Художниците са взимали участие в проектиране на космически кораби и са създавали произведения за космическото пространство. Във връзка с Деня на космонавтиката ще разкажем, как арт-обектите са попадали на околоземната орбита или далеч извън нейните предели
12.04.2023 г.
Музейната страна на Луната
Не само Земята може да се похвали с музеи за съвременно изкуство – извън нейните предели, вероятно, има още един музей – на Луната. „Лунният музей“ /1969/ представлява керамична плочка с иридиево покритие, на която са гравирани шест изображения по скици на художниците Форест Майърс, Дейвид Новрос, Кле Олденбърг, Робърт Раушенбърг, Анди Уорхол и Джон Чембърлейн. Въпреки микроскопичния размер, само 1,9/1,3 см, колекцията е доста представителна – не случайно копието на тази плочка се намира в Ню-Йоркския музей за съвременно изкуство /МоМА/. Оригиналът, най-вероятно, е попаднал на Луната по време на мисията „Аполон – 12“. Това не може да бъде обаче със сигурност потвърдено, защото Майерс, инициаторът на проекта, не е могъл да получи официално разрешение от NASA, поради което е трябвало да се действа тайно – един от инженерите, работещи над модула за кацане, се съгласил да намери там и място за „музея“. Но било ли е възможно каквото и да било да попадне на борда, без разрешение?
Едно от копията на „Лунния музей“.От ляво на дясно и отгоре надолу рисунките са на: Урхол, Раушенбърг, Новрос, Майърс, Олденбърг и Чембърлейн. 1969.
Фотог.: Bob Rauschenberg Gallery
Другият куриоз, свързан със същата мисия, показва, че да. Така например, астронавтите Алън Бин и Чарлз Конрад, стъпили през 1969 г. на Луната, намират в своите брошури с инструкции, прикрепени към маншетите на скафандрите, фотографии на голите „момичета на месеца“ на списание „Плейбой“ – те са били сложени там от членовете на резервния екипаж.
Малкият лунен жител
Въпреки че съществуването на „Лунния музей“ не е на 100 процента доказано, изкуство на нощното светило все пак има. Това е малка алуминиева скулптура на белгиеца Пол ван Хейдонк. Фигурата с височина 8,9 см, изобразяваща космонавт, е била доставена на Луната от Дейвид Скот – в джоба на неговия скафандър по време на мисията „Аполо(н) – 15“, през 1971 г. Този път доставката на арт-обекта е била съгласувана с НАСА.
Създавайки обекта, Ван Хейдонк е трябвало да се придържа към редица условия – неголям размер и тегло, здравина, отсъствие на остри форми, способност да издържа екстремни температури. Художникът е бил въодушевен от заданието, но не се е получило да се избегнат разногласия. Така, например, за самия автор пластиката е символизирала триумфа на човечеството и затова алуминиевият космонавт е трябвало гордо да лети над лунната повърхност във вътрешността на паралелепипед от син акрил. От акрила, обаче, скулпторът трябвало да се откаже поради неговата възпламеняемост, но главната „нестиковка“ е била в самия замисъл. Капитан Скот, който поръчал скулптурата, искал чрез нея да почете паметта на всички колеги, загинали при усвояването на космоса. Тази идея още по-силно се затвърждава след гибелта на тричленния екипаж на съветския „Съюз – 11“ при тяхното връщане на орбиталната станция „Салют – 1“ /това се случва само три седмици преди запуска на „Аполо(н) -15“/. Така скулптурата придобива друг смисъл, превръщайки се в „Загиналия космонавт“, лежащ по лице в малък кратер.
„Мемориалът на загиналите космонавти“ на Луната.
Фото: NASA
Редом е била поставена табелка с имената на 14-те загинали покорители на космоса – американски и съветски, включително Юри Гагарин, Виктор Пацаев и Владимир Волков. От тогава те са увековечени не само на Земята, но и на небето.
Светът на изкуството „излиза“ в орбита
Космонавтът Алексей Леонов е направил не само първата стъпка в открития космос, но и първата рисунка извън Земята. Двете събития се случват на18 септември 1965 г. Използвайки цветни моливи, прикрепени с въженца за масата, Леонов изобразява зазоряването, както го вижда от борда на кораба „Възход – 2“. Вече споменатата дизайнерка Галина Балашова не само проектира интериора на битовия отсек на кораба „Съюз“, но рисува и акварелни пейзажи, с които този отсек е бил украсен. Всички те изгарят при свалянето на „Съюзите“ от орбита, тъй като на Земята се връщат само спускаемите апарати. А през януари 1968 г. четири полуабстрактни маслени картини на Елъри Курц извършват 98 обиколки на Земята в товарния отсек на кораба „Колумбия“. Художникът наема контейнер за 3 000 долара, за да провери, дали вибрациите, претоварването, безтегловността и температурните скокове ще повлияят върху грунда и цветовите пигменти. След 6 дена картините се връщат на Земята цели и невредими.
Първото триизмерно произведение, попаднало на околоземната орбита, става абстрактната скулптура „Космически танцьор“ на швейцарско-американския художник Артър Уудс. Ръбатият алуминиев обект със зелен цвят е изпратен на руската космическа станция „Мир“ през 1993 г. Видео-документацията показва, как космонавтите Генадий Манаков и Александър Полишчук обикалят заедно с пластиката в своеобразен танц в условията на безтегловност. Стойността на връщането на килограмовия „Космически танцьор“ на Земята е толкова висока, че решават да го оставят на „Мир“ завинаги, до потапянето на станцията в Тихия океан през 2001 г.
Артър Уудс създава 99 копия на скулптурата «Космически танцьор».
Фотог.: http://www.cosmicdancer.com
Но преди това да се случи, през 1995 г., орбиталният космонавт Артър Уудс организира на станцията първата художествена изложба „Ars ad astra“ /Изкуство към звездите – бел.прев./, която се състои от 20 работи на тема „космос“.
Изкуство на Международната космическа станция: от «Джокондата» до стрийт-арта
Броят на арт-обектите, „стъпвал“ на МКС, би бил достатъчен за организирането на една музейна експозиция. Така, споменатият художник Пиер Конт, измисля кинетична скулптура, която може пълноценно да се експонира само в условия на безтегловност. При земната гравитация шарнирната конструкция с разноцветни топки „Призма“ просто се сплесква и пада, затова пък, на МКС, където я доставят през 2001 г., тя се разтвори и показа на космонавтите в цялата си красота. През 2005 г. на орбиталната станция полетя „Мона Лиза“ – разбира се, не оригиналът, а две негови репродукции, създадени от художника Георги Пузенков. Едната е била изпълнена върху пластинка с размери 3/5 микрона, а втората – в духа на пикселната графика – нарисувана с акрилни бои върху платно 70/70 см. През 2018 г. на МКС се появи първият интерактивен арт-обект на немския художник от мексикански произход Нахум /преди това авторът посещава Русия, за да извърши полет в безтегловност на самолета Ил-76/. Авторът конструира неголям куб, в който има система от огледала и лампички, а също камера. Той се активира, получавайки данни за пулса на хора от Земята чрез сензорни огледала, поставени в музеите. През май 2020 г. на станцията доставят работата „Род човешки“ на американския стрийт-арт художник Тристан Итън. Той създава изображения в духа на своите графити на тънки картички от злато, мед и алуминий. А съвсем наскоро, в чест на 125-годишнината на Московския художествен театър „А.П. Чехов“, на орбитата ще бъде изпратен фрагмент от измислена театрална завеса с изображение на чайка, чието авторство е на известния руски архитект, график и сценограф Фьодор Шехтел /1859 – 1926/.
Превод – И. Димитрова
Статията се публикува със съкращения.
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230412-usef/
Артигра(Д) 