Преместването на мумиите от стария музей в Кайро в новия премина под формата на парад

Царските мумии бяха превозени в новия музеен комплекс – Националния музей на египетската цивилизация

СОФИЯ БАГДАСАРОВА

5 април 2021 г.

„Златният парад на фараоните“ в Кайро. Фотог.: Mohamed Hossam/EPA/TASS

На 3 април в столицата на Египет се проведе тържествена церемония по превоза на 22 царски мумии от едната музейна сграда в другата. Действието бе представено като разкошно театрално шоу – „Златният парад на фараоните“ – и бе показано в пряк ефир.

Телата бяха извозени в саркофази от старата сграда на Египетския национален музей на пл. Тахрир в центъра на Кайро. Те бяха преместени в новия музеен комплекс – Националния музей на египетската цивилизация (NMEC), построен в каирския квартал Фустат. Залата на мумиите там ще се открие на 18 април, се съобщава на официалния сайт на музея.

В кортежа от златни катафалки в египетски стил бяха превозени 18 тела на царе и 4 на царици от XVII–XX династии, включително на световноизвестните фараони Рамзес II, Тутмос III и Сети I, както и на цариците Хатшепсут, Меритамон и Нефертари.  Въпреки че са починали преди хиляди години, преместването на мумиите бе представено като препогребване на държавни глави, имайки предвид значението на тези фигури за историята на страната. Затова, например, египетските военни дадоха почетен салют с пушки.

Катафалките са оформени специално за церемонията.

По маршрута на катафалките бе подреден почетен конен караул от съвременни военни и също от реконструирани древноегипетски бойни колесници с истински коне, управлявани от водачи в исторически костюми. В шествието взеха участие мъже и жени, облечени в костюми на древни жреци, държащи в ръце светещи съдове и платнища.

Предаването бе разнообразено от танцови номера, изпълнявани от артисти в стилизирани костюми на фона на най-знаменитите египетски забележителности – от пирамидите до храма на Хатшепсут. Предаването вървеше под акомпанимента на тържествена класическа музика, написана специално за това събитие.

Самата церемония продължи около час, като в записа, публикуван от министерството на туризма и антиките на Египет в „Ютуб“, тя бе предшествана от предисловие с толк-шоу, интервю и т.н. с продължителност час и половина. Пристигащите мумии на фараоните бяха посрещнати от президента на Египет Абдел Фатах ас-Сиси.

Маска от саркофага на жрицата Туя – прабаба на Тутанкамон. Тя ще сред ценностите, които ще заемат мястото на съкровищата на Тутанкамон в сградата на стария музей.

Националният музей на египетската цивилизация, чието строителство премина практически незабелязано на фона на постоянните новини за пренасянето на датите на откриването на Големия Египетски музей до Великите пирамиди, ще бъде посветен на всички периоди на египетската история. Неговите експонати ще разкажат, освен за доисторическата и царската епохи, за раннохристиянското време, ислямското изкуство, новата история, а също за съвременните египтяни от ХХI век. Мавзолеят с царските мумии ще стане ядро на този музей. Това е първият в Египет музей, посветен на всички периоди от неговата история – от началото до наши дни, съобщава сайтът на ЮНЕСКО. Организацията консултира правителството на страната по въпросите, свързани със създаването на тази институция. ЮНЕСКО се обръща по повод на откриването на подобен музей още през 1982 г. Неговият проект е разработен от египетския архитект Ел-Газали Косейба. Изложбените пространства са дело на японския архитект Арата Исодзаки. Първата копка е направена през 2002 г. През 2017 г. музеят частично отваря врати.

Решението за преместване на мумиите е свързано с това, че старата сграда на каирския музей постепенно се освобождава от колосалното количество натрупани там предмети. По-голямата част от тях ще отиде в Големия Египетски музей, чието откриване е планирано за юни месец.

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8955/

Източник на ил. 3 – https://rg.ru/

Превод – И. Димитрова

Скъпоценният космос – изложба на бижута, посветени на Юри Гагарин

В чест на юбилея от полета на Юри Гагарин (1961 – 2021 г.) Музеите на Московския Кремъл за първи път представят авангардна колекция украшения на руската художничка Надежда Леже (известна като Надя Леже), създадена преди половин век и посветена на първия космонавт.

МИЛЕНА ОРЛОВА

9 април 2021 г.

Надежда Леже. Фотография: Succession Nadia Léger 

За директора на Музеите на Московския Кремъл – Елена Гагарина – 12 април е не само общочовешки празник, но и личен – семеен. Голямата дъщеря на първия космонавт става директор на най-централния руски музей точно преди 20 години – това е още една кръгла дата. Изказалият се на откриването на изложбата Михаил Швидко – специален представител по въпросите на международното културно сътрудничество на президента на Русия, разказа, че самият той, като момче, възприел полета на Гагарин като „огромно щастие“ и много хора се чувствали така. „Това бе миг на велико щастие, нобяснимо, непонятно, това щастие от полета бе съвършено невероятно.“ По неговите думи, идеята да се измисли такава изложба е чудесна, защото въпреки че тя е малка, изложбата отразява „великите мечти на човечеството“.

Надя Леже. Брошка Pegasus. 1970. Фотогр.: Музеи Московского Кремля

Надежда Ходасевич-Леже (1904–1982), чийто дълъг живот също е бил един удивителен полет – от многодетно селско семейство в село Осетище, Минска губерния (днес Беларус) до Париж (на просторите на световното изкуство) – възприема полета на човека в космоса като чудо и осъществяване на пророчествата на един от нейните учители – Казимир Малевич. Именно той в своите супрематични картини показва света без земно притегляне. Изложбата е наречена „Супрематично предсказание“, тъй като по свидетелства на очевидци, Надежда Леже, впечатлена от полета на Гагарин, разопакова кутиите си с ранни рисунки от 1920-те години, създадени под влияние на идеите на УНОВИС (авангардно художествено движение, основано от К. Малевич във Витебск, Беларус – бел.пр.) и създава техни нови версии. По тази причина нейните супрематични работи имат две дати (например, 1920/1968). Рисунките, а пропо, са направени преди съдбовната среща на Надя с Фернан Леже, чиято жена в последствие тя става. На изложбата са показани няколко такива листа и също създаден от Фернан Леже портрет на Надежда през 1948 г., от колекцията на Музея за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин“. Моливната рисунка на Пикасо от 1961 г., където портретът на Юри Гагарин в космически шлем е вписан в силуета на летяща птица, е предоставен от сем. Карисалови.

Надя Леже. Брошка Polaris. 1970. Фотог.: Музеи Московского Кремля

Главната сензация на изложбата, обаче, е комплект бижута, създадени от Надежда Леже през 1970 г. в супрематичен стил. Тази колекция от 37 предмета – основно брошки, но също пръстени и гривни-часовници – за първи път се показва изцяло. По думите на куратора на изложбата, оглавяваща в музея отдела за съвременно изкуство – Лариса Пешехонова, тези неща не трябва да се възприемат само като приложни, въпреки че всички брошки имат игли. Това са фактически миниатюрни скулптури от платина, злато и брилянти. Украшенията носят имената на планети и съзвездия – „Луна“, „Касиопея“, „Андромеда“. Кураторът разказва, че върху предметите има посочен тираж – 30, но засега не е изяснено, съществува ли тази колекция на друго място в същия „пълен“ вид. Единствено се знае, че Пиер Карден е притежавал няколко от „космическите“ брошки.

Фернан Леже. „Портрет на Надя с цвете“. Около 1948. От сбирката на Държавния художествен музей на името на А.С. Пушкин. Фотогр.: Государственный музей изобразительных искусств имени А.С.Пушкина

Надежда Леже приподнася колекцията, която се съхранява в Музеите на Московския Кремъл, като подарък на съветското правителство през 1976 г. „Комунистката-милиардер“, както някой я нарекъл на откриването, проявявала към своята родина невероятна щедрост, дарявайки на съветските музеи не само свои работи. Благодарение на нея, Фернан Леже става един от малкото модернисти, официално признат в СССР. За града на учените Дубна Надежда създава серия мозайки, включително с изображение на Юри Гагарин. Въпреки това, човек остава с впечатление, че Надя Леже е неизвестна художничка с много гръмко име. Лариса Пешехонова разказва, че през 2019 г., в Париж, излиза монография за нея с говорещото название „Надя Леже. Необикновената история на жена в сянка“. Надявам се, че изложбата в Музеите на Кремъл ще извади тази забележителна жена от сянката.

Брошка Lune. 1970. Фото: Музеи Московского Кремля


Превод – И. Димитрова

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8976/

Откриването на светещата кула „Luma Arles“ на големия американски архитект Франк Гери е планирано за юни

Необичайната сграда ще стане център на нов арт-квартал в Южна Франция

ГАРЕТ ХАРИС

2 април 2021 г.


Кулата „Luma Arles“ на Франк Гери в Арл. Фотогр.: Herve Hote

През това лято архитектът Франк Гери ще представи в Арл (Южна Франция) своята нова смайваща сграда-кула, облицована с 11 хил. панела от нераждаема стомана. Строителството се провежда на територията на Luma Arles – културен комплекс с площ 10,93 хектара, основан от Мая Хофман – наследничка на швейцарска фармацевтична династия и колекционер на съвременно изкуство.

Кулата на Гери ще стане централен обект на новия арт-квартал, който официално ще се открие на 26 юни (ако позволят свързаните с Ковид-19 ограничения). В сградата ще се разполагат изложбени галерии, пространства за специални проекти, конферентни зали.

Кулата „Luma Arles“ на Франк Гери в Арл. Фотогр.: Adrian Deweerdt

„Ние искаме сградата да препраща към местното наследство, започвайки със „Звездната нощ“ на ван Гог, изобразяваща нощния Арл, както и към природата с нейния скален релеф. А централният обем на сградата напомня структурата на разположения тук римски амфитеатър“ – отбелязва архитектът, неотдавна построил в Париж сградата на фондация „Louis Vuitton“.

Ню-йоркската фирма „Selldorf Architects“ провежда на територията „Luma Arles“ реконструкция на четири индустриални постройки, които по-рано са заемани от производствени цехове и железопътно депо. Сега тези просторни съоръжения служат като пространство за инсталации и художествени резиденции; от 2008 г. тук показват свои работи повече от 100 художника, в това число Жанел Мухоли (Южна Африка), Колиър Шор (САЩ) и Джордан Уолфсън (САЩ). Сградите в комплекса „Luma Arles“ се обединяват от парк, направен по проект на белгийското архитектурно бюро „Bas Smets“.

Мая Хофман основава фондация „Lumа“ през 2004 г. Задачата на фондацията е „да дава на художниците възможност да експериментират и творят съвместно с други художници, работещи в различни дисциплини, с куратори и пред разнообразна публика“ – се казва в прес-съобщението.

По-рано писахме за това, че фондацията „Luma“ отделя 100 млн. € за проект за град на изкуствата в Арл. От фонда се отказаха да коментират колко в крайна сметка са стрували дейностите, аргументирайки се с това, че частните организации могат да не разкриват финансова информация.

Кулата „Luma Arles“ на Франк Гери в Арл. Фотогр.: Adrian Deweerdt

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8949/

Превод – И. Димитрова

Тингатинга – вълшебното изкуство на Танзания

Ако смятате, че Африка няма своя самобитна живопис, вижте тези ярки картини – те веднага привличат вниманието и ни карат да задържим погледа си. Пред възхитения зрител се разгръща пъстър вълшебен свят, вдъхновен от Африка с нейното буйство на цветове и дива природа. Тингатинга – така се нарича стилът в живописта, необичайно популярен в Танзания, и почти неизвестен у нас. Негов създател е Едуард Саиди Тинга-Тинга – самоук художник, родоначалник на това направление в африканското изкуството.

„Хиена“ – автор Едуард Тинга-Тинга

Едуард Тинга-Тинга се ражда в семейство на земеделци в южна Танзания, почти до днешната граница с Мозамбик (район Тундура, провинция Рувума). По едни данни, той е роден през 1932 г., по други – през 1937 г. Единственото образование, което получава бъдещият художник, е няколкогодишно обучение в началното училище на местната католическа мисия. През 50-те години, като много от селските жители, той отива да си препечелва хляба в северната част на страната, в областта Танга, където работи на сизаловите плантации, а след това заминава в Дар ес Салаам – културната и икономическа столица на Танзания. През това време той сменя много работни места – като градинар, продавач на плодове и зеленчуци, прислуга на европейски чиновници и индийци, и даже като участник в музикална група. Тук Едуард се запознава със своята бъдеща жена – Агата, която ще стане неговия първи агент за продажба на картини.

Не е известно, какво именно подтиква Едуард Тинга-Тинга да започне да рисува – детските спомени, африканските приказки и легенди или ярките европейски плакати. Своите първи картини той рисува върху стените на къщи, а по-нататък – на картон. За създаването на картините използва емайлирани бои, с които оцветявали автомобили и велосипеди. Постепенно Едуард започва да продава работите си на улиците на  Дар ес Салаам – в кварталите Морогоро Сторс и Остербей, където живеят много европейци. Те веднага обръщат внимание на неговите ярки и необичайни картини. Историята е запазила имената на няколко човека с принос към популяризирането на живописта на Едуард Тинга-Тинга. Това са датчанката Мерит Тайсен, в чийто дом художникът живее до смъртта си, авторът на книги за изкуство – немецът Карл-Фердинанд Шедлер и шведската художничка Берит Салстрьом. По-нататък следва серия изложби, към Едуард се присъединяват негови роднини и най-близки приятели, които усвояват неговия стил на работа. Така се образува неголяма колония от художници.

Работа в стил „тингатинга“

Едуард Тинга-Тинга умира при злополука през 1972 г. След неговата смърт чертите на тингатинга-направлението окончателно се оформят. Това са квадратни картини, изпълнени на картон или нарисувани върху коприна, където на едноцветния фон са изобразени с маслени бои сложни многофигурни композиции, най-често от животни.

От средата на 1980-те години практически ежегодно се организират изложби на тингатинга-художниците в различни музеи и галерии във Франция, Британия, Германия, Швейцария, САЩ и други страни. А където и да се окаже днес европейският турист в Танзания – на тясната средновековна уличка в Каменния град на Занзибар, пред портите на разкошния хотел до гигантския кратер-резерват Нгоро-нгоро или в сувенирна лавка в Дар ес Салаам – навсякъде ще му предложат да си купи една от тези уникални картини.

Така тингатинга-живописта, създадена от обикновен, необразован селски човек, придобива статус на академичен жанр и става визитна картичка на Танзания. Засега изкуствоведите спорят, доколко тингатинга може да се нарече традиционно изкуство (защото е възникнала едва в средата на ХХ век) и доколко може да се нарече наивистична живопис (все пак лаконичността на тингатинга само изглежда примитивна). Въпреки това, ежедневно хиляди художници в Танзания продължават да създават фантастични светове върху картон и коприна и да радват хората.

Източник – https://miss-hohotyn007.livejournal.com/1516422.html

Източник на илюстрациите – пак там.

Превод – И. Димитрова

Cтрийт-арт художникът JR създаде оптическа илюзия на палацо Строци

Новата работа на JR (Жан Рене) с названието „Рана“ върху фасадата на флорентийския палацо Строци е посветена на трудностите с достъпа до култура в епохата на COVID-19 и препраща в това число към „Пролетта“ и „Раждането на Венера“ на Ботичели

ГАРЕТ ХАРИС

23 МАРТ 2021 г.

  •  
Новата работа на JR с названието „Рана“ върху фасадата на Палацо Строци, 2021. Фотогр. : JR/Palazzo Strozzi

Френският стрийт-арт художник JR (Жан Рене) завърши една от най-грандиозните си работи върху фасадата на Палацо Строци във Флоренция, създавайки илюзия за 28-метрова пукнатина, която като че ли разкъсва сградата на две. През тази пукнатина на творбата, наречена La Ferita („Рана“), се виждат картините „Пролет“ (ок. 1477) и „Раждането на Венера“ (ок. 1485) на Ботичели, които всъщност се намират в Галерия Уфици.

По този начин фондацията на Палацо Строци обяви началото на „Програмата за бъдеще на изкуството“, включваща ежегодното поръчване на произведения на публичното изкуство за Флоренция. Програмата се осъществява при поддръжката на филантропа Анди Бианкеди, собственик на миланска фирма, специализираща се в недвижимостта. Информацията за бъдещи проекти ще бъде разкрита по-нататък; засега в ренесансовото палацо е планирано, за октомври, откриването на изложба на американския художник Джеф Кунс (сега пространството е затворено поради Ковида).

Монтаж на новата работа на JR с названието „Рана“ на фасадата на палацо Строци. 2021. Фотогр.: Martino Margheri

„Смятам, че е много уместно, че ние започваме тази програма с нова работа на JR под названието „Рана“. Това е ярко изказване за сложностите, свързани с достъпа до култура в епохата на COVID-19, но едновременно това е символ на свободата, творческите сили и съучастието, а също възможност по абсолютно нов начин да се привлече публика“ – пише в прес-съобщението си генералният директор на фонда на палацо Строци – Артуро Галансино.

Тази работа е най-новата от поредицата гигантски публични инсталации на JR. Сред другите работи на художника са „Тайната на великата пирамида“ (2019) – за тридесетилетието на пирамидата на Лувъра – „Техачапи“ (2019), документираща опита от общуването със затворниците от колония с особено строг режим в Калифорния.

„Тайната на великата пирамида“, 2019 г.

„Тайната на великата пирамида“, представена върху хартия в черно-бели тонове, е втората по ред работа на Жан Рене, вдъхновена от световния музей. За нея е бил нужен екип от 400 доброволеца и 2000 парчета хартия. Художникът е знаел, че произведението е ефимерно, а това, че е направено от хартия е означавало, че животът му ще е кратък. „Тайната на великата пирамида“ се простираше в целия вътрешен двор на музея, в чест на 30-годишнината на пирамидата на Лувъра (2019 г.).

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8918/, http://www.turkey-sea.ru/

Превод – И. Димитрова

Символистът Александър Зилверхоф и други измислени художници

В новата Третяковка (Москва) се откри изложбата „Лунно езеро. Архив“ – ретроспектива на някакъв забравен гений от Сребърния век на име Александър Зилверхоф. Тази блестяща мистификация ни накара да си спомним и други измислени художници

МИЛЕНА ОРЛОВА

19 МАРТ 2021 г.

Истинският автор на повече от сто работи, представени на изложбата «Лунно езеро. Архив» в Новата Третяковка – а сред тях има и картини, и пана, и майолики, и театрални макети, и писма – се явява съвременният художник Николай Кошельов. С помощта на куратора София Ковальова и архитекта Ксения Лукиянова той невероятно убедително и изкусно възпроизвежда знакови моменти от естетиката на символизма, очевидно съзвучни с неговите творчески търсения, изпълнявайки ги от името на своята фантазия – художника Александър Зилверхоф. Опитният зрител ще види и препратки към Михаил Врубел с неговите майолики, и към момичетата-видения на Борисов-Мусатов, и към ярката палитра на Морис Дени. Но историята на неудачната постановка на балета „Лунно езеро“ от дейността на Сергей Дягилев – главното произведение на измисления Александър Зилверхоф, най-вече пародира жанра на подобен род музейни ретроспективи с техните непременни атрибути: витрина с архивни документи, особения стил на текстовете, обясняващи замисъла на художника, ударния експонат – в нашия случай това е огромен живописен фон за спектакъл – традиционен подиум за скулптури и прочие. Държавната третяковска галерия, осъществила този проект заедно с московската галерия „Триумф“, го описва като „изложба-инсталация“, предлагайки да се възприеме като съвкупност от всички елементи  и напомняйки, че в руското изкуство, започвайки от концептуалистите, има цяла традиция на подобни художествени проекти-мистификации. Кой е Александър Зилферхоф прочетете по-нататък.

Александър Зилверхоф. Символист-неудачник

Истински автор: Николай Кошельов

Николай Кошельов. «II действие. Дух». От проекта «Александър Зилверхоф». 2020. Фотогр.: галерия «Триумф»

Александър Зилверхов е роден в Германия (1876 – 1906 (?)), в семейство на руски емигранти. Завършва Гьотингенския университет. През 1901 г. негова изложба във виенския Сецесион пожънва голям успех. През 1903 г. той пристига в Русия и се сприятелява с художника Константин Сомов (един от най-изтъкнатите представители на символизма в Русия – бел.пр.). Зилверхоф съчинява либрето на балета „Лунно езеро“, вдъхновен от идеите и биографията на немския драматург Хайнрих фон Клайст. Става дума за момиче, което през лунна нощ общува с видения на брега на малко езеро, като се превръща в едно от тези видения. Сергей Дягилев иска да постави балета, но А. Зилверхоф, правейки много ескизи, не успява да завърши работата. Той се качва на влака за Берлин и изчезва. Приятелите му смятат, че се самоубива.

Група „Танатос Банионис“. Камикадзе-татуировчици

Истински автор: неизвестен

Анонимен автор. „Божествен вятър“. От проекта „Танатос Банионис“. 2008. Фотогр.: архив на премията на Кандински

Групата „Танатос Банионис“ се заражда през 2008 год., в недрата на галерия „Триумф“, където е представена нейната изложба „Божествен вятър“. Фотографиите и видео-работите на момичета-доброволци, чиито гърбове са послужили като платна за сложни татуировки, посветени на японските камикадзета, предизвикват нееднозначна реакция на арт-обществото и напомнят за подобни татуировки на гърбовете на свине и хора на белгиеца Вим Делвуа. Анонимните членове на групата обясняват произхода на своя псевдоним на едно интервю: „Ние обичаме Донатас Банионис (известен съветски артист – бил.пр.) в „Соларис“[1] и разбира се, в „Мъртъв сезон“. Смятаме го за едно от главните лица на съветската кинематография. Абсолютно грандиозен актьор! Освен това, в названието има и игра на букви – „Танатос“[2] – „Донатас“ .“

Братя Шаманови. Руски чужденци

Истински автори: Джейк и Динос Чапман

Джейк и Динос Чапман. „Естествена история. Част IV“. От проекта „Юри и Константин Шаманови“. 2009. Фотогр.: Orel Art Gallery

Ако се вярва на списанието „Артхроника“, на което братя Шаманови дават интервю през 2009 г., те са родени на 12 април 1961 г. Единият е наречен Юри – в името на Гагарин (първия космонавт – бел.пр.), другият – Константин – в чест на Циолковски (руски учен и философ, създател на космонавтиката – бел.пр.). Братята разказват, че са мечтаели да станат космонавти, а техният баща работил в сериозна организация и трябвало да замине на командировка в Куба. Освен това, братя Шаманови се хвалели с познанството си с Роман Абрамович (известен руски милиардер – бел.пр.), с който уж служили заедно и правили картинки в духа на руския авангард. Техните работи бяха изложени в лондонската галерия на Илона Орьол.

P.S. Братя Шаманови не трябва да се бъркат с реално съществуващия художник Кирил Шаманов.

Под своята истинска самоличност Джейк и Динос Чапман – звезди на британското изкуство – са гостували на Ермитажа през 2012 г. с изложбата „Край на веселието“.

Апелес Зяблов. Абстракционист от XVIII век

Истински автори: Витали Комар и Александър Меламид


Витали Комар и Александър Меламид. От проекта „Апелес Зяблов“. 1982. Фото: архив TANR

Взимайки като основа биографията на реално съществуващ ученик на Фьодор Рокотов[3] – крепостния художник Андрей Зяблов (ум. 1783 г.), създателите на соц-арта измислят през 1982 г. нов герой – първооткривателя на абстрактната живопис Апелес Зяблов. В статия, пародираща изкуствоведски анализ, те разказват за руския гений на безпредметната живопис, създал портретите „Тяхно Величество Нищото“ в два варианта, датирани с 1735 и 1741 години. На практика Зяблов се оказва първият в света абстракционист. Съдбата на този герой е печална – той се обесва, когато, наказан за волномислие, бива изпратен да рисува гипсови отливки в художествената академия („…гореспоменатия Апелес, да бъде взет на държавна издръжка, с добро хранене – за неотлъчно упражнение в класа по гипс под надзирателството на прикрепения към него екзекутор подполковник Риков“).

Шарл (Шолом) Розентал. Мечтателен авангардист

Истински автор: Иля Кабаков

Иля Кабаков. От проекта „Живот и творчество на Шарл Розентал (1898–1933)“. Влиза в инсталацията „Алтернативна история на изкуствата“. 1999. Фотогр.: Иля и Емилия Кабакови

Шолом Розентал е роден през 1898 г. в Херсон (Одеска област – бел.пр.). Той е осмо дете в бедно еврейско семейство. Когато пораства е изпратен в Санкт-Петербург. Розентал е приет в училището на барон Щиглиц, а през 1918 г. отива във Витебск да учи при Шагал, а после при Малевич. През 1922 г. заминава за Париж, където променя името си на Шарл Розентал. През април 1933 г., на Монмартър, художникът е блъснат от кола. В същата година, в Германия, на власт идва Хитлер. И в същата година се ражда Иля Кабаков, измислил събирателен образ на авангардиста Розентал и направил „вместо него“ повече от седемдесет работи. Сред тях най-знаменитата става „Криле“ – крила от истински пера, поставени на кожен бандаж, в духа на летателния апарат „Летатлин“, изобретен от Владимир Татлин. Работи на Розентал можеха да бъдат видяни през 2008 г. на изложбата „Алтернативна история на изкуството“ на Иля и Емилия Кабакови, открила дейността на Музея за съвременно изкуство „Гараж“.

Карандаш (Молив). Магически реалист

Истински автори: художникът Юри Семьонов и писателят Юри Дружков (Постников)

Юри Семьонов, Юри Дружков (Постников). Образи на Молива (Карандаш) и Самоделкина на корицата на книга. 1970. Фотогр.: издателство „Молодая гвардия“

Героят на най-популярното съветско списание за деца „Весели картинки“ – художникът на име Карандаш (Молив) се появява на бял свят през 1956 г. (годината на политическото „размразяване“ (либерализиране) в СССР – бел.пр.). Олицетворяващият съветската творческа интелигенция персонаж носи барета, свободна блуза, но главното – вместо нос той има остро наточен молив. Заедно със своя приятел Самоделкин (образ на техническата интелигенция) те преживяват редица приключения. Що се отнася до творчеството, то Карандаш е бил въплъщение на пределния реализъм – каквото и да рисува, веднага оживява.

Образът на творческото весело човече Карандаш вдъхновява много съвременни художници. Той, например, се превръща в персонаж и алтер его на художника Юри Алберт, преместил детския герой в областта на възрастното творчество.

Николай Борисов. Маниакален фотограф-изобретател

Истински автор: Игор Макаревич

Игор Макаревич. Пинокио. 1998. Фотогр.: Третяковска галерия

Николай Иванович Борисов – възрастен счетоводител в съветска мебелна фабрика – има втори, таен живот. За това свидетелстват неговите обемни дневници, според легендата, „намерени“ от художника Игор Макаревич в края на 1990-те години. Борисов изпитвал еротична страст към всичко дървено и мечтаел да се превърне в дърво. За тази цел той изобретява всякакви машини, например, такива, позволяващи да се забави дишането. По научному неговата любов се нарича „лигномания“. Освен всичко, Борисов е любител-фотограф, създал много фотографии в стила на Джоел Питър-Уткин, обаче, не подозирайки за неговото съществуване. Произведенията на този герой, произлязъл от известния на всички Буратино, могат да се видят на изложбата на Елена Елагина и Игор Макаревич „Обратно броене“ в Музея за съвременно изкуство на Гоголевския булевард (Москва) до 21 март.

Превод – И. Димитрова

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/


[1] Става дума за филма на А. Тарковски, където Д. Банионис играе главната роля.

[2] Играта в названието на групата е и смислова. Танатос (на гръцкиθάνατος, „смърт“) в древногръцката митология е син на богинята Никта и е бог на смъртта.

[3] Фьодор Рокотов е известен руски художник, от големите московски портретисти, живял и работил в началото на ХІХ век.