В Музея на Изтока в Москва се откри изложба, посветена на един от знаковите периоди на персийското изкуство. Оказа се, че във фонда на музея се намира огромна колекция.
17 май 2021 г.
Каджарите са предпоследната персийска династия, управлявала Иран от 1795 г. до 1925 г. След свалянето на последния каджарски шах настъпва бурно време (так например, за две години се появила съветска република), а след това на престола се възкачили шаховете от рода Пехлеви – до 1979 г. В по-широк смисъл под „каджари“ и „каджарско изкуство“ се имат предвид произведения, създавани в Персия в този период. Това е особен стил, който доста се различава от изисканата маниерност на периода на Сефевидите (XVI–XVIII век), знаменит със своите финни персийски миниатюри и особено обичан от западните колекционери.
„Фирмените образци“ на каджарско изкуство са големи картини, нарисувани с масло върху платно. Това са наивистични парадни портрети на владетели, изображения на копнеещи юноши – принцове с ловни соколи, а също на танцьорки и красавици от хареми в различни пози и играещи акробатични танци. Маслената живопис, нетипична за исламското изкуство, се появява в Иран, защото шаховете от династията на Каджарите, подобно на Петър І, започват да изпращат художниците в Европа да се учат на занаят. Завръщайки се, каджарските живописци създават свой неповторим стил – смес от наивистичен ориентализъм със западни похвати. Най-характерният пример са портретите на каджарски момичета, поразяващи със своите костюми с гола гръд. Това така наричано от изкуствоведите каджарско деколте, обаче, в реалност не е съществувало – то е създавано от художниците и е своеобразен атрибут на разкоша и сексуалната свобода.
В съвременния Иран, който след свалянето на Пехлеви е управляван от ултраконсервативния аятолах, веселото и фриволно каджарско изкуство не е на почит. То не излиза от музейните хранилища, не бива популяризирано – предимно се възпява изкуството на великите епични предшественици от рода на Сасанидите. В западните институции интересът към каджарите възниква съвсем наскоро, преди около 20 години. Първата голяма изложба, станала откритие за публиката, се състоява в ню-йорксия Бруклински музей през 1998 г. и 1999 г. Преди няколко години изложби за каджарите се провеждат в Лувъра, Музея на Виктория и Албърт, и в редица други. Явен симптом на интереса към епохата е, че през април 2021 г., на търг на Christie’s, бе продаден групов портрет на 24 каджарски принца за £ 2,3 млн, при начална цена от £ 1–1,5 млн.
„Това е ярко източно изкуство, но също изкуство на кича, изпълнено с наивно и силно жизнелюбие. Западът го разбра чак сега, до този момент те бяха съсредоточени върху другите персийци, изящните Сефевиди – разказва Полина Коротчикова (куратор на изложбата в Музея на Изтока) – Интересно е, че за нас (руснаците – бел.прев.) каджарското изкуство е много „по-родно“. Например, първата изложба на каджарско изкуство у нас бе проведена още през 1973 г. Взаимоотношенията на Руската империя и СССР с Персия все пак винаги са имали съвсем друг характер, защото тя е била наш южен съсед. Руснаците гледат на персийците по друг начин и могат да покажат тяхното изкуство по-дълбоко. За западната цивилизация, между другото, и персийците, и ние сме екзотика“.
Както споделя кураторът, задачата на изложбата е била да се представи именно собствената колекция на Музея на Изтока, която не е била достатъчно изучена. Изясни се, че във фонда има около 1000 експоната, от които са показани 350 – най-добрите. Сред тях са живопис, керамика, костюм, оръжие. Ако говорим за руските сбирки на персийско изкуство, то всички обикновенно отбелязват Ермитажа, където са се стичали дипломатическите подаръци и лични покупки на завръщащите се дипломати. Обаче в Ермитажа няма живопис върху стъкло, единият от уникалните каджарски жанрове на приложно-декоративното изкуство, а в Музея на Изтока се намират няколко прекрасни образци. Що се отнася до портретите на красавици, то в московския музей има 7 различни дами (някои с прословутото „каджарско деколте“, други с истински дрехи).
„Нашата каджарска колекция се е формирала от различни източници – разказва П. Коротчикова – Много от предметите на приложно-декоративните изкуства и живописта са дошли от дома на Вяземските князе в Остафиево. Голяма част от фондовете – цели две колекции, са предадени от журналистите и дипломати Рудолф Абих и Владимир Тардов. И двамата са работили в Иран през 1920-те години, когато епохата на каджарите завършва и много неща стават достъпни като цени. За наш късмет те обикнали и започнали да събират именно този стил, който тогава бил разбираем за малцина и като цяло изглеждал груб и наивен.“
Сред експонатите е представено писмото на шаха, написано до Николай І след убийството на А. Грибоедов (руски посланник в Персия и изтъкнат писател – бел.прев.), фотографии от Кунсткамерата в Санкт-Петербург, а също няколко предмета предоставени от руския частен фонд Марджани, специализиращ се на исламско изкуство.
Роскошь заката: Иран эпохи Каджаров / Разкошът на залеза – Иран от епохата на Каджарите
Изложбата ще трае до 25 юли 2021 г.
Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/9070/
Превод – И. Димитрова
Артигра(Д) 