«Богородица с младенеца». Ечмиадзинското евангелие. 989 г. Сбирка Матенадаран.
Фотог.: Институт за древни ръкописи
Любителите на древността си струва да посетят и Матенадаран – Института за древни ръкописи на името на Месроп Маштоц, създал през 405 г. арменската писменост. Над булеварда, носещ неговото име, се възвисява строго здание от сив базалт, където се съхраняват над 20 хиляди древни ръкописа, много от тях – богато илюстрирани.От оперния и балетния театър, намиращ се в най-оживеното място на града, в обкръжението на уютни градинки и кафенета, за няколко минути може да се стигне до архитектурния комплекс „Каскада“, монументално съоръжение от пет тераси с водопади и фонтани, водещи към панорамна площадка, откъдето се откриват гледки към града и към двуглавия връх Арарат.
„Каскадата“ – част от архитектурния шедьовър, украсен със скулптури и релефи. Източник https://armenia.travel/ru/the-cascade#gallery_images-6
„Каскадата“, замислена още от арх. Таманян, започва да се строи през 1970-те години, след това строителството спира заради недостига на средства и продължава през 2002 г. с парите на американския бизнесмен и колекционер Джерард Кафесчян, открил вътре в „Каскадата“, през 2009 г., Центъра за съвременно изкуство. Терасите и градинката пред „Каскадата“ са украсени от работи на звездни скулптори на съвременността, също от колекцията на Кафесчян – Фернандо Ботеро, Жоана Вашконселуш, Жауме Пленс, Бари Фленаган, Лин Чедуик. Тук се намира и Музеят на руското изкуство от края на XIX — началото на ХХ век, на московския професор Арам Абрамян (1898–1990), чиято колекция той завещава на Ереван. Това са над 350 произведения на живописта и графиката – от известни групи като „Света на изкуството“ (Мир искусства) и „Синята роза“ (Синяя роза) до „Маковец“ и ОСТ. За високото ниво на сбирката говори и това, че встъпителната статия към първата публикация на музея е написана от известния руски изкуствовед Димитри Сарабянов, най-големият експерт в дадения период.
Домът-музей на художника Мартирос Сариян
Мартирос Сариян. «Слънчев пейзаж». 1923.
Фотог.: Дом-музей на Мартирос Сариян
Музеят е открит още докато големият художник е жив – в двуетажната къща по проект на А. Таманян, в която Сариян живее и работи от 1932 до 1972 г. Още за откриването на музея, през 1967 г., към него е пристроена галерия. В сбирката има над 300 произведения на живописта, графиката, рисунката. Основно това са работи, намирали се в дома и ателието, както и дарения на колекционери.
Музеят на Александър Таманян
Паметникът на Александър Таманян.
Фотог.: Wikimedia Commons
В музея могат да се видят макети, чертежи и фотографии на всичко, проектирано от Александър Таманян, освен това, и неговите обекти в Санкт-Петербург и Москва, създадени до преместването му в Армения. Могат да се установят интересни факти от биографията на големия архитект – например, че неговата съпруга Камила Едуардс, за която той се жени през 1908 г. в реконструираната от него самия Арменска църква на Невския булевард в Санкт-Петербург, е близка роднина на известния руски художник-модернист Александър Бенуа.
Домът-музей на филмовия режисьор Сергей Параджанов
Дом-музей на Сергей Параджанов.
Фотог.: Wikimedia Commons
Тбилисецът-кореняк Сергей Параджанов никога не е живял в Армения, но завещава цялото си наследство на Ереван, където през 1991 г. се открива неговият музей. Във възстановените интериори на неговия дом има над 250 експоната – не по-малко знаменити от филмите на Параджанов – колажи, асамблажи, кукли, рисунки, предмети от бита, над които той също „вещерства“, разрисувайки или преработвайки ги.
Музеят Еребуни
Музеят Еребуни.
Фотог.: Wikimedia Commons
Открит е на територията на древната урартска крепост Еребуни в юго-източната част на града през 1968 г., за 2750-годишнина от основаването на Ереван. Тук има над 1,5 хиляди експоната от разкопките – клинопис, доспехи, оръжие, предмети на материалната култура и украшения. След посещението на музея можете да се разходите по древния Еребуни – съхранили са се части от крепостните стени и на места е реконструиран царският дворец.
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20221111-shjc/
Превод – И. Димитрова
Артигра(Д) 