В околностите на Багдад бе открит древен град

Древното партянско селище, намерено от археологическата експедиция в Ал-Сувейра.
Фотог.: Courtesy of Iraq’s State Board of Antiquities and Heritage

Исторически се е стекло така, че почти цялата иракска археология е съсредоточена върху обектите в междуречието на Тигър и Ефрат. А ето че новата находка препраща към историята на Партянското царство и този обект на изследване изглежда не по-малко перспективен

ХАДАНИ ДИТМАРС

16.09.2022

Археологическите разкопки в Ал-Сувейра, разположен на 60 км южно от столицата на Ирак, доведоха до откриването на древния партянски град. Държавният комитет за древността и наследството на Ирак (SBAH) съобщи, че наскоро изпратената 150-дневна експедиция в хода на работите в Абу-Хафил, до авиобазата Ал-Сувейра, е намерила архитектурни конструкции, а също 233 артефакта, които бяха предадени в Националния музей на Ирак в Багдад.

„Ние започнахме разкопки на два хълма около Абу-Хафил, – обяснява  ръководителят на експедицията – археологът Мохамед Сабри. – Основният резултат стана откриването на селището от партянския период, което, по мое мнение, носи васален характер“. Намерените артефакти, казва Мохамед Сабри, представляват предимно битови предмети, включвайки „типичната партянска кана с наклонена основа, доста разпространена в онази епоха“. Партянското царство, простиращо се между Римската империя и Китай, е съществувало на тази територия от 227 г. пр.Хр. до 224 г. сл.Хр. През него е минавал някога знаменития Копринен път – тук са се преплитали персийската, елинистичната и някои други регионални култури.

М. Сабри разказва, че този археологически участък около авиобазата, използвана през 1980-те по време във войната с Иран като опорен пункт на противовъздушната отбрана на Багдад, официално е бил регистриран през 2017 г., въпреки че не е изключено, че той е бил повърхностно изследван от американския учен Макгуайър Гибсън още в средата на ХХ век.  

„Според последните данни на SBAH, в Ирак се наброяват около 15 хиляди участъци с археологическа перспектива, – както подотчетни, така и нерегистрирани, – казва Сабри. – за да бъдат всички те пълноценно изследвани, ще трябва упорит научен труд, изискващ търпение, грамадни бюджети и обединяване на усилията на хиляди археолози“. Сега SBAH разработва планове за провеждане на разкопки на ограничено число участъци, освен тези, в които вече се осъществяват археологически проекти.

Около 233 артефакта са били изпратени в Музея на Ирак в Багдад, включително тази добре съхранена ваза.
Фотог.: Courtesy of Iraq’s State Board of Antiquities and Heritage

Хаосът и нестабилността на неотдавнашното военно време, а също пандемията от коронавирус съществено затрудниха дейността на SBAH. Но археологът Тобин Хартнел от Центъра за археология и културно наследство към Американския университет на Ирак в Сюлеймания отбелязва, че даже при Садам Хюсеин „на много археологически участъци, отнасящи се към партянския период, не се е отделяло нужното внимание, защото повишаването на интереса към Персийското царство изглежда е било нежелателно на фона на тогавашната ирано-иракска война“.

Изключение, по думите на Хартнел, е била Хатра, която се е ползвала с поддръжката на Садам заради нейната връзка с арабските вождове. „По-голямата част от археологическите проекти, – казва американският учен, – е обхващала по-скоро териториите около Тигър и Ефрат, а не западните райони. Основно заради това партянската част на иракското историческо наследство до днес остава недооценена.“

Източник – https://www.theartnewspaper.ru

Превод – И. Димитрова

Contemporary Istanbul – водещото изложение за съвременно изкуство в региона между Изтока и Запада

Фрагмент от експозицията на миналогодишното Contemporary Istanbul.
Фотог.: Firuz Soyuer/Contemporary Istanbul

АЛИСА ШАВРИНА

29.08.2022 г.

В началото на есента притегателен център за галеристи, художници и колекционери, както и за обикновени ценители на изкуството, ще стане Истанбул. От 17 до 22 септември там ще се проведе 17-то Международно изложение за съвременно изкуство Contemporary Istanbul, което съвпада с дните на откриването на Истанбулското биенале – също 17-то по реда си.

Гледката към корабостроителницата на брега на залива Златния рог, където се организира Contemporary Istanbul.
Фотог.: Contemporary Istanbul

В изложението ще участват 66 галерии и независими художествени обединения от 22 страни – те ще представят над 500 художника и около 1 500 работи. По-голямата част от галериите са турски /и предимно истанбулски/. Сред тях са: Dirimart Gallery и Galerist, основани още в началото на 2000-те години, Zilberman Gallery и Pi Artworks, имащи съответно филиали в Берлин и Лондон, както и много други влиятелни арт-пространства, формирали местния арт-климат. Сред чуждестранните галерии има гиганти като Opera Gallery с представителства по целия свят (от Ню Йорк и Маями до Дубай и Сеул), и млади и перспективни пространства като парижката 193 Gallery. Особеностите на местните арт-сцени могат да се оценят на щандовете на Berman Contemporary (Йоханесбург), Bavan Gallery (Техеран), Dedicace Gallery (Тбилиси), Gallery Tableau (Сеул) и други. От независимите галерии могат да се откроят Hestia Art Residency & Exhibitions Bureau (Белград), която тази година активно сътрудничи с Международната фондация „Манифеста“ в рамките на Западните Балкани.

Тази година в изложението Contemporary Istanbul ще вземат участие 66 галерии и независими художествени обединения
Фотог.: Contemporary Istanbul

От миналата година изложението се организира в старинна корабостроителница от времето на Османската империя, на брега на Златния рог – на фона на такива декори несъмнено ще изпъкнат съвременните творби. Един от вътрешните дворове под открито небе се превърна в експозиционно пространство с названието The Yard («Дворът»). Тук ще се разгърне сайт-специфик изложба със скулптури и инсталации, създадени от художници от различни страни. Още една изложба в рамките на Contemporary Istanbul ще бъде посветена на темата на т.нар. ъпсайклинг – авторите ще покажат работи от метални отпадъци. 

И, разбира се, събитие от такъв тип е немислимо без кръгла маса. Този път обсъждането ще бъде посветено на арт-пространствата, а водещ на дискусията ще бъде Марк-Оливие Валер – швейцарски куратор и директор на женевския музей за история на изкуството (MAH).


Contemporary Istanbul
17–22 септември

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220829-wxps/

Превод – И. Димитрова

Прието е ново определение за понятието „музей“

Музеят на Салвадор Дали във Фигерас, Испания – източник на ил. https://www.nasamnatam.com

Определението с 50-годишна давност бе преразгледано на конференцията на Международния съвет на музеите в Прага. То за първи път включва такива термини като „всеобхватност“, „достъпност“, „устойчивост“ и „етика“

ТОМ СЕЙМУР

26.08.2022 г.

Определението за музей съществено се промени за първи път от половин век. Това се случи след откритото гласуване на членовете на Международния съвет на музеите (ICOM — АЙКОМ) в Прага, на 24 август. На извънредната генерална асамблея на АЙКОМ са участвали представители на повече от 500 музея от цял свят; 92 % са одобрили новите допълнения, описващи музея, сред които за първи път се появяват думи като „всеобхватност“, „достъпност“, „устойчивост“ и „етика“.

Новата формулировка звучи така: „Музеят е некомерсиална, постоянно действаща организация, служеща на обществото, която изследва, събира, съхранява, интерпретира и показва материално и нематериално наследство. Отворени за публиката, достъпни и всеобхватни, музеите утвърждават разнообразието и устойчивостта. Те работят и общуват етично, професионално и с участие на различни групи, предлагайки разнообразни методи на обучение, развлечение, подбуждайки към размишления и обмен на знания.“

Алберто Гарланди /президентът на АЙКОМ/  подчертава: „Нас ни принудиха да се променим. Мисля, че това решение ще подобри положението на музеите по света“. Формулировката ще се приеме от ЮНЕСКО и ще помогне да се изясни, дали могат частните галерии и други художествени учреждения по целия свят официално да се нарекат музеи.

Новото определение бе прието след спорове, продължили години наред. През 2019 г., на последната конференция на АЙКОМ в Киото, не бе постигнат консенсус и не се премина към гласуване. Най-проблемни в предложената тогава формулировка бяха думите, че музеите са „пространства, създадени за критическо осмисляне и обсъждане на миналото и бъдещето, които работят в името на човешкото достойнство, социалната справедливост, световното равенство и благополучието в планетарни мащаби“.

В крайна сметка продължи да действа описанието на главните признаци на музея от 1970-те години, изменено леко през 2007 г., където се говори, че това е некомерсиална институция, която „служи на обществото“ и се занимава с „придобиване, съхраняване, изследване, популяризиране и експониране на материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговото обкръжение за целите на образованието, науката и развлечението“.

 
Музеят на региона Ватерло, Китченер, Канада.
Фотог.: Waterloo Region Museum

„Старото определение на отразяваше реалното състояние на нещата в световните музеи“ – каза Бруно Брюлон, съпредседател на АЙКОМ Define, комитета по дефинициите. Той призна, че новото определение се е формирало в резултат на преговори: „Бе постигнат компромис. Ние изслушахме хора с много различни гледни точки. Някои смятат, че такъв термин, като репатриацията /връщането на музейни експонати/, се явява прекалено политизиран. Но аз мисля, че като цяло новото определение стана много съвременно.“

В току-що приетата формулировка отсъстват такива думи като „деколонизация“, „репатриация“ и „реституция“ – ключови за много музеи в развиващите се страни. По тази причина редица изказващи се, включително от националните комитети на АЙКОМ, заявиха, че по тяхно мнение новото определение, е напротив, недостатъчно прогресивно и е възможен резултат на компромис с консервативното крило на музейното общество. „Честно казано, за мен то не е много прогресивно – отбеляза Инкюнг Чанг, директор-основател на Музея на желязото в корейския Сиаул и вице-президент на АЙКОМ – Корея – но ние трябва да намерим общ език. Сега всеки музей може да вземе това определение и да го интерпретира. Може би, самото то не е достатъчно добро, но ви дава възможност да правите силни проекти в своя музей“.

Мутони Тангва – директор по развитието на Националните музеи на Кения и говорител на международния комитет на АЙКОМ, отбеляза, че новото определение не включва термина „деакцесия“ – процес, когато произведението на изкуството или артефактът завинаги напускат музейната колекция, често за да се върнат на мястото на своя произход. Тя подчерта, че връщането на артефакти на някога колонизираните, а сега свободни нации, се провежда по цял свят, но АЙКОМ още не го е признал както трябва. „Ние си стоим тук и обсъждаме какъв трябва да бъде музеят, но самият живот и активисткото движение по цял свят създадоха новия музей. Той вече съществува. Това е нашето бъдеще“ – смята тя. В подкрепа на тезата си Тангва даде примери на реституция, касаещи Британския музей, Форума на Хумболд в Германия и Смитсънския институт в САЩ.

Разработката на новото определение е резултат на един от най-големите проекти на организацията. Представители на музеи от 126 национални комитета на АЙКОМ /вкл. Българския национален комитет/, обединяващи над 50 хиляди члена, общуваха с комитета по дефиниции към АЙКОМ в продължение на година и половина и в рамките на 4 тура консултации, в това число, с музеите на Африка, Латинска Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион. Детайлите за това, как да се внедри в живота новото определение, предстои да се проработят на предстоящата редовна генерална асамблея на АЙКОМ. Тя ще премине под ръководството на новия президент – Ема Нарди, която ще заема тази длъжност до 2025 г.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220826-jord/

Превод – И. Димитрова

Оксфорд и Кембридж ще върнат на Нигерия бенинския бронз

Медна глава от Музея на археологията и антропологията към Кембриджския университет.
Фотог.: Courtesy of the Museum of Archaeology and Anthropology

Това е най-голямото съглашение за връщане на незаконно извозените от Великобритания африкански артефакти. Впрочем, Комисията по работите на благотворителните организации може да наложи вето на изземването на артефактите от Музея на Ашмол и Музея на археологията и антропологията

ГАРЕТ ХАРИС

11.08.2022 г.

Оксфордският и Кембриджският университети се съгласиха да върнат на родината им 213 бенински бронзови артефакти, правейки по този начин решителна крачка по пътя към британската реституция на културно-исторически ценности от този африкански регион. Ще отбележим, че терминът „бенински бронз“ се отнася не само за бронзовите артефакти, но и за изделия от мед и слонова кост. Както съобщава „Дейли Телеграф“, по-рано тазеи година Оксфорд и Кембридж получават от Националната комисия на музеите и паметниците на Нигерия официално искане за връщане на 97 обекта, намиращи се в сбирките на музеите на Пит Ривърс и Ашмол в Оксфорд, както и на 116 предмета от Музея на археологията и антропологията към Кембриджския университет.

Сега запитването ще се разгледа от държавната Комисия по работите на благотворителните организации, която трябва да реши до края на годината, може ли на Нигерия да се предаде юридическото право на собственост (разрешението на комисията е нужно, защото университетските музеи имат статус на благотворителни организации). В прес-съобщението на Оксфордския университет се говори, че неговият съвет е разгледал искането на 20 юни и се е съгласил 97-те артефакта да се върнат на Нигерия. В анонса се допълва, че сега университетът „изпраща делото до Комисията по работите на благотворителните организации с препоръката законните права върху обектите да се предадат на Националната комисия по музеите и паметниците на Нигерия“.

Месингова гривна от сбирката на Музея на археологията и антропологията към Кембриджския университет.
Фотог.: Courtesy of the Museum of Archaeology and Anthropology

Заседанието на съвета на Кембриджския университет се състояло на 18 юли, като той също се е съгласил да се удовлетвори искането на Нигерия да се върнат 116-те обекта, „които сега се намират в сбирката на Музея на археологията и антропологията към университета и са били извозени от британската армия от Бенин-сити през 1897 г.“ „В музейния сектор по цял свят расте разбирането, че получените по незаконен начин предмети трябва да се върнат в страните на техния произход“ – пояснява директорът на Музея на археологията и антропологията, професор Николас Томас.

При това някои от нещата все пак ще останат в Кембридж. В прес-съобщението се казва, че Националната комисия по музеите и паметниците на Нигерия „одобри предложението да се сключи договор за предаването за временно ползване, благодарение на което, артефактите ще могат да останат в експозицията на Музея на археологията и антропологията, но разбира се, с информация за съответните права“.

По-рано тази година правителството на Германия подписа меморандум за предаването на Нигерия на правото за собственост на повече от 1100 произведения. Германия също обеща да окаже помощ в строителството на новия Музей на западноафриканскто изкуство Едо, близо до кралския дворец в Бенин-сити, в който ще се съхранява бронзът.

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220811-jbwn/

Мраморите от Партенона могат временно да бъдат върнати на Атина

Мраморен релеф от северния фриз на Партенона.
Фотог.: The British Museum

Британският музей предложи на Гърция вариант на изложбено сътрудничество, който би изгладил острия конфликт около скулптурите, изнесени през XIX век

СОФИЯ БАГДАСАРОВАГАРЕТ ХАРИС

03.08.2022 г.

След много години твърда отбранителна позиция в общуването с Гърция, настояваща на връщането на фрагментите от Партенона – така наречените мрамори на Елгин – в историческата им родина, Британският музей избра по-примирителен тон. Заместник-директорът на музея – Джонатан Уилямс – предполага, че на хоризонта може да се появи ново съглашение за „културен обмен“ с Гърция.  Десетилетия официалните лица на музея се отказваха от преговори, настоявайки на това, че британският парламентарен акт от 1963 г. не позволява изземването на древните предмети, докарани от лорд Елгин във Великобритания в началото на XIX век и намиращи се в Британския музей от 1817 г. Но наскоро, в интервю за в-к „Sunday Times“ Джонатан Уилямс каза: „Ние призоваваме към активно партньорство по темата Партенон нашите приятели и колеги от Гърция. Аз твърдо вярвам, че има място за наистина динамичен и плодотворен разговор, в рамките на който могат да се намерят варианти за съвместна работа“.

В заявлението на Британския музей се казва: „Ние ще предоставим временно скулптури и много други предмети на тези, които искат да ги покажат на публиката по цял свят, при условие, че отговорно ще ги съхраняват и че ще гарантират тяхното връщане.“

Скулптурите от Партенона, както казва Уилямс, са „неразделна част на Британския музей, те са тук над 200 години“. В същото време, по неговите думи, Лондон се стреми „да промени температурата на спора“, допускайки възможността за предоставяне на мраморите за временно ползване. „Трябва да намерим начин да продължим напред в областта на културния обмен на онова ниво, което досега не бе възможно. Има много забележителни предмети, които ние бихме се радвали да предоставим за изложби“ – заяви зам.-директорът. Той също се изказа против идеята музеят да показва 3D-копия вместо оригинали: „Хората идват в Британския музей да видят истинския предмет, нали?“

В замяна Гърция може да предостави на Великобритания, за временно излагане, своите главни шедьоври, се казва в съобщението на „Sunday Times“. Но доколко ще се получи осъществяването на тази идея не е известно, защото Гърция дълги години упорито настоява, че скулптурите трябва да се върнат именно завинаги.

Експозицията в Британския музей, където се демонстрират скулптурите от Партенона.
Фотог.: The British Museum

През юни представителят на съвета на настоятелите на Британския музей Джордж Осбърн неочаквано заяви, че „е необходимо да се сключи сделка“ за връщането на мраморите на Партенона, което върна стария спор. По мнението на Елени Василика, бивш хранител на древните артефакти в Музея Фицуилям в Кембридж, „аргументите против връщането на мраморите на Елгин сега са несъстоятелни“. За разлика от Великобритания, другите страни не са толкова непреклонни по въпросите на реституцията, която би позволила събирането на фрагментите на един от най-големите шедьоври на античната архитектура. Така например, през тази година, италианският Регионален археологически музей на името Антонино Салинас в Палермо /Сицилия/ се съгласи да върне фрагмент от Партенона на Гърция в рамките на съглашение за обмен с атинския Музей на Акропола.

ФОТОГРАФИЯ: FACUNDO ARRIZABALAGA/EPA-EFE/, източник – интернет.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220803-fekc/

Статията се публикува с малки съкращения.

Превод – И. Димитрова