Фотог.: Музеи Московского Кремля
В научно-реставрационенния център на името на големия изкуствовед и художник Игор Грабар бе завършена работата над два предмета от източната колекция на кремълските музеи. Възстановяването на кутия от Япония и шкаф от Корея изискваше от специалистите редица нестандартни решения
26.09.2022 г.
Корейският шкаф от черен лак от края на ХIX век и японското ковчеже в стил намбан от XVII век са част от колекцията на източно изкуство на Музеите на московския Кремъл. Тяхната реставрация бе току-що завършена в Художествения научно-реставрационен център на името на акад. Игор Грабар. Музеят планира показването на двата уникални предмета в своето ново здание с адрес „Червен площад“ № 25 /чието откриване е планирано за 2024 г./, но корейският шкаф ще може да се види по-рано – на изложбата „Корея и Оръжейната палата. Историята на коронационния подарък на последния император“ в началото на следващата година.
Фотог.: Музеи Московского Кремля
Сведенията за произхода на корейския шкаф са отдавна изгубени, но след изследвания се изясни, че той е бил подарен на Николай II по случая на неговата коронация в Москва през 1896 г. Шкафът представлява традиционен предмет на корейската мебел, състоящ се от две поставени една над друга части – тази разновидност носи названието „нон“. Неговата основа е дървена, декорът е седефен, накладките са метални, отвътре е облепен с хартия – така че над шкафа са работили реставратори от различни отдели.
„При всички предмети, които са инкрустирани със седеф, възникват еднакви проблеми – дървената основа изсъхва – седефените детайли или изпадат от основата или неравномерно се отделят от повърхността й. Що се касае до седефа, то за разлика от перлите, той няма срок на годност. Това е много красив, ярък материал, но да се работи с него е трудно – той се пили само със закален инструмент, при това съхранявайки своята крехкост и чупливост. Среща се зелен природен седеф, син, бял, розов, златен, сив и даже черен. За възстановяване на изгубените детайли от корейския шкаф бе използван седефът Awabi /морско ушенце/, близък по оптичните си свойства до авторския“ – споделя ръководителят на ателието по реставрация на резбата по кост – Лариса Гетман.
Фотог.: Музеи Московского Кремля
Наложил се е и демонтаж на седефените пластини, за да се премахне старото лепило, а след това да се възстановят загубите. „Това е много сложен и тежък труд, тъй като материалът е природен и шарката, цветовата гама и пречупването на светлината върху неговата повърхност са винаги различни, т.е. индивидуални. За по-голяма изразителност седефените детайли са били гравирани от автора, но с цел спазване принципа на отликата гравираният рисунък не бе възстановен“ – обяснява Гетман.
В декора на шкафа бяха използвани изображения на особено почитаеми символи на дълголетието в Корея. От тях най-популярни са „десетте безсмъртни“ – слънце, скала, вода, облаци, ела, бамбук, водна костенурка, жерав, елен и „тревата на вечната младост“. Интересно е, че символичният рисунък на страничните стени на шкафа остава загадка. Там се разпознава растението барингтония, чиито плодове съдържат токсини, парализиращи временно. Тези хитроумни методи са се използвали при риболов, при което рибата е могла да бъде консумирана без проблем. Но какво символизира тази алегория все още не е ясно. Шкафът е бил реставриран при финансовата поддръжка на Фондацията за културното наследство на Корея зад граница.
Фотог.: Музеи Московского Кремля
Историята на ковчежето е не по-малко удивителна. То се отнася към ранните образци на японски лак в стил намбан, изготвяни за европейския пазар в епохата на активните контакти на Португалия с Япония от 1570-те до 1630-те години. Този много моден за своето време предмет се оказва в Русия в края на XVII век. Кутийката постъпва в Патриаршеската ризница през 1696 г. от дома на митрополит Тихон Крутицки, а в Москва е превозена година по-рано като ковчеже с мощи на светии.
Както разказват в музеите на Кремъл, според описите от XVII–XVIII векове руските писари, никога дотогава не срещали се с предмет от източен лак, се опитвали да го характеризират, сравнявайки го с привични или подобни материали – червен восък, китов мустак и рог. Капакът на кутийката е украсен с изображения на петли – магически птици, призоваващи слънцето, прогонващи злите духове и възвестяващи възраждането на живота. Изгубената декорация на горната стена е било решено да не се реконструира, така че в крайна сметка е била възстановена само геометричната облицовка от седеф.
Преводът се публикува с малки съкращения.
Превод – И. Димитрова
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220926-nznj/
Артигра(Д) 