Азума Макото изпраща флорална композиция в стратосферата в рамките на арт-проекта „Exobiotanica 2“ (2017).
Фотог.: www. azumamakoto.com
Художниците са взимали участие в проектиране на космически кораби и са създавали произведения за космическото пространство. Във връзка с Деня на космонавтиката ще разкажем, как арт-обектите са попадали на околоземната орбита или далеч извън нейните предели
12.04.2023 г.
КОСМИЧЕСКИ ХУДОЖНИЦИ – ОТ УТОПИЯТА КЪМ ПРАКТИКАТА
Още преди полетите в космоса да станат реалност авангардистите са мечтали за космически селища. Така например Казимир Малевич в началото на 1920-те години създава серия чертежи „от планитите до землянитите“, т.е. въздушни домове за хората. Собственото виждане на космическата среда на обитаване, където биха били осъществени принципите на супрематичната архитектура, предлага и неговият последовател Лазар Хидекел. От своя страна, архитектът Георги Крутиков измисля не само проекта „Летящ град“ (1928), но и скица на транспортна капсула, позволяваща да се лети от небето до земята и обратно. Днес Международната космическа станция (МКС), чиито „гости“ от момента на нейния запуск през 1998 г. са били вече над 200 космонавта, изглежда живо въплъщение на визионерските идеи на творците.
А художниците и архитектите наистина са били приобщавани към осъществяването на космическата програма! Тяхната работа е била под грифа „Секретно“, но все пак някои имена са известни. Това са например съветските дизайнери Галина Балашова, Игор Козлов и Вячеслав Орлов. Балашова, например, е измислила интериора на орбиталния отсек на кораба „Съюз“. Тя се е ръководила от следния принцип – ако направиш помещението удобно за живот на Земята, значи ще бъде удобно и в космоса. И това й се е получило – в хода на съвместната мисия „Съюз – Аполо(н)“ американските космонавти отбелязват, че на съветския кораб се чувстват като в стая на хубав хотел. Дизайнерът Игор Козлов първоначално е бил привлечен към проектирането на лунна база, а след закриването на програмата се заема с доработката на интериорите на станция „Мир“. Художниците също са правили вимпели – неголеми металически пластинки с изображение на държавните символи и указания на названието на мисията – те са били закрепени към корпусите на ракетите. Един от вимпелите, създадени от Вячеслав Орлов, се отправя на Луната с нейния изкуствен спътник, а вторият е трябвало да полети към Венера, но се оказва твърде тежък (всеки грам е имал значение).
Галина Балашова. Окончателният вариант на интериора на орбиталния отсек на кораба «Съюз-Т». Левият борд. 1971.
Фотог.: DOM publishers
Между другото, романтичният ореол, който има професията на „художника на космическа програма“, бързо е изчезнал. Например, по спомените на Орлов, щатните художници е трябвало да създават хиперреалистични изображения на несъществуващи космически апарати, за да впечатлят членовете на Политбюро (ръководството на комунистическата партия – бел. прев.) и да получат пари за производството. А Галина Балашова е била принудена да се откаже от авторските си права върху емблемата на програмата „Съюз – Аполон“, утвърдена от NASA и обиколила целия свят върху сувенири.
НЕЗЕМНА ПЕРСПЕКТИВА
Не е възможно да се установи със стопроцентова сигурност, с каква цел са създавани древните геоглифи – рисунки върху земята, които се разчитат само от голяма височина (вж. геоглифите в Куско, Перу – бел. прев.). Може би те са отразявали астрономически процеси или са служили за средство на общуване с боговете. Но през ХХ век най-малкото две събития са подтикнали художниците да се замислят над създаването на произведения, предвидени за наблюдение от космоса – създаването на ядреното оръжие и усвояването на космоса.
Исаму Ногучи. Проект «Скулптура, която би била видима от Марс». 1947.
Фото: www. archive.noguchi.org
Така например американският скулптор от японски произход Исаму Ногучи представя проекта „Скулптура, която би била видима от Марс“ през 1947 г. Схематичното изображение на лице с пирамидален нос, дълъг 1,5 км, би могло да съобщи на извънземния наблюдател, че на нашата планета е имало цивилизация, която сама е унищожила себе си. А представителите на ленд-арта, получил развитие през 60-те и 70-те години, са се ръководили от друга идея – първите спътникови фотографии на Земята показват, че художникът може да я използва като платно, заменяйки четките с булдозери. Половинкилометровата „Спираловидна язовирна стена“, която Робърт Смитсън построява през 1970 г. от няколко хиляди тона земя и базалт в Голямото Солено езеро (Юта, САЩ), можем да видим на картите на спътниците.
Робърт Смитсън. «Спираловидна язовирна стена ». 1970.
Фото: Holt/Smithson Foundation
На „неземната гледна точка“ е разчитал и френският „пионер на космическото изкуство“ Пиер Конт. През 1989 г. той разполага върху равнинен участък 16 черни квадрата със страни по 60 м във вид на астрономическия символ на Земята, а спътникът Spot 1 заснел инсталацията от височина 832 км.
Продължението следва …
Превод – И. Димитрова
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230412-usef/
Артигра(Д) 