Олтарна картина на Ботичели бе подложена на подробен анализ

Сандро Ботичели. «Светата Троица с Мария Магдалена и Йоан Кръстител». 1491−1494. Фрагмент.
Фотогр.: The Courtauld Institute of Art

След дълга реставрация и подробно изследване на това недооценено живописно произведение, сега то има почетно място в лондонската галерия Курто, която също се представи обновена пред публиката

AЛИСЪН КОУЛ

23.12.2021

Лондонската галерия Курто отново отвори врати след тригодишен ремонт през ноември месец. Един от централните експонати стана наскоро реставрираната работа на Сандро Ботичели (1445–1510) „Светата Троица с Мария Магдалена и Йоан Кръстител“ – олтарна картина, датирана от годините 1491–1494.

Независимо от ценността и впечатляващия размер на произведението, до скоро британската публика му обръщаше малко внимание, което отчасти бе свързано с неговото състояние. Ярките цветове на яйчната темпера бяха скрити от потъмнял жълт лак, а композицията бе деформирана от пукнатините на тополовата дъска, служеща за основа.

Реставрацията започна през 2018 г. под ръководството на Греъм Бъркло, главния реставратор на Галерия Курто. Сега картината изглежда съвсем различно и е изложена в нова, специално проектирана рамка-табернакъл (напомняща миниатюрен готически храм, „рамкиращ“ картината). Освен това, проведеният при реставрацията технически анализ освети важни аспекти, свързани, както с работния процес в ателието на Ботичели, така и с атрибуцията на самото произведение. То отдавна се свързва с женския манастир Санта Елизабета дел Конвертите във Флоренция, където са били приемани разкаяли се леки жени. В този контекст става по-ясно обръщането към фигурите на Мария Магдалена и Йоан Кръстител – първата се смята за покровителка на манастира, а вторият – на града. Светата Троица в центъра на композицията, е представена като видение на каещата се Магдалена.

Донатело – „Каещата се Мария Магдалена“ – 1453 – 55 г., създадена за флорентийския баптистерий. Фотогр.: https://www.pinterest.ru

Отчитайки иконографското значение на тези светци, чиито кожени одежди символизират дългото отшелничество, е доста вероятно, че в работата по тях „има пръст“ самият Ботичели. В полза на тази версия говорят и едва забележимите поправки (например, в положението на ръцете и очите на Магдалена, чиято фигура много напомня дървена скулптура на светицата, създадена от Донатело през 1453–1455 г.). Благодарение на реставрацията, върху талията на Магдалена стана видим едва осветен отдолу пояс, направен от собствените й коси и препращащ към скулптурата на Донатело.

Сандро Ботичели. «Светата Троица с Мария Магдалена и Йоан Кръстител». 1491−1494. Фрагмент. Фотогр.: The Courtauld Institute of Art

Най-необичайното в композицията са миниатюрните фигури на Товит (библейски герой) и ангела на преден план, непропорционални спрямо мащаба на картината. С тях е свързан и най-неочакваният извод от проведената реставрация. Оказва се, че в началото тази двойка е била изобразена съвсем съразмерно и се е намирала в подножието на Троица на фона на пейзаж, който сега е скрит от небето. „Ние знаехме, че Товит и ангелът са били пренесени, – разказва Незърсоул – беше известно за съществуването на другата живописна основа, но по-рано ние не знаехме, че те изцяло са били нарисувани на първоначалното си място“. Той предполага, че автор на оригиналните фигури е Филипо Липи, асистент на Ботичели. В преразгледания вариант изображението на Товит и ангелът е поместено на преден план, където обичайно се разполагат портрети на дарителите, като е изпълнено в огледален ракурс. Фигурите са нарисувани много изкусно – може би ги е добавил самият Ботичели, поради особената важност за възложителя, при завършването на картината.  

Другите открития са били направени в хода на работата по основата. Главната задача се е състояла в това, да се отстранят последствията от опита, направен през ХІХ век, да се укрепи панела чрез добавяне на планки от тилната страна. Реставраторите винаги са знаели, че върху обратната страна има скици, създадени едновременно с картината, но те са били трудно различими. Сега се появиха основания те да се смятат за скици към табернакъла, а това означава, че неговата конструкция се е разработвала едновременно със създаването на картината. Освен това, на обратната страна се вижда неголяма скица на разпятието.

След свалянето на по-късната рамка в долната част на композицията се появили изображения на растения, с разкриването на предния план картината придоби допълнителна дълбочина. Уточняването на оригиналното разположение на разните елементи относително пейзажа придава на пространството известен нереалистичен характер. Незърсоул предполага, че пейзажът е изпълнен „нерационално“, за да подчертае визионерския характер на сюжета.

Галерия Курто, Лондон. Фотогр.: https://courtauld.ac.uk

Що се касае до атрибуцията, то отсега картината ще се излага в Галерия Курто като работа на Ботичели и ателие. „Смятам, че се отнася към категорията произведения, които през ХV век са се придобивали като творения на Ботичели, но в разбирането на ХХI век това не е съвсем така“ – казва експертът. Произведението става главен експонат на Залите на Блаватник – реставрираните галерии на третия етаж, наречени в чест на мецената Леонард Блаватник, който е родом от Одеса. А през 2023 г. ще се проведе специална изложба, където всички открития, направени в хода на реставрацията на картината, ще бъдат представени в пълен обем.

Източник – https://www.theartnewspaper.ru/sections/conservation/

Превод – И. Димитрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s