Фото: Reiner Zensen/Legion Media
Новата национална галерия в Берлин – шедьовър на модернистката архитектура – е „строена много зле“. За връщането на изгубената й красота са били необходими шест години и 140 млн. евро
08.09.2021 г.
В сградата на Новата национална галерия, построена през 1968 г. по проект на големия немски архитект Лудвиг Мис ван дер Рое /1886 – 1969/, бе проведена „хирургична“ реставрация под ръководството на един от водещите съвременни архитекти Дейвид Чипърфийлд. Чипърфийлд разказа, че неговата задача е била „да върне на този ценен пациент първоначалния вид, като го направи по-функционален“.
Забележителността от стомана, бетон и стъкло, в която се разполага колекцията от изкуство на ХХ век, отново бе открита за посещения в края на август – след частична шестгодишна реставрация на стойност €140 млн. За да съответства сградата на съвременните изисквания са били нужни модернизиране на климатичната система, осветлението, безопасността, а също усъвършенстване на инфраструктурата за посетителите, в това число на трудноподвижните. При реставрацията бе подобрена и системата за превозване на експонати, която по принцип е скрита за чужди погледи. Били са отстранени опасни материали като азбест и изкуствени минерални влакна, които са широко използвани в строителството през 1960-те години.
Дейвид Чипърфийлд споделя, че едно от основните изисквания на възложителя е било „да съхрани колкото се може повече от стила на Мис“. Но в стъклената сграда „няма къде да се скриеш“, обяснява британският архитект. По тази причина, за да бъде частичната реставрация „относително незабележима“, е трябвало да се премахнат около 35 000 строителни компонента, а след това да се върнат по възможност на старите си места.
„Наложи се да обърнем всеки камък, – казва Мартин Райхерт, директор на David Chipperfield Architects, отговарящ за осъществяването на проекта – но трябваше да се отнасяме към тях със същото внимание като към знаменити в цял свят произведения на изкуството. За половин век експлоатация без ремонт се бяха натрупали много неизправности – нашата задача бе, не само тези неща да се поправят, но и да могат да работят още 30 – 40 години без допълнителна реконструкция.“
Новата национална галерия в Берлин стана единствената сграда, която Мис ван дер Рое проектира в Европа след своето бягство в САЩ от нацистка Германия. Този знаков обект на архитектурния модернизъм не е лишен от елементи на класицизма. Така например, стъкленият хол, разположен върху подиум, напомня античен храм.
Още за Мис ван дер Рое:
В началото на живота си Мис ван дер Рое започва да експериментира със стоманени рамки и стъклени стени, стил, който ще стане известен като International . Той е третият директор на Баухаузката школа по дизайн, след Валтер Гропиус и Ханес Майер, от 1930 г. до разпадането му през 1933 г. Премества се в САЩ през 1937 г. и в продължение на 20 години (1938–1958) е директор по архитектура в Технологичния институт в Илинойс (IIT), където учи своите студенти да строят първо с дърво, след това камък и след това тухли, преди да преминат към бетон и стомана. Той вярваше, че архитектите трябва да разбират напълно своите материали, преди да могат да проектират.
Въпреки че Mies не е първият архитект, който практикува простота в дизайна, той пренася идеалите на рационализма и минимализма на нови нива. Неговата къща със стъклени стени Farnsworth близо до Чикаго предизвика противоречия и правни битки. Неговата бронзова и стъклена сграда Seagram в Ню Йорк (проектирана в сътрудничество с Филип Джонсън ) се счита за първия стъклен небостъргач в Америка. Философията на Мейс, че „по-малкото е повече“, се превърна в водещ принцип за архитектите в средата на 20-ти век и много от небостъргачите в света са създадени по негов дизайн.
Източник на статията – https://www.theartnewspaper.ru/posts/20210908-fjbj/
Източник на текста за Мис Ван дер Рое – https://www.greelane.com/bg/
Източник на ил. 3 – https://eaadiproyectos.wordpress.com
Превод – И. Димитрова
Артигра(Д) 