Отзвуците на света в тишината – как са строени библиотеките в различните епохи

Историческият обзор на библиотечната архитектура, направен в подробно изследване на Джеймс Кембъл и Уил Прайс, ни позволява не само да научим за местните особености, но и да почувстваме скритата връзка между времената

КОНСТАНТИН ЛВОВ

13.05.2022 г.

Всяка библиотека е безусловен символ на културата, а също –реално хранилище на многовековния човешки опит и знания. Библиотеките олицетворяват важността и полезността на образованието, невъзможно без четене на книги. Затова отдавна библиотеките, построени в различни части на света, се отличават с помпозност, ефектност и необичайност на архитектурните форми.

През 2013 г. английският изкуствовед Джеймс Кембъл издаде фундаментално и едновременно популярно изследване на архитектурните истории на библиотеките. Някога той посвещава своята дисертация на ротондата Редклиф в Оксфорд и се специализира върху история на английската архитектура на XVII век, творчеството на Кристофър Рен и Никълъс Хоксмур. Кембъл оглавява отделението за архитектура на Кембриджския университет и пази колекциите на колежа Куинс. Пълноправен съавтор на неговата книга „Световна история на библиотеките“ става известният фотограф Уил Прайс, който по-точно подготви албума «Ермитаж XXI» (2014). Кембъл и Прайс лично са изследвали 82 библиотеки в 21 страни. Сега излезе и рускоезично издание на техния труд.

Кембъл започва с аксиомата – библиотеката – достъпно книгохранилище. С течение на времето се променят обликът на книгите и материалите, от които се изготвят. Съответно, претърпяват изменения и способите на тяхното съхранение, интериорите и аксесуарите на помещенията. На смяна на сандъците и чекмеджетата дойдоха шкафовете и стилажите, вместо пейки и катедри – столове и ниши.

Врагове на книжните издания са насекомите, гризачите, водата и огънят.

Затова от самото си възникване библиотеките /разбира се, публичните/ са се проектирали с големи прозорци или поне с повече, за да е възможно да се работи на дневно осветление, без свещи. Сериозна внимание винаги се е отделяло на естествената вентилация на помещенията. Например, най-древното хранилище на будистки текстове в Южна Корея – Трипитака кореана към храма Хейнза – съществува от XIV век. Дървените дъскички там са се разполагали на открити дървени стилажи, за да циркулира свободно въздухът. През 1970-те години се опитали да съхраняват дъските в бетонни бункери, но те започнали да загиват. А например против насекомите даже архитектите са безсилни и библиотекарите прибягват до различни начини на защита, понякога екстравагантни. В библиотеката на двореца в Мафра в Португалия до сега живее колония от прилепи.

Библиотеката в манастирския комплекс Хейнза, изт. Pirnterest

Кембъл разделя изследването на осем глави, предлагайки следната периодизация на историята на библиотечната архитектура – Древен свят, Средновековие, столетията от XVI до XX и епохата на електрониката. Вярно, че самият автор отбелязва, че принципите на библиотечното строителство и съхраняване в Средновековието и Ренесанса в Европа не са се различавали много – във всеки случай не са били противоположни. Би могло да бъде по-уместно да се направи градация на религиозните и светски книгохранилища или да се подели съдържанието на втора и трета глави не хронологично, а по географски принцип. Още повече, че Кембъл подробно разглежда интересната антропологическа разлика в принципите на старинните библиотеки на Азия и Европа. На Изток местата за съхранение и четене са се намирали далеч едно от друго – книгата е била носена на читателя. В Европа, обратно, читателят е бил воден към книгите, сядал е зад читалната масата или катедрата, в която са били монтирани рафтове с книги, или пък читателят е настаняван в ниши или кабинки между книжните редове.

Библиотеката на Страговския манастир в Прага.
Фото: Thames & Hudson

Определена хронологична неяснота има в главите за XVII и XVIII векове. Кембъл фактически посвещава първата от тях на библиотечната архитектура на класицизма с господството на системата от шкафове успоредно и перпендикулярно на стените, с галерии по етажите и високи прозорци. Най-забележителни са постройките на Ескориалската, Амброзианската и Бодлианската библиотеки, а върхът – първоначалният „кръгъл“ проект на библиотеката на Тринити колидж, направен от Кристофър Рен и едва частично въплътен в ротондата Редклиф, проектирана от ученика на Рен – Хосмур. Другата глава разказва за бароко и рококо в архитектурата на библиотеките – алегоричните стенописи, позлата, шинуазри /използване на елементи и стилистични похвати от средновековното китайско в европейското изкуство на ХVIII век – бел.пр./ и рокайли /елементи от орнаменталното изкуство на ХVIII век във вид на стилизирани камъчета, миди, свитъци/ на библиотеката Жуанина в Коимбре и библиотеката на двореца в Мафра. Това включва и тайните стаи в галериите между шкафовете в Придворната библиотека във Виена и пути /изображения на малки момченца в изкуството на Ренесанса, барока и рококо – бел.пр./ като указатели на каталозите в библиотеката на швейцарския манастир на светия Гал.

В главите, посветени на библиотечната архитектура на XIX–XX векове, отправна точка за изследването стават не толкова архитектурните стилове, колкото „енергията и веществото“ – първо желязо и газ, по-късно – стомана, бетон и електричество. В резултат на известно механично делене грандиозната нюйоркска публична библиотека /осем нива стилажи под главната читалня/, достойно завършваща ред изключителни библиотечни съоръжения на XIX век /библиотеката на Кембридж, Британския музей, Света Женевиева/, се оказва в друга глава.

От постройките на ХХ век авторът дава предпочитание на наистина уникални проекти. Това е и Стокхолмската градска библиотека, проектирана от Гунар Асплунд, с оглед на идеите на просветителите Етиен-Луи Буле и Клод-Никола Леду; и „потопените пространства“ на библиотеките на Алвар Аарто; и полупрозрачните мраморни стени на Библиотека Бейнеке в Йейл; и съчетанието на тухли с бетон в бруталисткия проект на Луис Кан – библиотеката на Академията Филипс в Екстър; и небостъргачите на националната библиотека в Париж с градина между тях – удивителната фантазия на Доминик Перо на бреговете на Сена.

Библиотеката на колежа Куинс. Кембридж, Великобритания.
Фото: Thames & Hudson

Последната глава авторът посвещава на библиотеките, построени в „епохата на електрониката“. Той подробно описва архитектурните особености, но много по-малко говори за промените във функционалността на библиотеките. Въпреки че би могъл да бъде хвърлен мост от първа глава, посветена на Античността, към последната – на съвременността. Работата е в това, че и в древен Рим и в днешния свят библиотеките играят роля не толкова на места за среща на хора и книги, но и на центрове за разнообразно общуване. Може да се каже, че кръгът се затваря. Вероятно Кембъл, с неговото пристрастие към кръглите библиотеки, би трябвало да одобри подобна посока на историко-културния процес.

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s