В столицата на най-северния американски щат, град Джуно, се въплъщават амбициите на една ярка, но позабравена национална култура. На чело на движението са активисти и художници от народите хайда, тлинкити и цимшиани
03.11.2022
Населението на градчето Джуно, столицата на Аляска, е едва една десета от числеността на жителите на Анкоридж, най-големия град на щата. Освен това, Джуно е изцяло отрязан от основната пътна мрежа на Северна Америка. Сега обаче административният център на щата преживява истински художествен ренесанс и всичко благодарение на представителите на трите основни коренни народи – хайда, тлинкити и цимшиани.
По-голямата част от туристите стигат до Джуно на круизни лайнери – за тях това е само спирка преди пътешествията по ледниците и резерватите за мечки. А тук си струва да поостанеш, защото главната забележителност на Джуно, която чак сега започва да получава известност, е изкуството на коренното население на Аляска.
Въпреки че местните арт-практики са на възраст няколко хилядолетия, чак последните проекти, включвайки откриването на обновеното крило на Северозападното крайбрежие в Американския музей за естествена история в Ню-Йорк през май 2022 г., можаха да повишат разпознаваемостта на изкуството на този регион на САЩ.
„Мисионерите десетилетия наред са унищожавали местното изкуство, тъй като коренните народи се покланяли на идоли. Сега, след много години, племената стъпиха на трудния път на възраждането на своите художествени практики“ – казва представителят на коренните етноси Розита Уорл, президент на Института за наследство Sealaska (SHI) – некомерсиална организация, основана през 1980 г. за поддръжка на културите на хайда, тлинкитите и цимшианите.
Арт-ренесансът в Джуно започна да набира обороти през 2015 г., когато SHI откри щаб-квартира и галерия в центъра на града в дома на Уолтър Соболев, починалия през 2011 г. тлинкитски старейшина, учен и религиозен водач. Тази сграда, която сама по себе си е произведение на изкуството, и чието строителство възлезе на 20 млн. долара, напомня декоративен сандък от дърво, каквито коренните жители дълго време са използвали за съхраняване на храна и погребване. Автор на изписването на масивните външни панели на сградата е художникът от народността „хайда“ – Робърт Дейвидсън. Конструкцията над главния вход е дело на цимшианския художник Дейвид А. Боксли и неговия син Дейвид Р. Боксли.
Дейвид А. Боксли, Дейвид Р. Боксли. Фасадата на сданието на штаб-квартирата на SHI в Джуно.
Фотог.: Brendan Sainsbury/Sealaska Heritage Institute
През лятото в института Сийласка се откри арт-кампус – това е вторият етап от изпълнението на гръмката мисия по превръщането на Джуно в „световна столица на изкуството на Северозападното крайбрежие“. В парка има голяма открита площадка и павилион, които могат безплатно да се използват от начинаещи актьори и художници. Кампусът е бил открит по време на биеналето на местното изкуство и култура в Джуно – фестивалът се завърна в града след четиригодишно прекъсване.
През 2021 г. институтът получи финансиране в размер на 2,9 млн. долара от фонда на Мелън за поставяне на първите десет тотемни стълбове от планираните 30. Те ще се появят в рамките на проекта Kooteeyaa Deiyí («Пътека на тотемните стълбове»). Първите стълбове, чиято резба е дело на художници от трите споменати етноса, ще бъдат представени публично през 2023 г., като до тях ще има информационни табели с обяснения на символите и шарките. Те ще допълнят 3D-тотемния стълб на хайда Т.-Дж. Янг, който се появи пред дома на Соболев през юни. Арт-обектът е част от монументалната арт-инсталация „Лицата на Аляска“, като бронзовите маски на седемте основни коренни народи на щата е планирано да се поставят през идните две години.
30 тотемни стълба ще се появят в центъра на Джуно в рамките на проекта «Пътека на тотемните стълбове».
Фотог.: Stacy Unzicker/Sealaska Heritage Institute
Парите за изкуството на Аляска бяха получавани трудно през последните пет години. Като цяло те постъпват благодарение на проекти през Националния фонд за изкуство (NEA) – за тези години от него са получени почти 8 млн. долара, но също и от други източници. „Институтът Сийласка върши огромна работа – смята Джон Хаген, куратор на отдела за изкуство и инициативи на коренните народи в Музея на Анкоридж – Те имат ясна цел – да станат център на изкуството на коренните жители на Аляска в щата. Въпреки че започват да се присъединяват и други.“ От тях той отбелязва Културния и туристически център на Морис Томпсън във Феърбанкс, Музея на народа алутик в Кадяк и музея на Анкоридж – всички те също представят изкуството на коренните етноси на Аляска. „На тези места винаги е имало художници – казва Хаген – Сега се появи реална възможност да се покаже техният талант, да се развие местното изкуство и тясно свързаната с него култура на коренните народи.“
Статията се превежда с малки съкращения.
И. Димитрова – преводач
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20221103-cwco/
Артигра(Д) 