополовата дъска, служеща за основа.

Реставрацията започна през 2018 г. под ръководството на Греъм Бъркло, главния реставратор на Галерия Курто. Сега картината изглежда съвсем различно и е изложена в нова, специално проектирана рамка-табернакъл (напомняща миниатюрен готически храм, „рамкиращ“ картината). Освен това, проведеният при реставрацията технически анализ освети важни аспекти, свързани, както с работния процес в ателието на Ботичели, така и с атрибуцията на самото произведение. То отдавна се свързва с женския манастир Санта Елизабета дел Конвертите във Флоренция, където са били приемани разкаяли се леки жени. В този контекст става по-ясно обръщането към фигурите на Мария Магдалена и Йоан Кръстител – първата се смята за покровителка на манастира, а вторият – на града. Светата Троица в центъра на композицията, е представена като видение на каещата се Магдалена.

Донатело – „Каещата се Мария Магдалена“ – 1453 – 55 г., създадена за флорентийския баптистерий. Фотогр.: https://www.pinterest.ru

Отчитайки иконографското значение на тези светци, чиито кожени одежди символизират дългото отшелничество, е доста вероятно, че в работата по тях „има пръст“ самият Ботичели. В полза на тази версия говорят и едва забележимите поправки (например, в положението на ръцете и очите на Магдалена, чиято фигура много напомня дървена скулптура на светицата, създадена от Донатело през 1453–1455 г.). Благодарение на реставрацията, върху талията на Магдалена стана видим едва осветен отдолу пояс, направен от собствените й коси и препращащ към скулптурата на Донатело.

Сандро Ботичели. «Светата Троица с Мария Магдалена и Йоан Кръстител». 1491−1494. Фрагмент. Фотогр.: The Courtauld Institute of Art

Най-необичайното в композицията са миниатюрните фигури на Товит (библейски герой) и ангела на преден план, непропорционални спрямо мащаба на картината. С тях е свързан и най-неочакваният извод от проведената реставрация. Оказва се, че в началото тази двойка е била изобразена съвсем съразмерно и се е намирала в подножието на Троица на фона на пейзаж, който сега е скрит от небето. „Ние знаехме, че Товит и ангелът са били пренесени, – разказва Незърсоул – беше известно за съществуването на другата живописна основа, но по-рано ние не знаехме, че те изцяло са били нарисувани на първоначалното си място“. Той предполага, че автор на оригиналните фигури е Филипо Липи, асистент на Ботичели. В преразгледания вариант изображението на Товит и ангелът е поместено на преден план, където обичайно се разполагат портрети на дарителите, като е изпълнено в огледален ракурс. Фигурите са нарисувани много изкусно – може би ги е добавил самият Ботичели, поради особената важност за възложителя, при завършването на картината.  

Другите открития са били направени в хода на работата по основата. Главната задача се е състояла в това, да се отстранят последствията от опита, направен през ХІХ век, да се укрепи панела чрез добавяне на планки от тилната страна. Реставраторите винаги са знаели, че върху обратната страна има скици, създадени едновременно с картината, но те са били трудно различими. Сега се появиха основания те да се смятат за скици към табернакъла, а това означава, че неговата конструкция се е разработвала едновременно със създаването на картината. Освен това, на обратната страна се вижда неголяма скица на разпятието.

След свалянето на по-късната рамка в долната част на композицията се появили изображения на растения, с разкриването на предния план картината придоби допълнителна дълбочина. Уточняването на оригиналното разположение на разните елементи относително пейзажа придава на пространството известен нереалистичен характер. Незърсоул предполага, че пейзажът е изпълнен „нерационално“, за да подчертае визионерския характер на сюжета.

Галерия Курто, Лондон. Фотогр.: https://courtauld.ac.uk

Що се касае до атрибуцията, то отсега картината ще се излага в Галерия Курто като работа на Ботичели и ателие. „Смятам, че се отнася към категорията произведения, които през ХV век са се придобивали като творения на Ботичели, но в разбирането на ХХI век това не е съвсем така“ – казва експертът. Произведението става главен експонат на Залите на Блаватник – реставрираните галерии на третия етаж, наречени в чест на мецената Леонард Блаватник, който е родом от Одеса. А през 2023 г. ще се проведе специална изложба, където всички открития, направени в хода на реставрацията на картината, ще бъдат представени в пълен обем.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/sections/conservation/

Превод – И. Димитрова

Футуристите от колекцията на Джани Матиоли ще бъдат предадени на миланския музей „Новеченто“

Картините от най-значимата в света частна сбирка на италиански футуристи, които не станаха собственост на Пинакотека Брера, могат да бъдат видяни до средата на януари в Москва, в Пушкинския музей. След това, поне пет години ще бъдат показвани от музея „Новеченто“

ДЖЕЙМС ИМАМ, 09.12.2021 г.

Карло Кара, „Преследване“, 1915 г.
Фотогр.: ГМИИ имени А.С.Пушкина

Музеят „Новеченто“ изпревари Пинакотека Брера, получавайки най-значимата в света частна сбирка на италиански футуристи. Двата музея се намират в Милано, на 15 минути пешеходно разстояние един от друг, при това пинакотеката е даже по-голяма. Колекцията на Джани Матиоли се оценява на 143 милиона € и включва 26 работи на такива художници като Джакомо Бала, Умберто Бочони, Фортунато Деперо, Карло Кара, Амедео Модилияни и Джорджо Моранди. Заедно с още 35 произведения от музея „Новеченто“ тя ще образува, по мнение на експертите, нямаща аналалог колекция, посветена на това художествено направление.

Сбирката, създадена от търговеца на памук Джани Матиоли в първото десетилетие след Втората световна война и включваща такива знакови работи, като версията на картината на Бала „Меркурий минава пред Слънцето“ (1914), бе обявена от италианските власти за „неделима и уникална“ през 1973 г. От 1977 до 2015 г. тя бе изложена в музея на Пеги Гугенхайм във Венеция, неотдавна бе показана в Държавния Руски музей в Санкт Петербург, а сега гостува на Пушкинския музей. Съдейки по уговорката, за която бе обявено през септември, колекцията ще стане собственост на миланския музей „Новеченто“ и ще се предостави безвъзмездно на институцията в продължение на 5 години, започвайки от идната пролет.

 Сега работите от колекцията на Джани Матиоли гостуват в Пушкинския музей.
Фотогр.: ГМИИ имени А.С.Пушкина

Италианските медии представиха тази новина като тежък удар за държавната Пинакотека Брера. Нейното палацо Читерио – сграда от ХVIII век, придобита през 1972 г. за произведения на изкуството, създадени през ХХ век – вече отдавна се разглеждаше като новия дом за колекцията на Матиоли. Вестникът Corriere della Sera още през 1975 г. предположи, че тези картини ще се съхраняват именно там. През 2017 г. пинакотеката обяви официално, че работите ще бъдат изложени в палацо Читерио, който трябваше да се открие през 2018 г.  

Но постоянното задържане в крайна сметка разруши тези планове. След като през 2018 г., след многочислени отлагания, най-накрая бе завършена реконструкцията на двореца, директорът на музея – Джеймс Бредбърн, предложи да се направят редица изменения. Алберто Бонизоли, заемащ в този момент поста на министър на културата, прие неговите предложения, но скоро, след смяната на правителството, подаде оставка. Дж. Бредбърн бе принуден повторно да представи своите планове, които бяха окончателно утвърдени чак през януари 2021 г. Сега откриването на Читерио е планирано за 2022 г.

Колекцията на Джани Матиоли включва 26 работи.
Фотогр.: ГМИИ имени А.С.Пушкина

Междувременно, през юни 2021 г. започнаха преговори между Джакомо Роси, внук на Матиоли, настоящ собственик на колекцията, и музея „Новеченто“, както сподели неговият директор Ана Мария Монталдо. По повод тези планове те се консултират с Дж. Бредбърн и по нейните думи „са си поговорили хубаво и с дълбоко уважение“. Тя уточни: „Бредбърн разбира, че няма да може да осигури нужните условия за колекцията на Матиоли до края на своя директорски мандат.“

Колекцията, по мнението на Мантолдо, „безусловно ще направи музея „Новеченто“ главния в света център на футуристическото изкуство“. На въпроса може ли петгодишният договор да бъде удължен за неопределен срок, тя отговори: „Милано е люлката на футуризма. Бъдещето на колекцията ще реши Провидението, но собственикът е винаги готов за преговори.“

След реорганизацията музеят „Новеченто“ пак отвори врати на 1 октомври. Работите от колекцията на Джани Матиоли ще бъдат разредени с произведения от постоянната експозиция, а изложбеното пространство ще се разшири. Планира се, през 2026 г., след реставрация да се открие кулата в двореца Аренгарио, където се намира музеят, което ще позволи неговата сбирка да се разшири още.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20211209-prfx/

Превод – И. Димитрова

Галеристи от Букурещ се обединиха, за да продават изкуство от Източна Европа

АНА САВИЦКА, 06.12.2021 г.

В началото на декември новата он-лайн платформа Ans Azura, която бе открита през есента от екип румънски арт-дилъри, изкуствоведи и куратори, ще проведе първите интернет-разпродажби на изкуство от Централна и Източна Европа, а също на Близкия Изток

Ян Добковски. «Отделяне». 1969. Фотогр.: Ans Azura

През декември ще преминат първите аукциони на новата онлайн-платформа Ans Azur, която се специализира върху изкуство от Централнa и Източна Европа, а също – на Близкия Изток от втората половина на ХХ – ХХI век. Дългосрочната цел на проекта е да повиши узнаваемостта и разбирането на художниците от тези региони. Инициативата принадлежи на група румънски галеристи, изкуствоведи и арт-дилъри, включително Сузана Василеску, основател и директор на галерията „Suprainfinit“ – и на Андреа Станкуляну – глава на галерията „Sector 1“ (и двете се намират в Букурещ). Текущият бизнес-план предполага провеждане на пет аукциона и три курирани изложби годишно и освен това, постоянна индивидуална работа с колекционери (т.е. частни продажби). Цялата дейност на Ans Azura е концентрирана върху виртуалното пространство.

Резултатите от първия търг под название „Другият поглед. Следвоенната епоха в изкуството на Централна и Източна Европа“ бяха обобщени на 2 декември. Най-скъпата продадена работа бе на полската художничка Магдалена Абаканович „Три фигури“ (“Семейство“), отлята от стомана. Тя струваше 347 000 евро, при предварителна оценка на произведението, датирана от 1999-2009 г., в размер на 150-200 хиляди. Вниманието на колекционерите бе привлечено и от обекта от 1995 г. «0 — това не е 0» на арт-групата „Irwin“ от Любляна, която бе в началото на неформалната организация NSK (Neue Slowenische Kunst – „Ново словенско изкуство“), основана през 1984 г. и по-късно превърнала се във виртуална държава с паспорти, марки и даже електронно посолство.

Падането на социалистическите режими в Централна и Източна Европа в края на 1980-те години доведе до формирането на нова художествена инфраструктура и появяването на частни колекции, способствало динамиката на пазара. Въпреки това, на художниците от региона им е нужда помощ, все пак на тях им предстои да излязат на международната арт-сцена.

Магдалена Абаканович. «Три фигури» («Семейство»). 1999−2009. Фотогр.: Ans Azura

През тази седмица, между 6 и 9 декември, се провежда онлайн-разпродажбата „Разширявайки хоризонта. Съвременно изкуство на Близкия Изток и Северна Африка“. Аукционът се оглавява от ливанската художничка Югет Калан (1931–2019), която се ражда в Бейрут, после се пренася в Париж, а става известна в Лос Анджелис благодарение на изтънчените абстракции и еротични „пейзажи на тялото“. Нейната късна абстрактна работа „Розов“ (2012) е изложена на търга с предварителна оценка 150-200 хиляди евро.

През следващата година, на 24 февруари, на сайта ще се открие изложба с названието „Защо на Изток няма велики художници-жени?“, която препраща към култовата статия на американския изкуствовед Линда Нохлин „Защо не е имало велики художници-жени?“, публикувана в списание „ARTnews“ през 1971 г. За изминалия половин век са настъпили съществени промени, касаещи положението и перспективите на художничките на арт-сцената като цяло. Но въпросът за тяхната реализация е все още актуален, особено що се отнася до източния регион.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20211206-rzwt/

Превод – И. Димитрова

Младите и богати колекционери от Азия инвестират в изкуство

Новото поколение стана най-активния купувач на международните търгове. Те израснаха в един цифров свят и с удоволствие харчат парите си в интернет

СКОТ РЕЙБЪРН

26.10.2021 г.

Проектът за новия офис на „Christie’s“ в Хонконг. MIR/COSMOSCUBE.

Вече се знае на официално ниво – купувачите от Азия повече от всички харчат на аукционите. За това съобщи тръжната къща Christie’s, която пренася своя хонконгски офис в нов, с площ от 4,7 хиляди кв. метра, в кула по архитектурен проект на Заха Хадид, чието откриване трябва да стане през 2024 г. През последните години Christie’s говореше, че дяловете на купувачите от САЩ, Европа и Азия съставят приблизително по една трета от нейните продажби. Но в първото полугодие на 2021 г. клиентите от Азия изхарчиха повече от 1 милиард $, което са 39 % от оборота на аукционната къща.

На фона на стремително растящото търсене от страна на колекционери от Азия, Phillips не остана в страни – сега той провежда в Хонконг съвместни търгове с Poly Auction – китайска аукционна къща, която е държавна собственост. Sotheby’s прехвърли от Лондон в Хонконг главата на отдела за съвременно изкуство Алекс Бранчик, а от Ню Йорк специалиста по NFT (уникален запис в даден блокчейн – може да се използва за представяне на елементи като снимки, видеоклипове, аудио и други видове цифрови файлове – бел. прев.) Макс Мур, за да увеличават обема на продажбите.

Фаворит на аукционите за съвременно изкуство в Хонконг през последните години е художникът от Гана Амоако Боафо – тук на фона на «Автопортрет с розови панталони» (2020). Фотогр.: Courtesy of Mariane Ibrahim Gallery and the Artist

Колекционерите от Азия се интересуват най-вече от чуждестранно съвременно изкуство, като особено голямо търсене има на работи от изгряващи звезди. Това доказват случаите, когато произведения се продават за суми, няколко пъти превишаващи стартовата цена, както например бе при закупения през тази година в Хонконг портрет от 2018 г. на ганския художник Амоко Боафо за  1,1 милиона $ и за абстрактната работа от 2019 г. на британско-нигерийската художничка Джаде Фадоджутими за  730,7 хиляди $. Защо купувачите от Азия плащат за подобни работи десетократната стойност на тяхната галерийна цена? Според Браун: „Работата е в това, че по този начин те искат да придобият образ на западни хора. Много желаят това и не им се отлага. Ако те са достатъчно богати, защо да застават в списъците на чакащите на западните галерии? – казва той, добавяйки, че тези цени като цяло отразяват високото ценово ниво на хонконгските търгове – В Азия спекулативната култура на риска е по-развита … те искат да правят пари от изкуство.“

Освен това, тези азиатски колекционери, като правило, са по-млади от своите западни колеги. „Това са представители на поколението на 30-40 годишните, понякога даже на 20-годишните“ – разказва Юки Терасе, бивш началник-отдел „Съвременно изкуство“ на Sotheby’s в Азия, наскоро напуснала аукционната къща след десетилетия работа над разширяването на нейната клиентела. По нейно мнение, новата вълна от колекционери от Азия се дели на две категории: „Част от тях са постигнали сами всичко предприемачи, например IT-милиардери, другите – второ или трето поколение богаташи. Изкуството, това са трофеи, с които те се хвалят в социалните мрежи. Те имат нужда от нови имена и искат да се представят като откриватели на нови таланти“.

Амоако Боафо, „Seye“ (2019). Фотогр.: Robert Wedemeyer.

Колекционерите от Азия намират, купуват и инвестират тези трофеи основно с помощта на мобилните телефони. Скъпоструващите произведения на изкуството постоянно се купуват без оф-лайн преглед – на преки включвания от търговете и он-лайн търгове, и също при дилърите чрез Инстаграм. Младите и много заети азиатски колекционери доста преди пандемията свикнаха да купуват изкуство, което никога не са виждали на живо. Фактът, че ориентираните към цифровите технологии колекционери явно все по-малко се нуждаят от физическо взаимодействие с изкуството, може да окаже сериозно влияние върху него. Ако изкуството е само jpeg-файл, с който можеш да се похвалиш на екрана на телефона, то тогава какъв е смисълът от скъпите „физически“ пространства на галериите и аукционните къщи? Така например, NFT прекрасно подхожда за култура на колекционирането, в която физическото съществуване на произведението на колекциониране се разглежда по-скоро като неудобство. Според преподавателя по стратегии в областта на разкоша в бизнес-училището „Грациадио“ в Лос Анджелис – Даниел Лангер, това е част от по-общата тенденция на елитно колекциониране и инвестиции, характерна за поколението Z.

Интересното е, че в Китай и като цяло в Азия, колекционирането на изкуство е много по-древно отколкото на Запад. Известният художник Ай Вейвей допълва: „Колекционирането на изкуство е било винаги начин да се демонстрира богатство и да се трупа такова – два аспекта, от които остро се нуждае новата средна класа на Китай“.

Източник на статията – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20211026-mtce/

Източник на ил. 1 https://artnews.com

Източник на ил. 3 – https://news.artnet.com/art-world/amoako-boafo-1910883

Статията се публикува със съкращения. Превод – И. Димитрова