Тингатинга – вълшебното изкуство на Танзания

Ако смятате, че Африка няма своя самобитна живопис, вижте тези ярки картини – те веднага привличат вниманието и ни карат да задържим погледа си. Пред възхитения зрител се разгръща пъстър вълшебен свят, вдъхновен от Африка с нейното буйство на цветове и дива природа. Тингатинга – така се нарича стилът в живописта, необичайно популярен в Танзания, и почти неизвестен у нас. Негов създател е Едуард Саиди Тинга-Тинга – самоук художник, родоначалник на това направление в африканското изкуството.

Едуард Тинга-Тинга се ражда в семейство на земеделци в южна Танзания, почти до днешната граница с Мозамбик (район Тундура, провинция Рувума). По едни данни, той е роден през 1932 г., по други – през 1937 г. Единственото образование, което получава бъдещият художник, е няколкогодишно обучение в началното училище на местната католическа мисия. През 50-те години, като много от селските жители, той отива да си препечелва хляба в северната част на страната, в областта Танга, където работи на сизаловите плантации, а след това заминава в Дар ес Салаам – културната и икономическа столица на Танзания. През това време той сменя много работни места – като градинар, продавач на плодове и зеленчуци, прислуга на европейски чиновници и индийци, и даже като участник в музикална група. Тук Едуард се запознава със своята бъдеща жена – Агата, която ще стане неговия първи агент за продажба на картини.

Не е известно, какво именно подтиква Едуард Тинга-Тинга да започне да рисува – детските спомени, африканските приказки и легенди или ярките европейски плакати. Своите първи картини той рисува върху стените на къщи, а по-нататък – на картон. За създаването на картините използва емайлирани бои, с които оцветявали автомобили и велосипеди. Постепенно Едуард започва да продава работите си на улиците на Дар ес Салаам – в кварталите Морогоро Сторс и Остербей, където живеят много европейци. Те веднага обръщат внимание на неговите ярки и необичайни картини. Историята е запазила имената на няколко човека с принос към популяризирането на живописта на Едуард Тинга-Тинга. Това са датчанката Мерит Тайсен, в чийто дом художникът живее до смъртта си, авторът на книги за изкуство – немецът Карл-Фердинанд Шедлер и шведската художничка Берит Салстрьом. По-нататък следва серия изложби, към Едуард се присъединяват негови роднини и най-близки приятели, които усвояват неговия стил на работа. Така се образува неголяма колония от художници.

Едуард Тинга-Тинга умира при злополука през 1972 г. След неговата смърт чертите на тингатинга-направлението окончателно се оформят. Това са квадратни картини, изпълнени на картон или нарисувани върху коприна, където на едноцветния фон са изобразени с маслени бои сложни многофигурни композиции, най-често от животни.

От средата на 1980-те години практически ежегодно се организират изложби на тингатинга-художниците в различни музеи и галерии във Франция, Британия, Германия, Швейцария, САЩ и други страни. А където и да се окаже днес европейският турист в Танзания – на тясната средновековна уличка в Каменния град на Занзибар, пред портите на разкошния хотел до гигантския кратер-резерват Нгоро-нгоро или в сувенирна лавка в Дар ес Салаам – навсякъде ще му предложат да си купи една от тези уникални картини.

Така тингатинга-живописта, създадена от обикновен, необразован селски човек, придобива статус на академичен жанр и става визитна картичка на Танзания. Засега изкуствоведите спорят, доколко тингатинга може да се нарече традиционно изкуство (защото е възникнала едва в средата на ХХ век) и доколко може да се нарече наивистична живопис (все пак лаконичността на тингатинга само изглежда примитивна). Въпреки това, ежедневно хиляди художници в Танзания продължават да създават фантастични светове върху картон и коприна и да радват хората.