Екоактивисти от движението Ultima Generazione оскверниха монумент на Виктор Емануил на площад Пияца дел Дуомо в Милано.

Фотог.: Claudio Furlan/LaPresse via ZUMA Press/TASS

В Италия се обсъжда законопроект, предвиждащ въвеждането на големи глоби за повреди на културно-исторически паметници. До голяма степен той е насочен против екоактивистите. Неотдавнашни акции нанесоха вече сериозни щети на паметника на Виктор-Емануил II в Милано и на фонтан Треви в Рим

ДЖЕЙМС ИМАМ, АЛИСА ДУДАКОВА-КАШУРО

22.05.2023 г.

На заседание на кабинета на министрите на Италия от 11 април бе обявено за плановете за налагане на петцифрени глоби (от €10 хил. до €60 хил.) върху тези, които нанасят повреди на културни обекти. Очаква се, че тази мярка ще бъде бързо приета и въведена в действие от правителството.

Всъщност, законопроектът е против климатичните активисти и некултурни туристи, чиито действия придобиха мащаби и форми на истински катаклизъм, обхванал цяла Италия. В края на миналата година екоактивистите обляха с розова, синя и жълта боя фасадата на театър Ла Скала в Милано точно преди откриването на новия сезон. Целта е била да „бъдат принудени политиците, които ще дойдат вечерта на спектакъла, да извадят главите си от пясъка и да се намесят, за да бъде спасено населението от екологична катастрофа.“

Участници от движението Ultima Generazione.

Фото: Alessandro Penso

На съвременното изкуство също не му провървя – през януари с оранжева боя бе изцапан постаментът, на който се възвишава провокационната скулптура на Маурицио Кателан – ръка със сочещ нагоре среден пръст (L.O.V.E., 2010). А съвсем неотдавна, в началото на април, активисти оцветиха в черно водата на римския фонтан Баркача, създаден през XVII век по проект на Пиетро Бернини – този жест бил символизирал приближаването на „края на света“.

Зад всяка от тези акции стоят участниците на движението Ultima Generazione («Последното поколение»). Обикновените туристи обаче също са се отличили – един решил да се повози на тротинетка по руините на Помпей, друг – на наето „Мазерати“ по „Испанските стъпала“ в Рим, и това са само най-колоритните епизоди от цял списък, който може безкрайно да продължи.

Участници от движението Ultima Generazione оцветиха в черно водата в римския фонтан Баркача, създаден праз XVII век

Фотог.: Alessandro Penso

Що се отнася до екоактивистите, то те обичайно действат внимателно, използвайки особена боя, която леко се премахва (впрочем, това също изисква намеса на специалисти и разходване на големи средства, стигащи до десетки хиляди евро).

В случая с паметника на Виктор-Емануил II, обаче, намиращ се на главния площад в Милано, нещо е тръгнало на криво. На 9 март, двама членове на групата „Последното поколение“ заляли монумента с яркожълта боя, със същите свойства, по техните думи, както и другите. След тяхното задържане, на място идват специалисти от миланска агенция за почистване, финансирана от града. Те се опитват да изчистят паметника с помощта на водна струя под високо налягане и по всяка видимост, обаче, просто фиксирали пигмента.

Боята, заляла паметника на Виктор-Емануил II в Милано, се просмука в него при опит да бъде изчистена.

Фото: Claudio Furlan/La Press via Zuma Press/Tass

Сега кметът на Милано обвинява екоактивистите, че са покрили статуята с дълбокопопиваща боя, а експертите, от своя страна, обвиняват градските власти, че при опита за почистване боята още по-силно е попила в паметника. Колкото и да е дълга веригата от виновни, това не влияе на факта, че статуята от XIX век сега ще има нужда от сложна и скъпа реставрация, със „строителни скелета“, по думите на един от общинските съветници. Съобщава се също, че градската управа може да подаде граждански иск против екоактивистите, а ако новият законопроект бъде приет, тогава последствията за виновниците ще бъдат още по-плачевни.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230522-wwfz/

Превод – И. Димитрова

В рекламната кампания Венера на Боттичели прави селфи на фона на културни забележителности в Италия.

Фотог.: Ministero del Turismo I

Рекламната кампания с използването на ренесансовия шедьовър за целите на туризма в Италия предизвика обратен на очаквания ефект

ДЖЕЙМС ИМАМ

28.04.2023 г.

Министерството на туризма на Италия съвместно с италианския съвет по туризма Enit разработи рекламна кампания под названието „Open to Meraviglia“ („Отворени за чудо“ – бел.пр., “meraviglia” по италиански значи «чудо») чрез използването на образа от ренесансовия шедьовър на Ботичели „Раждането на Венера“. Богинята тук става наша съвременничка, която прави селфи на фона на знакови забележителности – Колизея, флорентинското Дуомо, камбанарията на събора на Свети Марк във Венеция.

В статията за вестник „Il Fatto Quotidiano“ изкуствоведът Томазо Монтанари нарече кампанията, разработена от комуникационната група на Армандо Теста, „гротескна“ и „позорна“. Изкуствоведът Виторио Згарби, заместник на министъра на културата на Италия, във вестник „La Repubblica“ изрази недоумение по повод названието на кампанията: «Open to Meraviglia? Какво е това? На какъв език?»

А италианците в социалните мрежи си зададоха въпроса, дали галерия Уфици, където се съхранява „Раждането на Венера“, е позволила използването на образа от картината в тази рекламна кампания, за която са били изхарчени 9 млн. евро. Да напомним, че през миналата година музеят обяви за намерението си да даде под съд моделиера Жан-Пол Готие за използването на образа от картината без неговото разрешение. Смях в социалните мрежи предизвика и видеото „с типична италианска“ сцена, където хора пият вино в огряно от слънцето „патио“ – стая на открито. Оказа се, че видеото е заснето всъщност в Словения, а виното в чашите също е словенско.

Групата „Mi Riconosci“ (Помниш ли ме? – от итал. – бел.пр.), занимаваща се с рекламиране на италианското изкуството и национално наследство, публикува заявление, в което нарича тази кампания „унизителна“. Представителят на групата, в своите коментари за „Art Newspaper“, характеризира кампанията като „двусмислена“ и „на ръба“. Галерия Уфици отказа да коментира запитването на „The Art Newspaper“ за това, дали музеят е предоставил разрешение за използване на мотива от картината на Ботичели. Министерството на туризма на Италия също не отговори на този въпрос.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230428-rtwm/

Превод – И. Димитрова

Куентин Масейс Младши. «Портрет на Елизабет I със сито». Фрагмент.

Фотог.: The Met

Как династията на Тюдорите използва материалното великолепие за укрепване на монархичната власт, разказва каталогът към изложба, която в момента е на турне в САЩ

ДЖАНЕТ ДИКИНСЪН

21.04.2023 г.

Успехът на неотдавнашната изложба „Тюдорите. Изкуство и величие в Англия в епохата на Възраждането“ в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк и нейното последващо откриване в Художествения музей на Кливлънд (до 14 май), са удобен повод за въпроса: останало ли е нещо неизказано за Тюдорите?

Каталогът на експозицията се състои от девет глави и е съпроводен с анотации към произведенията. Благодарение на усилията на кураторите от „Метрополитън“ – Елизабет Клиланд и Адам Ийкър – в каталога са отразени най-различни аспекти на заявената тема. Всеки, който се интересува от периода на управлението на Тюдорите, сигурно ще поиска да има тази книга.  Но дали тя ще подтикне учените към по-нататъшни изследвания – отговорът на този въпрос не е толкова очевиден.

«The Tudors: Art and Majesty in Renaissance England» / Elizabeth Cleland and Adam Eaker, with contributions by Marjorie E. Wieseman and Sarah Bochicchio. Metropolitan Museum of Art; Yale. 352 с.: 300 цв. ил. £50. На английски език

Статиите и есетата разглеждат връзките между декоративното и изобразителното изкуства, което тюдорските монарси са използвали като средства за самоутвърждаване и укрепване на властта. Това обаче не е новина за тези, които даже повърхностно са осведомени за успехите на кралската пропаганда и традициите на Тюдорите да украсяват сградите със своите гербове. По-учудващ изглежда мащабът на възпяване на тяхната дейност в континентална Европа, което косвено се отразява и в „Портрета на Елизабет I със сито“ на Куентин Масейс Младши, както и в изображенията на двора на Хенри VIII от Ханс Холбайн.

От книгата ние получаваме също представа за практическите измерения на създаването на монархичното величие, разбирайки, например, за това, как витражите на параклиса на Кралския колеж в Кеймбридж са доставени от Антверпен.

Пиетро Ториджано. Портретен бюст на Джон Фишър, епископ на Рочестър.

Фотог.: The Met

В книгата са представени и резултатите от неотдавнашните изследвания – в частност е преатрибутиран портретът на млада жена от Музея за история на изкуството във Виена. По-рано се е смятало, че на него е изобразена Катерина Арагонска, но сега героинята е идентифицирана като Мария Тюдор, по-късно станала кралица на Франция и херцогиня на Съфолк.

Книгата е интересна и с препратките към политиката от онова време, което не е характерно за публикациите за изкуството от епохата на Тюдорите. Може би това е за добро – за какво да се прави поредният обзор на терзанията на Хенри VIII при „издирването“ на детородна жена или за физическото състояние на Елизабет I? Въпреки това, предстои по някакъв начин да се преодолеят различията, които продължават да съществуват между изследователите в различни исторически сфери, било то уточняването на отделни биографии и осмислянето на политиката като цяло, разликата в подходите към литературата и изкуството или пък различните ракурси към архитектурния анализ и материалния свят на кралския двор.

Доспехи на Джордж Клифърд (1558-1605), третия граф на Камбърленд.

Фотог.: The Met

Може би задачата за обединяване на тези аналитични направления би подсказала и ново направление в изследването на епохата на Тюдорите. Въпреки че тази книга предлага ценна информация за изкуството, дизайна и междукултурните връзки, все още има отворени възможности да се разкаже много повече за тюдорския свят и хората, които са го населявали.

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230421-rgcc/

Художниците са взимали участие в проектиране на космически кораби и са създавали произведения за космическото пространство. Във връзка с Деня на космонавтиката ще разкажем, как арт-обектите са попадали на околоземната орбита или далеч извън нейните предели

АЛИСА ДУДАКОВА-КАШУРО

12.04.2023 г.

Музейната страна на Луната

Не само Земята може да се похвали с музеи за съвременно изкуство – извън нейните предели, вероятно, има още един музей – на Луната. „Лунният музей“ /1969/ представлява керамична плочка с иридиево покритие, на която са гравирани шест изображения по скици на художниците Форест Майърс, Дейвид Новрос, Кле Олденбърг, Робърт Раушенбърг, Анди Уорхол и Джон Чембърлейн. Въпреки микроскопичния размер, само 1,9/1,3 см, колекцията е доста представителна – не случайно копието на тази плочка се намира в Ню-Йоркския музей за съвременно изкуство /МоМА/. Оригиналът, най-вероятно, е попаднал на Луната по време на мисията „Аполон – 12“. Това не може да бъде обаче със сигурност потвърдено, защото Майерс, инициаторът на проекта, не е могъл да получи официално разрешение от  NASA, поради което е трябвало да се действа тайно – един от инженерите, работещи над модула за кацане, се съгласил да намери там и място за „музея“. Но било ли е възможно каквото и да било да попадне на борда, без разрешение?

Едно от копията на „Лунния музей“.От ляво на дясно и отгоре надолу рисунките са на: Урхол, Раушенбърг, Новрос, Майърс, Олденбърг и Чембърлейн. 1969.

Фотог.: Bob Rauschenberg Gallery

Другият куриоз, свързан със същата мисия, показва, че да. Така например, астронавтите Алън Бин и Чарлз Конрад, стъпили през 1969 г. на Луната, намират в своите брошури с инструкции, прикрепени към маншетите на скафандрите, фотографии на голите „момичета на месеца“ на списание „Плейбой“ – те са били сложени там от членовете на резервния екипаж.

Малкият лунен жител

Въпреки че съществуването на „Лунния музей“ не е на 100 процента доказано, изкуство на нощното светило все пак има. Това е малка алуминиева скулптура на белгиеца Пол ван Хейдонк. Фигурата с височина 8,9 см, изобразяваща космонавт, е била доставена на Луната от Дейвид Скот – в джоба на неговия скафандър по време на мисията „Аполо(н) – 15“, през 1971 г. Този път доставката на арт-обекта е била съгласувана с НАСА.

Създавайки обекта, Ван Хейдонк е трябвало да се придържа към редица условия – неголям размер и тегло, здравина, отсъствие на остри форми, способност да издържа екстремни температури. Художникът е бил въодушевен от заданието, но не се е получило да се избегнат разногласия. Така, например, за самия автор пластиката е символизирала триумфа на човечеството и затова алуминиевият космонавт е трябвало гордо да лети над лунната повърхност във вътрешността на паралелепипед от син акрил. От акрила, обаче, скулпторът трябвало да се откаже поради неговата възпламеняемост, но главната „нестиковка“ е била в самия замисъл. Капитан Скот, който поръчал скулптурата, искал чрез нея да почете паметта на всички колеги, загинали при усвояването на космоса. Тази идея още по-силно се затвърждава след гибелта на тричленния екипаж на съветския „Съюз – 11“ при тяхното връщане на орбиталната станция „Салют – 1“ /това се случва само три седмици преди запуска на „Аполо(н) -15“/. Така скулптурата придобива друг смисъл, превръщайки се в „Загиналия космонавт“, лежащ по лице в малък кратер.

„Мемориалът на загиналите космонавти“ на Луната.

Фото: NASA

Редом е била поставена табелка с имената на 14-те загинали покорители на космоса – американски и съветски, включително Юри Гагарин, Виктор Пацаев и Владимир Волков. От тогава те са увековечени не само на Земята, но и на небето.

Светът на изкуството „излиза“ в орбита

Космонавтът Алексей Леонов е направил не само първата стъпка в открития космос, но и първата рисунка извън Земята. Двете събития се случват на18 септември 1965 г. Използвайки цветни моливи, прикрепени с въженца за масата, Леонов изобразява зазоряването, както го вижда от борда на кораба „Възход – 2“. Вече споменатата дизайнерка Галина Балашова не само проектира интериора на битовия отсек на кораба „Съюз“, но рисува и акварелни пейзажи, с които този отсек е бил украсен. Всички те изгарят при свалянето на „Съюзите“ от орбита, тъй като на Земята се връщат само спускаемите апарати. А през януари 1968 г. четири полуабстрактни маслени картини на Елъри Курц извършват 98 обиколки на Земята в товарния отсек на кораба „Колумбия“. Художникът наема контейнер за 3 000 долара, за да провери, дали вибрациите, претоварването, безтегловността и температурните скокове ще повлияят върху грунда и цветовите пигменти. След 6 дена картините се връщат на Земята цели и невредими.

Първото триизмерно произведение, попаднало на околоземната орбита, става абстрактната скулптура „Космически танцьор“ на швейцарско-американския художник Артър Уудс. Ръбатият алуминиев обект със зелен цвят е изпратен на руската космическа станция „Мир“ през 1993 г. Видео-документацията показва, как космонавтите Генадий Манаков и Александър Полишчук обикалят заедно с пластиката в своеобразен танц в условията на безтегловност. Стойността на връщането на килограмовия „Космически танцьор“ на Земята е толкова висока, че решават да го оставят на „Мир“ завинаги, до потапянето на станцията в Тихия океан през 2001 г.

Артър Уудс създава 99 копия на скулптурата «Космически танцьор».

Фотог.: http://www.cosmicdancer.com

Но преди това да се случи, през 1995 г., орбиталният космонавт Артър Уудс организира на станцията първата художествена изложба „Ars ad astra“ /Изкуство към звездите – бел.прев./, която се състои от 20 работи на тема „космос“.

Изкуство на Международната космическа станция: от «Джокондата» до стрийт-арта

Броят на арт-обектите, „стъпвал“ на МКС, би бил достатъчен за организирането на една музейна експозиция. Така, споменатият художник Пиер Конт, измисля кинетична скулптура, която може пълноценно да се експонира само в условия на безтегловност. При земната гравитация шарнирната конструкция с разноцветни топки „Призма“ просто се сплесква и пада, затова пък, на МКС, където я доставят през 2001 г., тя се разтвори и показа на космонавтите в цялата си красота. През 2005 г. на орбиталната станция полетя „Мона Лиза“ – разбира се, не оригиналът, а две негови репродукции, създадени от художника Георги Пузенков. Едната е била изпълнена върху пластинка с размери 3/5 микрона, а втората – в духа на пикселната графика – нарисувана с акрилни бои върху платно 70/70 см. През 2018 г. на МКС се появи първият интерактивен арт-обект на немския художник от мексикански произход Нахум /преди това авторът посещава Русия, за да извърши полет в безтегловност на самолета Ил-76/. Авторът конструира неголям куб, в който има система от огледала и лампички, а също камера. Той се активира, получавайки данни за пулса на хора от Земята чрез сензорни огледала, поставени в музеите. През май 2020 г. на станцията доставят работата „Род човешки“ на американския стрийт-арт художник Тристан Итън. Той създава изображения в духа на своите графити на тънки картички от злато, мед и алуминий. А съвсем наскоро, в чест на 125-годишнината на Московския художествен театър „А.П. Чехов“, на орбитата ще бъде изпратен фрагмент от измислена театрална завеса с изображение на чайка, чието авторство е на известния руски архитект, график и сценограф Фьодор Шехтел /1859 – 1926/.

Превод – И. Димитрова

Статията се публикува със съкращения.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230412-usef/

Азума Макото изпраща флорална композиция в стратосферата в рамките на арт-проекта „Exobiotanica 2“ (2017).

Фотог.: www. azumamakoto.com

Художниците са взимали участие в проектиране на космически кораби и са създавали произведения за космическото пространство. Във връзка с Деня на космонавтиката ще разкажем, как арт-обектите са попадали на околоземната орбита или далеч извън нейните предели

АЛИСА ДУДАКОВА-КАШУРО

12.04.2023 г.

КОСМИЧЕСКИ ХУДОЖНИЦИ – ОТ УТОПИЯТА КЪМ ПРАКТИКАТА

Още преди полетите в космоса да станат реалност авангардистите са мечтали за космически селища. Така например Казимир Малевич в началото на 1920-те години създава серия чертежи „от планитите до землянитите“, т.е. въздушни домове за хората. Собственото виждане на космическата среда на обитаване, където биха били осъществени принципите на супрематичната архитектура, предлага и неговият последовател Лазар Хидекел. От своя страна, архитектът Георги Крутиков измисля не само проекта „Летящ град“ (1928), но и скица на транспортна капсула, позволяваща да се лети от небето до земята и обратно. Днес Международната космическа станция (МКС), чиито „гости“ от момента на нейния запуск през 1998 г. са били вече над 200 космонавта, изглежда живо въплъщение на визионерските идеи на творците.

А художниците и архитектите наистина са били приобщавани към осъществяването на космическата програма! Тяхната работа е била под грифа „Секретно“, но все пак някои имена са известни. Това са например съветските дизайнери Галина Балашова, Игор Козлов и Вячеслав Орлов. Балашова, например, е измислила интериора на орбиталния отсек на кораба „Съюз“. Тя се е ръководила от следния принцип – ако направиш помещението удобно за живот на Земята, значи ще бъде удобно и в космоса. И това й се е получило – в хода на съвместната мисия „Съюз – Аполо(н)“ американските космонавти отбелязват, че на съветския кораб се чувстват като в стая на хубав хотел. Дизайнерът Игор Козлов първоначално е бил привлечен към проектирането на лунна база, а след закриването на програмата се заема с доработката на интериорите на станция „Мир“. Художниците също са правили вимпели – неголеми металически пластинки с изображение на държавните символи и указания на названието на мисията – те са били закрепени към корпусите на ракетите. Един от вимпелите, създадени от Вячеслав Орлов, се отправя на Луната с нейния изкуствен спътник, а вторият е трябвало да полети към Венера, но се оказва твърде тежък (всеки грам е имал значение).

Галина Балашова. Окончателният вариант на интериора на орбиталния отсек на кораба «Съюз-Т». Левият борд. 1971.

Фотог.: DOM publishers

Между другото, романтичният ореол, който има професията на „художника на космическа програма“, бързо е изчезнал. Например, по спомените на Орлов, щатните художници е трябвало да създават хиперреалистични изображения на несъществуващи космически апарати, за да впечатлят членовете на Политбюро (ръководството на комунистическата партия – бел. прев.) и да получат пари за производството. А Галина Балашова е била принудена да се откаже от авторските си права върху емблемата на програмата „Съюз – Аполон“, утвърдена от NASA и обиколила целия свят върху сувенири.

НЕЗЕМНА ПЕРСПЕКТИВА

Не е възможно да се установи със стопроцентова сигурност, с каква цел са създавани древните геоглифи – рисунки върху земята, които се разчитат само от голяма височина (вж. геоглифите в Куско, Перу – бел. прев.). Може би те са отразявали астрономически процеси или са служили за средство на общуване с боговете. Но през ХХ век най-малкото две събития са подтикнали художниците да се замислят над създаването на произведения, предвидени за наблюдение от космоса – създаването на ядреното оръжие и усвояването на космоса.

Исаму Ногучи. Проект «Скулптура, която би била видима от Марс». 1947.

Фото: www. archive.noguchi.org

Така например американският скулптор от японски произход Исаму Ногучи представя проекта „Скулптура, която би била видима от Марс“ през 1947 г. Схематичното изображение на лице с пирамидален нос, дълъг 1,5 км, би могло да съобщи на извънземния наблюдател, че на нашата планета е имало цивилизация, която сама е унищожила себе си. А представителите на ленд-арта, получил развитие през 60-те и 70-те години, са се ръководили от друга идея – първите спътникови фотографии на Земята показват, че художникът може да я използва като платно, заменяйки четките с булдозери. Половинкилометровата „Спираловидна язовирна стена“, която Робърт Смитсън построява през 1970 г. от няколко хиляди тона земя и базалт в Голямото Солено езеро (Юта, САЩ), можем да видим на картите на спътниците.

Робърт Смитсън. «Спираловидна язовирна стена ». 1970.

Фото: Holt/Smithson Foundation

На „неземната гледна точка“ е разчитал и френският „пионер на космическото изкуство“ Пиер Конт. През 1989 г. той разполага върху равнинен участък 16 черни квадрата със страни по 60 м във вид на астрономическия символ на Земята, а спътникът Spot 1 заснел инсталацията от височина 832 км.

Продължението следва …

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230412-usef/

Ел Анацуи. „Три наблюдения“/Three sightings. 2021.

Фото: Jonathan Greet/October Gallery, London

Ежегодно в Турбинната зала на Тейт Модърн се сменят солови проекти на художници. Сега в пространството е представена инсталация на Сисилия викуня, а от есента то ще е заето от работа на Ел Анацуи

06.04.2023 г.

Автор на следващия специален проект в Турбинната зала на галерията Тейт Модърн в Лондон ще бъде Ел Анацуи – художник и скулптор от Гана. той е най-известен със своите колажни скулптурни гоблени, „изтъкани“ от смачкани капачки на бутилки, които са съединени с медна жица. Анацуи използва и железни кутии, гвоздеи, щипки и други намерени обекти, но капачките имат своя смисъл: за художника те са свързани с историята на колонизацията на Африка, където европейските търговци столетия назад са внасяли ром.  

Ел Анацуи се ражда през 1944 г. и става известен в началото на 2000-те години, а през 2015 г., на 56-то Венецианско биенале, е награден с почетен „Златен лъв“ за принос към изкуството. В своето творчество той се обръща към темите на търговията и потреблението, а също влиянието на тези процеси върху околната среда. Местните /африкански/ естетически традиции в неговите арт-обекти се съединяват с историята на абстрактното изкуство.

Директорът на Тейт Модърн Франсис Морис казва в своето изявление: „Работата на Анацуи „Ink Splash II“ („Пръскане с туш“) от колекцията на Тейт неизменно очарова посетителите и нямаме търпение да видим, как този изобретателен художник ще подходи към такова пространство, като Турбинната зала“.

Проектът на Сесилия Викуня „Brain Forest Quipu“ в Турбинната зала на Тейт Модърн.

Фото: Tate Photography (Sonal Bakrania)

Откриването на новата работа ще се състои на 10 октомври 2023 г. Тя ще заема Турбинната зала до 14 април следващата година. А сега, до 16 април, в пространството е представена инсталацията на Сесилия Викуня „Brain Forest Quipu“, която тематизира унищожаването на горите и насилието над коренното население. Инсталацията, допълнена от видео и звук, напомня на избелена прозрачна гора. От тавана висят изящни скулптурни форми, за чието създаване са използвани растителни влакна, вълна, въжета и картон. В Турбинната зала са показвани работи на Аника Ий, Олафур Елиасон, Ай Вейвей, а първата, още през 2000 г., е била на световноизвестната художничка Луиз Буржуа. От 2015 г. специалните проекти се осъществяват с подкрепата на Hyundai.

Инсталацията „Влюбена в света“ на Аника Ий в Турбинната зала, 2021 г. Изт. – https://www.museumnext.com/article/ai-aerobes-occupy-tates-turbine-hall-in-new-installation/

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230406-tioo/