В Китай има бум на вътрешния културен туризъм

Пандемията и държавната подкрепа предизвикаха ръст на културния туризъм в Китай. Най-популярният маршрут е посещаването в почивните дни на будистки храмове от династията Тан на 250 км от Пекин. Експертите се притесняват, че храмовете няма да издържат такъв приток на туристи

ЛИ ЦИ

09.11.2021г.

Летният императорски дворец в Пекин и неговият парк – обекти на ЮНЕСКО. Фотог.: Kit Sanchez

Съгласно данните на Световната туристическа организация към ООН, през 2019 г. китайските туристи са изхарчили зад граница 254,6 млрд. долара. Това е било една година преди пандемията. С оглед на това, че Китай едва ли ще се отвори до 2022 г., днес китайците нямат друг избор, освен да се пренастроят на местните забележителности, за които родните агенции им предлагат екскурзионни турове.

“От юни миналата година в нашите групи се появиха много новаци“ – казва Бай Ю, основател на туристическата фирма Lishi Jiangtan. Преди време той така се увлича по историята, че през 2015 г. преминава от технологичния сектор в сферата на културния туризъм и сега организира индивидуални пътувания за малки туристически групи, от 10 до 20 човека.“ В Китай има над 9 милиона пътешественици, свикнали с чужбина, и много от тях чакат подобен тематичен продукт – алтернатива на пътуванията зад граница, за който биха плащали.“

Мнозинството от клиентите на Бай Ю са на възраст над 35 години и са прекрасно образовани, добре обезпечени и пътуват сами, а не със семействата си. По неговите думи, около 90 % са жени. Тези състоятелни нови клиенти искат качествен продукт, за който са готови да плащат. През тази година туристите средно са харчили три пъти повече отколкото през 2015 г., т.е. $ 155–185 на ден. Така че, неговата фирма е увеличила числото на сътрудниците двойно.

Между другото, интересът към културните съкровища на Китай започва да расте още преди началото на пандемията. През 2014 г. Си Цзинпин провъзгласява като национална доктрина „вярата във великата култура на Китай“. През 2018 г. редица държавни органи за туризъм и култура се обединяват в Министерство на културата и туризма.

„Можем да изпуснем „синия океан“ /т.е. нишата, която засега е без конкуренция“ – бел.изт./, ако не следваме президентския указ, особено щом държавата щедро поддържа дадения отрасъл“ – смята Ян Цзе, работил 15 години във веригата McDonald’s като мениджър, а през 2017 г. основал агенцията Jinxingji. Миналата година неговият екип организира културни турове за повече от 5 000 пътешественика. Най-популярният маршрут е посещаването през почивните дни на будистки храмове от династията Тан в планината Утай, провинция Шанси, на около 250 км от Пекин. Според Ян Цзе, за разлика от природните забележителности, „за културните задължително трябва да се разказва, за да могат туристите да оценят тяхното значение“. Затова, в този случай, агенции като неговата са много необходими.

Докато Ковидът не е победен и има вероятност от отмяна на пътуванията, агенциите успоредно работят в интернет-мрежата. Не Менцяо, партньор на Yilü, отбелязва, че половината от дейностите на неината компания са свързани с он-лайн програми. Те четат лекции за будистки статуи, древна архитектура и китайско наследство в западните музейни колекции. Като лектори канят експерти от водещи университети и изследователски институти, някои даже пътуват с групите.

Ръстът на числото на туристите неизбежно предизвиква безпокойство у експертите – няма ли да пострадат древните паметници от такъв наплив на хора? Съгласно данните от национално изследване, проведено през 2012 г., в континентален Китай се наброяват повече от 766 000 недвижими обекти на културното наследство, при това те са обслужвани само от около 130 000 специалисти.

Недостигът на персонал означава, че някои обекти остават без наглеждане, а други са затворени за публика. Въпреки че охраната на обектите на културното наследство е задължение на държавата, мениджърите на туристически агенции са съгласни, че и те носят отговорност за повишаването на информираността на туристите и също правят неголеми дарения за поддръжка на паметниците.

Фирмата на Бай Ю работи под патронажа на държавните културни организации, получавайки за неголяма такса достъп към някои места, обичайно затворени за публика. „Ние сме готови да плащаме за такава привилегия, – казва предприемачът – Парите, които даваш за посещение на културни забележителности са пряко признание на неината ценност и значимост“.