Великият път на коприната – от Узбекистан до Лувъра

«Султан Санджар и старицата». Илюстрация към поемата на Низами Гянджеви «Съкровищницата на тайните». Фрагмент. 1546 г. Отдел на манускриптите на Националната библиотека на Франция.

Фотог.: Национална библиотека на Франция

В Париж бяха докарани най-важните и красиви артефакти от музеите на Узбекистан, за да бъде разказано за хилядолетната история на този регион

СОФИЯ БАГДАСАРОВА

22.11.2022 г.

Фондът за развитие на културата и изкуството към министерския съвет на Република Узбекистан разви активна дейност по популяризирането на местната култура – както в областта на съвременното изкуство, така и по отношение на по-традиционни жанрове. Фондът, например, отговаря за узбекистанския павилион на Венецианското биенале.

Пано във вид на звезда, украсена със стилизиран растителен орнамент. Керамична мозайка. Централна Азия. XIV в.

Фотог.: Musée du Louvre

През ноември фондът представя в Париж два проекта за узбекистанските история и изкуство. Първият, наречен „Пътят към Самарканд, чудесата на коприната и златото“ и посветен на узбекистанския текстил и национален костюм, ще бъде в Института на арабския свят до 4 юни 2023 г. По-големият и ярък проект е „Съкровищата на оазисите на Узбекистан. На пресечната точка на керванените пътища“, който се откри на 23 ноември в отдела за ислямско изкуство на Лувъра.

Въпреки че в заглавията на изложбите фигурира името на страна, създадена едва през 1991 г., експозицията разбира се ще разказва за по-далечни времена, и за всички тези държави, които са се разполагали на тези територии – коя частично, коя изцяло – Бактрийското царство, Западният Тюркски каганат, империята на Саманидите, Хивинското ханство и т.н. При това става дума за паметници не само на ислямското изкуство, на и на други религии от региона, на първо място – будизъм и зороастризъм, което прави проекта още по-разностранен.

Фреска от Червената зала на двореца Варахши. Бухарски оазис. VIII в.

Фотог.: Андрей Аракелян/Фонд за развитие на културата и изкуството на Република Узбекистан

Централната линия на сагата, разказана от кураторите, е Великият път на коприната – мрежа от керванените пътища през Евразия, крайно важна за световната икономика в течение на хилядолетие и половина. Проектът даже е трябвало да се нарича „Кръстовището на пътя на коприната“, но после заглавието е променено. Голяма част от този маршрут е на територията на днешен Узбекистан. Градове като Самарканд и Бухара са били негови възлови точки. Неотдавна, в началото на юли, в Лувъра завърши изложбата „Отдалеч. Миграцията на суровини и предмети“, разказваща за пътя на ценностите към Европа. Сега фокусът се измести и стана по-глобален.

Работата по изложбата започва през 2018 г., но разбира се, се забавя поради ковида. Френските куратори, посетили Узбекистан, избират общо 137 произведения от общо 13 музея. Те са датирани от различни периоди, започвайки с доислямския, епохата на елинизма и по-рано (между другото, съпругата на Александър Македонски, Роксана, е била от местната аристокрация), и завършвайки с времето на Тимуридите. Още 30 уникални експонати ще бъдат предоставени от Лувъра, Британския музей, Музея на Виктория и Албърт и други големи музеи. За първи път монументалните стенописи от Посланическата зала – фрески от царския дворец в Самарканд – ще напуснат Узбекистан. В Париж ще бъдат изложени сребро, коприна, керамика, миниатюри на бухарската школа от XVI век.

Както сподели главата на ислямския отдел на Лувъра Яник Линц, мисълта за организиране на подобна изложба възниква още през 2009 г., когато французите водят археологически разкопки в Бухара. След това, когато тя оглавява този отдел, идеята се изяснява, тъй като Я. Линц е искала да покаже резултатите на тези изследвания. През последните години са проведени няколко френско-узбекистански археологически експедиции, чиито основни находки ще бъдат показани в Париж. По думите на Линц изложбата е призвана да опровергае най-разпространените стереотипи за културата на Средна Азия като изключително ислямска, да покаже богатството и разнообразието на нейните традиции.