Домашните олтари придобиват автентичен колорит и формат

Преносим олтар „Сваляне от Кръста“. Фрагмент.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Във фокуса на реставраторите в Ермитажа са преносимите олтари от XV–XVI в., създадени в Нидерландия от различни майстори. Резултатите от поредния етап на дългата работа, свързана включително с уточняване на произхода, бяха представени на музейна изложба

НАТАЛИЯ ШКУРЬОНОК

30.11.2022 г.

„Реставрация на холандската живопис“ е голяма програма, която Ермитажът осъществява в продължение на почти десет години. Завършвайки всеки неин етап, музеят показва работите на временни изложби, след което те се връщат на своите места в постоянната експозиция. В залата на Аполон в Зимния дворец, до 20 ноември 2022 г., бе представена поредната серия реставрирани шедьоври на ранната холандска живопис от XV–XVI векове. Там беше показана изложбата „Нидерландски преносими олтари в ермитажната колекция. По случай завършването на реставрацията“.

Преносимите олтари в някакъв смисъл са интерактивни обекти. Свързаните помежду си дървени крила са служили за молитвени образи в различни места и ситуации – от частни спални до катедрални събори. Такъв модел получава голямо разпространение в Холандия през късното Средновековие и Ренесанса. Експонатите, представени на ермитажната изложба, принадлежат именно към този тип изображения, въпреки че преди, не във всички случаи е имало яснота в тяхната класификация.

Робер Кампен. «Мадона с Младенеца пред камината». Дясната част на диптиха. 1430-те години. Фрагмент.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Ранната холандска живопис е истинска перла в колекцията на музея, но дълго време автентичният колорит и някои детайли на сюжетите от тези картини са се скривали под плътните слоеве на стария лак и по-късни дорисувания. Музейните реставратори им връщат първоначалното звучене. „Това е блестящият резултат от съвместната работа на отделите за западноевропейско изкуство и за научна реставрация и консервация“ – сподели зам.-директорът на Ермитажа по научната работа, Георги Вилинбахов. Той допълни: „Реставраторите и фондовиците свършиха огромна работа и сега ние имаме възможността за първи път наистина да видим реставрираните произведения в този цвят, в който те са били създадени“.

Основно място във временната изложба заемат диптихът на Робер Кампен (1378–1444) „Троица“ и „Мадоната с Младенеца пред камината“, олтарът „Сваляне от Кръста“ и картината „Молитва за чашата“ на Петер Кук ван Алст (1502–1550). Всички тези творби са бивши домашни преносими олтари, като само „Свалянето от Кръста“ е съхранило първоначалния си вид и композиция.

Диптихът на Робер Кампен, един от родоначалниците на маслената живопис наред с братята ван Ейк, попадна в Ермитажа вече в разглобен вид, както и две картини. Много десетилетия изкуствоведите спориха по въпроса, действително ли това са работи на един майстор. Още повече че, в диптиха е нарушена хронологията на евангелските събития – в такива олтари сюжетите хронологически вървят от ляво на дясно, а тук от лявата страна е изобразен Христос след екзекуцията, на ръцете на Бог Отец, от дясната – Мария държи младенеца Христос. Чак последните изследвания, включително проведените с помощта на поканения в Ермитажа професор Питър Клайн, един от водещите европейски специалисти-дендролози, окончателно потвърдиха авторството на Кампен. Върху двете дъски бяха открити напълно съвпадащи по размери и разположение следи от панти и закопчалки, двете дъски, както потвърди проф. Клайн, са част от една дървена плоскост.

Робер Кампен. «Троица». Лява част на диптиха. 1430-е.

Фотог.: Государственный Эрмитаж

Основната задача, която е била поставена пред ермитажните реставратори, е да върнат на изображенията, създадени преди повече от 500 години, цветността, максимално приближена до първоначалната. Те са се стремили да го направят достатъчно балансирано, за да не „отпаднат“ частите от по-ранната реставрация. „Беше много странно, че след реставрацията работите щяха да изпъкват с по-яркия си колорит – си спомня Николай Зиков, главен уредник на отдела за западноевропейска живопис и куратор на изложбата, – До сега те бяха покрити с еднакъв, тъмен слой стар лак и разликата в цвета между изходните бои и по-късните беше незабележима. На нашите майстори отлично им се получи да удържат баланса.“

По време на реставрацията специалистите не само премахнаха многовековните наслоения лак, но и възстановиха някои детайли от сюжетите, по-точно на картината „Молитва за чашата“. „По начало ние мислихме, че на апостол Павел наистина не му е била нарисувана лявата ръка или нейното изображение е изчезнало, когато са рязали дървото – разказва Максим Лапшин, един от реставраторите – но на нас ни се отдаде да я намерим под многочислените слоеве по-късни дорисувания и да я разкрием“.

Реставрацията на други работи от холандската колекция продължава. Вече засия с възродени цветове и детайли знаменитият триптих на Хюго ван дер Гус „Поклонението на влъхвите“, скоро ще бъде завършена работата по „Мадона с Младенеца“ на Ян Провост.