Младите и богати колекционери от Азия инвестират в изкуство

Новото поколение стана най-активния купувач на международните търгове. Те израснаха в един цифров свят и с удоволствие харчат парите си в интернет

СКОТ РЕЙБЪРН

26.10.2021 г.

Проектът за новия офис на „Christie’s“ в Хонконг. MIR/COSMOSCUBE.

Вече се знае на официално ниво – купувачите от Азия повече от всички харчат на аукционите. За това съобщи тръжната къща Christie’s, която пренася своя хонконгски офис в нов, с площ от 4,7 хиляди кв. метра, в кула по архитектурен проект на Заха Хадид, чието откриване трябва да стане през 2024 г. През последните години Christie’s говореше, че дяловете на купувачите от САЩ, Европа и Азия съставят приблизително по една трета от нейните продажби. Но в първото полугодие на 2021 г. клиентите от Азия изхарчиха повече от 1 милиард $, което са 39 % от оборота на аукционната къща.

На фона на стремително растящото търсене от страна на колекционери от Азия, Phillips не остана в страни – сега той провежда в Хонконг съвместни търгове с Poly Auction – китайска аукционна къща, която е държавна собственост. Sotheby’s прехвърли от Лондон в Хонконг главата на отдела за съвременно изкуство Алекс Бранчик, а от Ню Йорк специалиста по NFT (уникален запис в даден блокчейн – може да се използва за представяне на елементи като снимки, видеоклипове, аудио и други видове цифрови файлове – бел. прев.) Макс Мур, за да увеличават обема на продажбите.

Фаворит на аукционите за съвременно изкуство в Хонконг през последните години е художникът от Гана Амоако Боафо – тук на фона на «Автопортрет с розови панталони» (2020). Фотогр.: Courtesy of Mariane Ibrahim Gallery and the Artist

Колекционерите от Азия се интересуват най-вече от чуждестранно съвременно изкуство, като особено голямо търсене има на работи от изгряващи звезди. Това доказват случаите, когато произведения се продават за суми, няколко пъти превишаващи стартовата цена, както например бе при закупения през тази година в Хонконг портрет от 2018 г. на ганския художник Амоко Боафо за  1,1 милиона $ и за абстрактната работа от 2019 г. на британско-нигерийската художничка Джаде Фадоджутими за  730,7 хиляди $. Защо купувачите от Азия плащат за подобни работи десетократната стойност на тяхната галерийна цена? Според Браун: „Работата е в това, че по този начин те искат да придобият образ на западни хора. Много желаят това и не им се отлага. Ако те са достатъчно богати, защо да застават в списъците на чакащите на западните галерии? – казва той, добавяйки, че тези цени като цяло отразяват високото ценово ниво на хонконгските търгове – В Азия спекулативната култура на риска е по-развита … те искат да правят пари от изкуство.“

Освен това, тези азиатски колекционери, като правило, са по-млади от своите западни колеги. „Това са представители на поколението на 30-40 годишните, понякога даже на 20-годишните“ – разказва Юки Терасе, бивш началник-отдел „Съвременно изкуство“ на Sotheby’s в Азия, наскоро напуснала аукционната къща след десетилетия работа над разширяването на нейната клиентела. По нейно мнение, новата вълна от колекционери от Азия се дели на две категории: „Част от тях са постигнали сами всичко предприемачи, например IT-милиардери, другите – второ или трето поколение богаташи. Изкуството, това са трофеи, с които те се хвалят в социалните мрежи. Те имат нужда от нови имена и искат да се представят като откриватели на нови таланти“.

Амоако Боафо, „Seye“ (2019). Фотогр.: Robert Wedemeyer.

Колекционерите от Азия намират, купуват и инвестират тези трофеи основно с помощта на мобилните телефони. Скъпоструващите произведения на изкуството постоянно се купуват без оф-лайн преглед – на преки включвания от търговете и он-лайн търгове, и също при дилърите чрез Инстаграм. Младите и много заети азиатски колекционери доста преди пандемията свикнаха да купуват изкуство, което никога не са виждали на живо. Фактът, че ориентираните към цифровите технологии колекционери явно все по-малко се нуждаят от физическо взаимодействие с изкуството, може да окаже сериозно влияние върху него. Ако изкуството е само jpeg-файл, с който можеш да се похвалиш на екрана на телефона, то тогава какъв е смисълът от скъпите „физически“ пространства на галериите и аукционните къщи? Така например, NFT прекрасно подхожда за култура на колекционирането, в която физическото съществуване на произведението на колекциониране се разглежда по-скоро като неудобство. Според преподавателя по стратегии в областта на разкоша в бизнес-училището „Грациадио“ в Лос Анджелис – Даниел Лангер, това е част от по-общата тенденция на елитно колекциониране и инвестиции, характерна за поколението Z.

Интересното е, че в Китай и като цяло в Азия, колекционирането на изкуство е много по-древно отколкото на Запад. Известният художник Ай Вейвей допълва: „Колекционирането на изкуство е било винаги начин да се демонстрира богатство и да се трупа такова – два аспекта, от които остро се нуждае новата средна класа на Китай“.

Източник на статията – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20211026-mtce/

Източник на ил. 1 https://artnews.com

Източник на ил. 3 – https://news.artnet.com/art-world/amoako-boafo-1910883

Статията се публикува със съкращения. Превод – И. Димитрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s