Строителство от бамбук – как виетнамски архитект съчета несъчетаемото

Бар от бамбук по проект на Во Тронг Нгиа във виетнамската провинция Биндонг.
Фотог.: VTN Architects

№100, МАТЕРИАЛ от вестника „Артнюзпейпър.ру“

Получилият световна известност Во Тронг Нгиа се стреми към екологичност и мистичност. В своите проекти той нерядко се опира на изконните азиатски традиции в частта на материалите и конструкцията, но съвсем не отхвърля принципите на западния модернизъм

КИЙТ МИЛЪР

15.04.2022 г.

Един от най-ярките представители на съвременната виетнамска архитектура – Во Тронг Нгиа – се изказва така: „Не може просто да поставите едно дърво върху сграда и да твърдите, че това е зелена архитектура“.

Въпреки че, както свидетелства тази книга, той все пак не е чужд на споменаваната от него практика. Проектите на Во Тронг Нгиа са разпределени в два тома на изданието, наречено „Издигайки природа“. Единият тома е озаглавен „Зеленина“, а вторият „Бамбук“. Във всеки има кратко въведение, написано от неутомимия архитектурен критик Филип Джодидио. 

Интересът на Во Тронг Нгиа към екологичната тема, възникнал в периода на неговото ученичество при японския архитект Хироши Наито, органично се свързва с будистката вяра, на която той е дълбоко предан /неговите служители са длъжни да медитират по два часа на ден/. Така или иначе, проектите на Нгиа олицетворяват новия поглед върху модернистката „органична“ архитектура. Нгиа предлага своеобразен коктейл от неформално планиране, основано на функционалност, плавен диалог между вътрешното и външното пространство, и в някакъв смисъл, романтично отношение към пейзажа, който би могъл да се открива от домовете на Чарлз Франсис Енсли Войси, Франк Лойд Райд /който е бил под влияние на японската архитектура/, Йорн Утсон и други. 

Къщите, които се описват в тома „Зеленина“, са построени от тухли и бетон. Во Тронг Нгиа използва метода на порестите стени като средство, допринасящо за понижаването изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. Порестата структура на стените е заимствана отчасти от тропическата типология и традиция. Тя дава лека и натурална циркулация на въздуха, много естествена вентилация, обилие на хоризонтали, които защитават от слънце, дъжд и студ. Обаче през тези порести повърхности, в сенчестите вътрешни пространства, проникват и слаби лъчи светлина, създавайки на места ефекта на тъкан орнамент /особено интересен е бамбуковият кофраж на „Дома на дърветата“ – жилищен комплекс в гр. Хошимин/. А островите на „небесните градини“ и другата зеленина имат освен това по-голяма изразителност и отиват много по-далеч от местната традиция. В съответствие с почти капиталистическия тип екологично мислене те сякаш говорят за новото общество, срамежливо процъвтяващо на руините на старото /понякога хотел Атлас в Хойан изглежда буквално като модернистка сграда на Луис Кан, възпроизведена от струите на тропическите порои/.

Работите на Во Тронг Нгиа олицетворяват новия поглед върху модернистката традиция на «органичната архитектура».
Фотог.: VTN Architects

Работите, описани в тома “Бамбук“, са изпълнени основно по поръчка на хотелиерския бизнес и туристическата индустрия, въпреки че тяхното спокойно достойнство не се свързва много с подобни функции. Използването на бамбука е вкоренено в много азиатски култури. Това е и строителен материал – пластичен, здрав, лек, евтин и екологичен – и едновременно част от природния пейзаж. Традиционната китайска архитектура съдържа препратки към бамбукови постройки, останали в късните каменни и теракотови форми – аналогично на това както архитектурният език на каменните постройки по древното Средиземноморие напомня този на по-ранните, дървени. В някои части на Азия бамбукът все още се използва за строителните скелета. Обаче именно колумбийският архитект Симон Велес събужда интереса на Во Тронг Нгиа към този материал.

Използвайки бамбука, виетнамският архитект постигна впечатляващи резултати – материалът стана част от ламината, внедрява се в системата от сводове, вплита се в решетките. Леките открити структури, възпроизведени в илюстрациите, формирайки съвременни, почти величествени пространства, хармонично се вписват в природната красота. Възприемането на околната среда е една от силните страни на Во Тронг Нгиа – неговата петоъгълна вила в залива Халонг сякаш разговаря със знаменитите „захарни глави“ на скалите около залива, а „Бамбуковият сталактит“ – постройка, създадена за Венецианското архитектурно биенале през 2018 г. – навява мисли за риболовни мрежи, окачени на слънце.

Вилата – на преден план – на фона на залива. Изт.:https://www.dezeen.com

Превод – И. Димитрова

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20220415-xgef/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s