Как картини на Едуард Хопър станаха собственост на един „обикновен свещеник“

Едуард Хопър. Около 1937.

Фотог.: Harris & Ewing

На изложбата в нюйоркския Музей на американското изкуство „Уитни“ изплуваха тайни на повече от десет години, както и работи на Едуард Хопър, които са прехвърлени от таванската стая на художника при днешния собственик – баптистки свещеник

КЛЕЪР УНАЛИСЪН КОУЛ

16.01.2023

Изложбата „Ню Йорк на Едуард Хопър“ в Музея на американското изкуство „Уитни“ върна старата загадъчна история с над десетгодишна давност – за свещеника, който е станал собственик на стотици работи на знаменития художник.

В експозицията са представени много лични вещи на Едуард Хопър (1882–1967) – писма, фотографии и списания от архива, подарен на музея от преподобния Артайър Р. Сенборн. За неговата колекция от картини на Хопър е известно отдавна, но ето, вече почти 50 години тя е скрита, а обстоятелствата, при които свещеникът я събира, изглеждат доста мъгливи.

Артайър Сенборн, починал през 2007 г., е бил баптистки свещеник в град Найек, в щата Ню Йорк, и негов съсед. Той наглеждал къщата, където продължила, след смъртта на художника, да живее сестрата на Хопър – Марион, а също помагал на самия художник и неговата жена – Жозефина, в последните години от техния живот. Преди това преподобният намира на таванската стая на семейството неговия архив, а също – ранни работи на художника.

На Сенборн принадлежал етюд за книгата на Хопър „Слънчева светлина в кафенето“ (1958), който, по негови думи, е подарък от семейство Хопър.

Фотог.: Heirs of Josephine N. Hopper

Героят на тази история сам разказва за това през 1982 г., изнасяйки реч пред Историческото общество на окръга Роклънд по случай 100-годишнината от рождението на Хопър. В „New York Times“ тогава съобщават, че свещеникът става собственик на повече от 300 произведения. Показателно е, че официалното наследство на художника е преписано на Музея Уитни още през 1968 г., по завещанието на Жозефина Хопър.

По думите на Сенборн, всичко започва от там, че той става постоянен гост в дома на Хопърови. „Аз имах ключ и само заради това реших да хвърля едно око на таванската стая“ – разказва той. А ключът се появява при него след като купува на сестрата на Хопър телевизор и тя „така се увлича по сапунените сериали“, че не вдига телефона и не отваря вратата. Оттук и възниква необходимостта от допълнителен ключ.

„Когато той за първи път се качва на тавана, е поразен. „Това беше истинска пещера със съкровища!“ – спомня си свещеникът. Семейство Хопър „пазят всичко“, защото таванското помещение е било първото ателие на художника. Сенборн показва на публиката ранен етюд на Хопър с изображение на обстановката в това ателие, включващо картина на статив“. „Този статив го има при мен – се хвали той, – И картината – също“.

Едуард Хопър. «Скица на интериора на ателието на художника в таванското помещение на неговия дом». Около 1900.

Фотог.: Heirs of Josephine N. Hopper

През 2020 г. стана известно, че това е била вариация на работа от американския пейзажист Брус Крейн, която младият Хопър копира от викторианско списание за художници-любители. Сенборн греши, смятайки, че там е изобразено сковано от лед езерце в Найек. По-късно работата е продадена чрез „Heather James Fine Art“. Сред другите по-известни картини, които остават при Сенборн, е „Градски покриви“ (1932). Този залез е показан на изложбата в Музея Уитни.

Въпросът, на какви основания Сенборн, който вече в началото на 1970-те години започва да разпродава работи от колекцията, като например същите „Градски покриви“, предизвиква спорове много преди откриването на изложбата. По думите на свещеника, едни произведения са подарени на него от семейството, а други той придобива, откупувайки имуществото на къщата в Найек и нюйоркското жилище на Хопър. Журналистите от „New York Times“, обаче, проучили закрития архив на музея, така и не можаха да изяснят историята на колекцията и да проследят произхода на тези работи.

Едуард Хопър. «Градски покриви». 1932.

Фотог.: Heirs of Josephine N. Hopper

Изследователят на творчеството на Хопър Гайл Левин е най-видният опонент на Сенборн. Той твърди, че покойният свещеник е бил крадец и продавал работи, върху които е нямал права, включително и на такива авторитетни институции като Музея за изящни изкуства в Бостън. Изкуствоведът също обвинява Музея Уитни в това, че не се е опитвал да върне работите, намиращи се при Сенборн, но принадлежащи на музея според завещанието. „Музеят знае за изказванията на бившия куратор, – коментираха в Уитни – Ние веднага взехме под внимание неговата позиция, а неотдавна отново се върнахме към този въпрос, но не намерихме основания за продължаване на разследването.“

Статията се публикува със съкращения.

Превод – И. Димитрова

https://www.theartnewspaper.ru/posts/20230116-omkl/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s