Ереван – съвременни ценности на древна земя

Архитектурният комплекс «Каскад» със скулптурния парк

Фотог.: Cafesjian Center for the Arts

В Армения обикновено отиват, за да посетят древните архитектурни забележителности, а между другото, в нейната столица има над десет много интересни музея

КАРА МИСКАРЯН

11.11.2022 г.

Езически светилища и гробници, урартски крепости, древни християнски храмове и манастири – в Армения има над 4 000 регистрирани само до днес културно-исторически паметници. За Ереван на туристите обикновено им остава малко време, а между другото, има какво да се види. Например, музеи – те тук са над десет. Всички те се намират в центъра на Ереван, с изключение на Музея Еребуни, разположен в юго-източния край на града, където са се провеждали разкопките на древната урартска столица. Урарту е известно и под имената Царство Арарат или Царство Ван  – историческо царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменското плато. Царството се появява през ІХ век пр.н.е. и е завладяно от Мидия в началото на VI век пр.н.е. /източник – интернет, бел.прев./.

Трябва да започнете с площада на Републиката с петте, заобиколили го в полукръг монументални здания в класически стил с национални елементи. Той е построен по проект на архитекта Александър Таманян /1878-1936/, възпитаник на Петербургската художествена академия, след това неин академик и вице-президент, дошъл през 1923 г. в своята историческа родина да строи столицата на съветска Армения. След година Таманян има готов генерален план с пръскащи се от композиционния център – площада на Републиката – лъчи-булеварди. Този план остава ориентир и за по-нататъшното строителство в града.

Музея за история на Армения и Националната картинна галерия.

Фотог.: Alamy/TASS

В една от сградите на площада се разполагат Музеят за история на Армения и Националната картинна галерия. Историческият музей заема приземния и още два етажа на музейния комплекс. Сбирката впечатлява – 400 хиляди артефакта – от доисторическите времена до днес; 5 000 от тях са изложени в четири раздела – археология, нумизматика, етнография и архивни документи. Основата на колекцията съставят дореволюционните сбирки, по-късно тя се попълва от археологическите разкопки на територията на Армения и дарения. Освен свидетелства за арменската история, тук са събрани и древни артефакти – от Египет, Хетското царство, Асирия, Иран, Рим и Византия. Те също са били открити в хода на разкопките и свидетелстват за интензивните връзки на Армения с тези държави.

Сбирката на картинната галерия също е създадена през 1921 г. Четири години, след като неин директор става поканеният от Петербург Рубен Дрампян /1891-1991/, оглавяващ към този момент хранилищата на Руския музей /Петербург/, тя вече възлиза на 400 произведения на арменски, руски и западноевропейски художници, основно предадени от Лазаревския институт за източни езици в Москва. Година след това галерията е открита за посетители, а нейната колекция продължава да се попълва. Работите са откупувани от изложби, ателиета, подарявани са от художници, сред които известни имена като Александър Бенуа, Евгени Лансере, Ана Остроумова-Лебедева, Кузма Петров-Водкин, и колекционери-съотечественици от цял свят. Днес сбирката на галерията е разпределена в три раздела – арменско изкуство, западноевропейско и руско.

Мартирос Сариян. Завесата на Държавния драматичен театър на Армения. 1923.

Фотог.: Дом-музей на Мартирос Сариян

В европейския раздел са показани италианската, холандската и фламандската школи. Най-добре и най-пълно са показани французите – Жан Оноре Фрагонар, Жан-Батист Грьоз, Юбер Робер, Елизабет Виже-Льобрен, главата на барбизонците Теодор Русо и неговият колега Диас де ла Пеня. Има даже един Гюстав Курбе с ранния „Портрет на момиче“.  Но истинската изненада за посетителите е в руския раздел, чиято сбирка /повече от 20 000 единици/ би могла да бъде гордост за всеки голям музей. Тук са всички главни имена – от Фьодор Рокотов до Карл Брюлов /руски художници от ХVIII и ХIХ в. – бел.пр./, от Илия Репин до Валентин Серов, от Михаил Врубел до Кузма Петров-Водкин. Два Шагала са купени от изложбите през 1920-те години лично от Дрампян. Тук има ранна импресионистична и две работи от примитивистичния период на Наталия Гончарова, както и абстрактна композиция на Кандински от 1911 г., а групата „Вале каро“ /“Бубновый валет“/ е  в  пълен състав. Има особено много ранни работи, например от 1910 г., на Роберт Фалк /един от големите руски модернисти – бел.прев./. През 1956 г., в Ереван, е показана неговата първа самостоятелна изложба, с която музеят придобива над 10 негови работи, а съпругата на художника дарява още три. В тази връзка трябва да се отбележи, че даже по време на борбата с т.нар. формализъмв изкуството /която се води и в България –бел.прев./ от експозицията не е свалена нито една работа.

И. Айвазовски – „Черно море през нощта“, 1879 г., източник – https://bg.wikipedia.org

Арменският раздел на картинната галерия също трябва да бъде видян, и не само защото тук има много от Иван Айвазовски /който е арменец по произход/, но и за да се проследи развитието на националната художествена школа от Средновековието до XIX – началото на ХХ век, когато арменските художници и скулптори получават професионално образоване в Москва, Петербург, Париж и Мюнхен, за да смесят местните традиции с европейските течения. Сега музеят е затворен за ремонт, но в 12-те филиала в Ереван и по страната се провеждат временни изложби и върви работа.  

Следва продължение …

Източник https://www.theartnewspaper.ru/posts/20221111-shjc/

Превод – И. Димитрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s