Определението с 50-годишна давност бе преразгледано на конференцията на Международния съвет на музеите в Прага. То за първи път включва такива термини като „всеобхватност“, „достъпност“, „устойчивост“ и „етика“
26.08.2022 г.
Определението за музей съществено се промени за първи път от половин век. Това се случи след откритото гласуване на членовете на Международния съвет на музеите (ICOM — АЙКОМ) в Прага, на 24 август. На извънредната генерална асамблея на АЙКОМ са участвали представители на повече от 500 музея от цял свят; 92 % са одобрили новите допълнения, описващи музея, сред които за първи път се появяват думи като „всеобхватност“, „достъпност“, „устойчивост“ и „етика“.
Новата формулировка звучи така: „Музеят е некомерсиална, постоянно действаща организация, служеща на обществото, която изследва, събира, съхранява, интерпретира и показва материално и нематериално наследство. Отворени за публиката, достъпни и всеобхватни, музеите утвърждават разнообразието и устойчивостта. Те работят и общуват етично, професионално и с участие на различни групи, предлагайки разнообразни методи на обучение, развлечение, подбуждайки към размишления и обмен на знания.“
Алберто Гарланди /президентът на АЙКОМ/ подчертава: „Нас ни принудиха да се променим. Мисля, че това решение ще подобри положението на музеите по света“. Формулировката ще се приеме от ЮНЕСКО и ще помогне да се изясни, дали могат частните галерии и други художествени учреждения по целия свят официално да се нарекат музеи.
Новото определение бе прието след спорове, продължили години наред. През 2019 г., на последната конференция на АЙКОМ в Киото, не бе постигнат консенсус и не се премина към гласуване. Най-проблемни в предложената тогава формулировка бяха думите, че музеите са „пространства, създадени за критическо осмисляне и обсъждане на миналото и бъдещето, които работят в името на човешкото достойнство, социалната справедливост, световното равенство и благополучието в планетарни мащаби“.
В крайна сметка продължи да действа описанието на главните признаци на музея от 1970-те години, изменено леко през 2007 г., където се говори, че това е некомерсиална институция, която „служи на обществото“ и се занимава с „придобиване, съхраняване, изследване, популяризиране и експониране на материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговото обкръжение за целите на образованието, науката и развлечението“.
Музеят на региона Ватерло, Китченер, Канада.
Фотог.: Waterloo Region Museum
„Старото определение на отразяваше реалното състояние на нещата в световните музеи“ – каза Бруно Брюлон, съпредседател на АЙКОМ Define, комитета по дефинициите. Той призна, че новото определение се е формирало в резултат на преговори: „Бе постигнат компромис. Ние изслушахме хора с много различни гледни точки. Някои смятат, че такъв термин, като репатриацията /връщането на музейни експонати/, се явява прекалено политизиран. Но аз мисля, че като цяло новото определение стана много съвременно.“
В току-що приетата формулировка отсъстват такива думи като „деколонизация“, „репатриация“ и „реституция“ – ключови за много музеи в развиващите се страни. По тази причина редица изказващи се, включително от националните комитети на АЙКОМ, заявиха, че по тяхно мнение новото определение, е напротив, недостатъчно прогресивно и е възможен резултат на компромис с консервативното крило на музейното общество. „Честно казано, за мен то не е много прогресивно – отбеляза Инкюнг Чанг, директор-основател на Музея на желязото в корейския Сиаул и вице-президент на АЙКОМ – Корея – но ние трябва да намерим общ език. Сега всеки музей може да вземе това определение и да го интерпретира. Може би, самото то не е достатъчно добро, но ви дава възможност да правите силни проекти в своя музей“.
Мутони Тангва – директор по развитието на Националните музеи на Кения и говорител на международния комитет на АЙКОМ, отбеляза, че новото определение не включва термина „деакцесия“ – процес, когато произведението на изкуството или артефактът завинаги напускат музейната колекция, често за да се върнат на мястото на своя произход. Тя подчерта, че връщането на артефакти на някога колонизираните, а сега свободни нации, се провежда по цял свят, но АЙКОМ още не го е признал както трябва. „Ние си стоим тук и обсъждаме какъв трябва да бъде музеят, но самият живот и активисткото движение по цял свят създадоха новия музей. Той вече съществува. Това е нашето бъдеще“ – смята тя. В подкрепа на тезата си Тангва даде примери на реституция, касаещи Британския музей, Форума на Хумболд в Германия и Смитсънския институт в САЩ.
Разработката на новото определение е резултат на един от най-големите проекти на организацията. Представители на музеи от 126 национални комитета на АЙКОМ /вкл. Българския национален комитет/, обединяващи над 50 хиляди члена, общуваха с комитета по дефиниции към АЙКОМ в продължение на година и половина и в рамките на 4 тура консултации, в това число, с музеите на Африка, Латинска Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион. Детайлите за това, как да се внедри в живота новото определение, предстои да се проработят на предстоящата редовна генерална асамблея на АЙКОМ. Тя ще премине под ръководството на новия президент – Ема Нарди, която ще заема тази длъжност до 2025 г.
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220826-jord/
Превод – И. Димитрова
Артигра(Д) 