В Ал-Ува, където се намира първият в Саудитска Арабия обект на ЮНЕСКО – гробницата в Хегра, се откри биенале на съвременното изкуство

18.02.2022

Петнадесет лендарт-обекта се появиха в пустинята Ал-Ула в Саудитска Арабия. От 11 февруари там се провежда международна изложба под открито небе „Desert X AlUla“. За второто по ред биенале е избрана темата „Sarab“, което на арабски език означава „мираж“. Художниците са създали инсталации, вдъхновени от миражите и оазисите, древните митове и съвременните илюзии, а също посветени на противостоянието между природата и цивилизацията.

Гробницата в Хегра, Саудитска Арабия. Източник на фотографията – https://ru.wikipedia.org/wiki

Отправна точка за „Desert X“ стана друга пустиня – в долината Коачела в Калифорния, където биенале със същото название се провежда от 2017 г. В пустинята Ал-Ула то бе за първи път показано през 2020 г. Този път в ролята на куратори бяха Невил Уейкфилд, арт-директор на проекта, Раним Фарси, представител от Саудитска Арабия, и Рим Фада, независим куратор и изкуствовед от Обединени арабски емирства. Както и преди две години, изложбата бе организирана в сътрудничество с Кралската комисия на Ал-Ула – държавен орган, оглавяван от наследствения принц Мохамед бин Салман ал-Сауд. Проектът стана продължение на плана за развитие на културната сфера в Саудитска арабия и по точно на концепцията „Виждане – 2030“ – програма за намаляване на зависимостта на икономиката на Саудитска Арабия от нефтените приходи.

С помощта на нераждаеми стоманени плоскости художникът Абдула ал-Отман се опитва да пресъздаде и зафиксира ефекта на миража, като се обръща към опита на древните цивилизации, за първи път видяли деформацията на светлината.

Ключовите принципи на „Desert X AlUla“ са достъпността и свободата, което говори за измененията в културната политика на някога затворената държава. Както казва Уейкфилд, преместването на изкуството в природна среда го освобождава буквално физически от ограниченията на галерийните пространства. Рим Фада отделно споменава свободата на изразяването, акцентирайки вниманието върху това, че от художниците не е било изисквано подробно описание на работите. Тази степен на откритост, към която се стремят организаторите, предизвика съмнения в някои масмедии – те определят проекта като опит да се отвлече вниманието от проблема за нарушаването правата на човека. Въпреки това, наблюдателите отбелязват, че създаването на диалог в полето на изкуството е по-добро отколкото неговата липса. Освен това, е трудно да се пренебрегнат възникналите благодарение на подобни международни проекти възможности за местните общности.