Куентин Масейс Младши. «Портрет на Елизабет I със сито». Фрагмент.
Фотог.: The Met
Как династията на Тюдорите използва материалното великолепие за укрепване на монархичната власт, разказва каталогът към изложба, която в момента е на турне в САЩ
21.04.2023 г.
Успехът на неотдавнашната изложба „Тюдорите. Изкуство и величие в Англия в епохата на Възраждането“ в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк и нейното последващо откриване в Художествения музей на Кливлънд (до 14 май), са удобен повод за въпроса: останало ли е нещо неизказано за Тюдорите?
Каталогът на експозицията се състои от девет глави и е съпроводен с анотации към произведенията. Благодарение на усилията на кураторите от „Метрополитън“ – Елизабет Клиланд и Адам Ийкър – в каталога са отразени най-различни аспекти на заявената тема. Всеки, който се интересува от периода на управлението на Тюдорите, сигурно ще поиска да има тази книга. Но дали тя ще подтикне учените към по-нататъшни изследвания – отговорът на този въпрос не е толкова очевиден.
«The Tudors: Art and Majesty in Renaissance England» / Elizabeth Cleland and Adam Eaker, with contributions by Marjorie E. Wieseman and Sarah Bochicchio. Metropolitan Museum of Art; Yale. 352 с.: 300 цв. ил. £50. На английски език
Статиите и есетата разглеждат връзките между декоративното и изобразителното изкуства, което тюдорските монарси са използвали като средства за самоутвърждаване и укрепване на властта. Това обаче не е новина за тези, които даже повърхностно са осведомени за успехите на кралската пропаганда и традициите на Тюдорите да украсяват сградите със своите гербове. По-учудващ изглежда мащабът на възпяване на тяхната дейност в континентална Европа, което косвено се отразява и в „Портрета на Елизабет I със сито“ на Куентин Масейс Младши, както и в изображенията на двора на Хенри VIII от Ханс Холбайн.
От книгата ние получаваме също представа за практическите измерения на създаването на монархичното величие, разбирайки, например, за това, как витражите на параклиса на Кралския колеж в Кеймбридж са доставени от Антверпен.
Пиетро Ториджано. Портретен бюст на Джон Фишър, епископ на Рочестър.
Фотог.: The Met
В книгата са представени и резултатите от неотдавнашните изследвания – в частност е преатрибутиран портретът на млада жена от Музея за история на изкуството във Виена. По-рано се е смятало, че на него е изобразена Катерина Арагонска, но сега героинята е идентифицирана като Мария Тюдор, по-късно станала кралица на Франция и херцогиня на Съфолк.
Книгата е интересна и с препратките към политиката от онова време, което не е характерно за публикациите за изкуството от епохата на Тюдорите. Може би това е за добро – за какво да се прави поредният обзор на терзанията на Хенри VIII при „издирването“ на детородна жена или за физическото състояние на Елизабет I? Въпреки това, предстои по някакъв начин да се преодолеят различията, които продължават да съществуват между изследователите в различни исторически сфери, било то уточняването на отделни биографии и осмислянето на политиката като цяло, разликата в подходите към литературата и изкуството или пък различните ракурси към архитектурния анализ и материалния свят на кралския двор.
Доспехи на Джордж Клифърд (1558-1605), третия граф на Камбърленд.
Фотог.: The Met
Може би задачата за обединяване на тези аналитични направления би подсказала и ново направление в изследването на епохата на Тюдорите. Въпреки че тази книга предлага ценна информация за изкуството, дизайна и междукултурните връзки, все още има отворени възможности да се разкаже много повече за тюдорския свят и хората, които са го населявали.
Превод – И. Димитрова
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230421-rgcc/
Артигра(Д) 