Фотогр.: The Nelson-Atkins Museum of Art
В този обзор на 400 години от историята на изобразителното изкуство се разказва за живота на домашната прислуга, господарите се споменават само от време на време. За Диана Волфтал е важно това, на което преди специалистите предпочитаха да не обръщат внимание
20.05.2022 год.
Книгата предлага широк, в хронологичния и географски смисъл, подбор на визуален материал, свързан с домашната прислуга – от средновековни илюминирани ръкописи до портрети на новото време – рисунки, печатна графика, куклени къщички и картонени фигури-залъгалки. Изданието е посветено преди всичко на западноевропейското изкуство, изобразявало тези, които са работили за другите /с отделни примери на изкуство от колониите/.
Диана Волфтал директно предупреждава за това, което нейната книга не представлява. Тя не претендира на всестранно историческо изследване и не предлага хронология на промените в обществото. Авторът не обръща внимание на някои теми, вече осветени в други научни трудове – в частност, той не пише за портретите на аристократи с техните слуги, за образите на прислугата в холандската живопис от XVII век, както и за изображенията на слуги от неевропейски произход, преподаващи на зрителя урок по морал.
Книгата изследва по-малко изучавани въпроси. В петте глави е разказано за заниманията на обикновената домашна прислуга – тези, които подмитат, перат, гладят, трудят се на кухнята – позволявайки да научим повече за живота на слугите, техния статус в дома и взаимоотношенията с господарите.
Особена тема е „невидимостта“ на слугите /ако те присъстват в композицията, то – само в периферията/. Една от главите е посветена на противоположна тенденция – когато подчинените заемат централно място. Тук са събрани подробни графични рисунки на Дюрер; непринудени ескизи на Чарлз Бил /синът на портретистката от XVII век Мери Бил/; и изпълнен с достойнство портрет на Веласкес, изобразил роба Хуан де Пареху /също художник/, нарисуван няколко месеца преди той да бъде официално освободен.
Корицата е украсена от хумористичния, псевдогероичен портрет на Бриджет Холмс, 90-годишната слугиня на Яков II, гордо държаща в ръка стирка, все едно е маршалски жезъл. Чрез картината, нарисувана през 1686 г., Джон Райли й отдава дължимото уважение за дългогодишната и вярна служба на монарха. Сред другите илюстрации са миниатюри от средновековен часослов, изображения на миячки на чинии, точилари от италианска илюстрирана книга от 1570 г., а също поставки във формата на заковани във вериги коленичили чернокожи роби. Това са впечатляващи съвременника предмети, свидетелство за богатството на господарите, натрупано в колониите.
Фотог.: The Met
Обхватът на книгата е толкова широк, че само един човек, даже най-ерудираният, просто не може да бъде експерт във всички засегнати области. Не е учудващо, че от време на време се срещат фактологични грешки /например в датите/. На тесните специалисти анализът на някои работи може да изглежда не съвсем точен, а на читателя от време на време му се иска научи повече за обществените изменения. В края на краищата именно те създават контекста, необходим за разбиране на това, как са се променяли отношенията между семейството и прислугата.
Трудностите, свързани с определенията и категоризацията, са очевидни и авторът признава това. Книгата извежда на преден план трудовия клас, но не труда извън пределите на дома. Тя е посветена на домашните слуги, но по-скоро от нисък ранг; тя говори за йерархията и за тези, които обслужват привилегированите съсловия, но и сред тях има йерархия – от богаташи до среда класа, към които са отнасяни художниците. От време на време в текста се чувства мек упрек – към изкуствоведите, че не са изучавали тази тема по-рано, към работодателите – за желанието да не забелязват прислугата, към художниците – за тяхната маргинализация. Но даже, ако не сте съгласни с някои аргументи и тълкувания, е все пак интересно да се помисли, какво именно предизвиква във вас несъгласие. Това е много любопитна тема и след прочитането на книгата искаш да я изучиш още.
Превод – И. Димитрова
Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220520-aejj/
Артигра(Д) 