Пълен „лумбунг“ – Документа 15

Основната площадка на Documenta стана Музеят Фридерицианум.
Фото: Documenta

Международната изложба заложи на колективното творчество

ЕЛЕНА КРИЛОВА

24.06.2022 г.

За куратор на Документа 15 – един от най-авторитетните прегледи на съвременно изкуство, който се провежда всеки пет години в немския град Касел – е определена индонезийската арт-група „Ruangrupa“. Този избор е предопределил основните теми на изложбата, която е заела 32 градски пространства и ще бъде достъпна до 25 септември.

Кураторите избират за ключова дума на изложбата „лумбунг“, означаваща колективно хранилище за ориз в Индонезия, където жителите носят излишъците от ориз за общо ползване. По тази причина вместо персонални изложби и произведения на Документа 15 показват работи на художествени колективи или инициативи, създадени от общо хиляда и петстотин автора от развиващите се страни – от Колумбия до Нова Зеландия. В резултат на това изкуството, представено на Документа 15, е умишлено незрелищно, тъй като на първо място е призвано да бъде хранилище за идеи, обсъждане на проблеми и търсене на решения.

Екипът на Documenta на прес-конференцията. Куратори са индонезийската арт-група „Ruangrupa“.
Фото: Nicolas Wefers

Обаче на организаторите не им се получи веднага да създадат атмосфера на блажено единение – откриването на изложбата бе съпътствано от скандал, свързан с произведение на съотечественици на кураторите – колектива „Taring Padi“ („Оризови зъби“), работещ в жанра на политическата агитация. В самия център на Касел, на полето пред основните площадки на Документа, те разгърнаха огромен банер, фон за стотици „ваянг карду“ – карикатури на диктатори, олигарси, корупционери и генерали, които биха могли да се използват при демонстрации, както е било през студентските години на художниците. Тогава те са взимали активно участие в обществения живот на Индонезия. Разглеждането на фигурите е било толкова увлекателно, че чак на втория ден зрителите обърнаха внимание на самия банер, наречен „Народно правосъдие“, на който между образите на корумпираната администрация във вид на куче и плъх, се различаваха откровено антисемитски образи на еврейски войници със свински глави  и шлемове с надпис „Мосад“ /израелското разузнаване/.

„Народно правосъдие“ – Документа 15. Фото: wdr.de

Още на етап подготовка на изложбата „Ruangrupa“ бяха заподозряни в това, че канейки палестински художници, те може би подкрепят радикалните активисти и поддържат културния бойкот на Израел. В интерес на истината трябва да се отбележи, че на Документа 15 няма поканен нито един израелски художник, а в един от първите дни на изложбата в центъра на Касел се проведе антиизраелски митинг. Не мина и седмица от откриването на експозицията, когато банерът беше покрит с черно платно, а след това направо бе свален.

Изложбата в основната сграда на Документа, Фридерецианум, започва с колонада, разрисувана от румънския художник Дан Пержовски. Това е единственото индивидуално участие на Документа 15, но по мнение на кураторите, ироничните послания на художника напълно отговарят на идеите на „лумбунг“ – щедрост, независимост и хумор. Самият Пержовски отбелязва, че „неговата художествена практика е самостоятелна, но тя е в името на колективното благо“. В самия Фридерицианум може да се види традиционната стена със спонсорските лога на изложбата, нарисувани от автора даже в карикатурен стил, което е добър пример за критика на тази институция. 

В приземното помещение на Фридерецианум са представени работи на 18 жени-художници от Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, обединени от Саодат Измаилова – узбекски видео-артист, създателка на филми и участник в основния проект на венецианското биенале от тази година, в колектива „DAVRA“. Концепцията на проекта предлага 40-дневна публична програма, състояща се от преглед на филми, съвместни сесии при готвенето на храна, четене, танцуване, а също при провеждане на пърформанси, музикални прояви, както и детска програма.

Авторката от Русия – Виктория Ломаско, води „графични репортажи“ от различни пространства на фестивала. В резултат на това трябва да се получи самостоятелно книжно издание в рамките на голямата издателска програма на изложбата.

Фрагмент от експозицията Documenta.
Фото: Frank Sperling

Най-ярко впечатление в основния проект направи късометражната филмова програма на иракската арт-група „Sada”. Пет бивши ученици на едноименното кино-училище, съществувало в периода 2010-2015 г., вече отдавна са напуснали Ирак поради религиозната и политическата цензура, но специално за Документа 15 се събират отново и правят серия видеа за оцеляването и опитите за художествено самоизразяване по време на война.

Представеното в Касел изкуство често се прави въпреки външните условия, затова тук могат да бъдат срещнати вдъхновяващи примери на художествени практики. Например, част от гигантската зала „Документа хале“ бе заета от „Вакаливуд“ (Wakaliga Uganda) – любителско кино-студио от Уганда. Създателят на студиото Набвана решава да снима кино вместо да меси тухли от глина и трева, както повечето от неговите съседи. В крайна сметка, неговите любителски филми с бюджет $200, заснети в самоделни картонени декорации и приличащи на пародии на арт-хаус киното, привличат все повече местни жители, развиват туризма и даже получават награди на международни фестивали. Друг пример, спечелил симпатиите на професионалистите, е тоталната инсталация  на арт-групата от Хаити „Atis Rezistans“ с тяхното „Гето-биенале“ в църквата на Света Кунигунда. Зрелищните скулптури, смес от хаитянска поп-култура и религията вуду, изработени от преработени материали и намерени обекти, съчетани с огромната композиция под покрива на църквата, отразяваща какафонията и геометрията на улиците на жилищния район в Порт о Пренс, образуват единна инсталация и създават театрално пространство за провежданите тук пърформанси.

Придвижвайки се от площадка на площадка, от мъчителното търсене на решения на социални проблеми на едно общество към друго, ставайки участник на сложни дискусии или просто на купони, разбираш по-добре кураторската идея, че изкуството е необходимо на първо място за оцеляване и обединяване на хората, а не за поощряване егото на художника или колекционера. Тъкмо затова е видима огромната разлика между репортажите от открилото се почти едновременно с Документа 15 изложение за съвременно изкуство „Арт Базел“, където рекордите от продажбите се празнуват на закрити коктейли. В Касел, хиляда и петстотин художника от третия свят получиха възможност да бъдат представени наравно със своите колеги от други региони.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220624-oslj/

Превод – И. Димитрова

Статията се публикува с малки съкращения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s