Държавният музей за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин“ в Москва показва керамика и текстил на велики художници

На изложбата „Не живопис. Приложно-декоративно изкуство от колекцията на ДМИИ „А.С. Пушкин““ музеят е събрал керамика и текстил на Пабло Пикасо, Анри Матис, Фернан Леже и други не по-малко известни майстори.

ИВАН ПЕТРОВ

19 април 2021 г.

*Ваза „Птици“ на Андре Дерен – края на 19 век. Източник : ДМИИ „А.С. Пушкин“*

За първи път в центъра на вниманието на Пушкинския музей в Москва не е живописта, а керамиката и текстилът, създадени от знаменити майстори на ХХ век като Морис Дени, Раул Дюфи, Фернан Леже, Анри Матис, Пабло Пикасо. На изложбата „Не живопис. Приложно-декоративно изкуство от колекцията на ДМИИ „А.С. Пушкин“ са показани над 70 работи, сред които декоративна керамика на Дени и фовистите от сбирката на известния руски предприемач и меценат Иван Морозов /1871-1921/, както и нискотиражни произведения, създадени от Пикасо в керамичното ателие „Мадура“ във Валорис. Представени са текстилни пана на Жан Люрс и Фернан Леже, а също крайно редки пана на Дюфи – един от водещите художници-текстилци в епохата на ар-деко.

*Паната на Фернана Леже на изложбата. Източник: https://www.mskagency.ru/*

Керамиката се оказва органично продължение на творчеството на художниците. Пикасо и Леже винаги са били привърженици на възможно най-широкото внедряване на изкуството в ежедневието. Матис също започва да работи керамика в ателието на Андре Мете, но след това за дълго оставя този жанр и се връща към глината чак в края на своя творчески път. В музейната сбирка има три работи на Матис, относящи се към неговия втори и последен керамичен период. През дадения период художникът живее на Лазурния бряг, където в края на 1940-те години има вълна от интерес към този древен занаят. Там се откривали все нови керамични работилници, в тази техника се пробвали много живописци, идващи на юг. Матис се интересувал от керамиката предимно като материал за монументални стенописи. Централно произведение на онези години става проектираната от него малка капела на Четките в доминиканския манастир в Сен-пол-дьо-Ванс, която той нарича „крайната цел на целия труд в неговия живот“.