В новата Третяковка (Москва) се откри изложбата „Лунно езеро. Архив“ – ретроспектива на някакъв забравен гений от Сребърния век на име Александър Зилверхоф. Тази блестяща мистификация ни накара да си спомним и други измислени художници
19 МАРТ 2021 г.
Истинският автор на повече от сто работи, представени на изложбата «Лунно езеро. Архив» в Новата Третяковка – а сред тях има и картини, и пана, и майолики, и театрални макети, и писма – се явява съвременният художник Николай Кошельов. С помощта на куратора София Ковальова и архитекта Ксения Лукиянова той невероятно убедително и изкусно възпроизвежда знакови моменти от естетиката на символизма, очевидно съзвучни с неговите творчески търсения, изпълнявайки ги от името на своята фантазия – художника Александър Зилверхоф. Опитният зрител ще види и препратки към Михаил Врубел с неговите майолики, и към момичетата-видения на Борисов-Мусатов, и към ярката палитра на Морис Дени. Но историята на неудачната постановка на балета „Лунно езеро“ от дейността на Сергей Дягилев – главното произведение на измисления Александър Зилверхоф, най-вече пародира жанра на подобен род музейни ретроспективи с техните непременни атрибути: витрина с архивни документи, особения стил на текстовете, обясняващи замисъла на художника, ударния експонат – в нашия случай това е огромен живописен фон за спектакъл – традиционен подиум за скулптури и прочие. Държавната третяковска галерия, осъществила този проект заедно с московската галерия „Триумф“, го описва като „изложба-инсталация“, предлагайки да се възприеме като съвкупност от всички елементи и напомняйки, че в руското изкуство, започвайки от концептуалистите, има цяла традиция на подобни художествени проекти-мистификации. Кой е Александър Зилферхоф прочетете по-нататък.
Александър Зилверхоф. Символист-неудачник
Истински автор: Николай Кошельов
Александър Зилверхов е роден в Германия (1876 – 1906 (?)), в семейство на руски емигранти. Завършва Гьотингенския университет. През 1901 г. негова изложба във виенския Сецесион пожънва голям успех. През 1903 г. той пристига в Русия и се сприятелява с художника Константин Сомов (един от най-изтъкнатите представители на символизма в Русия – бел.пр.). Зилверхоф съчинява либрето на балета „Лунно езеро“, вдъхновен от идеите и биографията на немския драматург Хайнрих фон Клайст. Става дума за момиче, което през лунна нощ общува с видения на брега на малко езеро, като се превръща в едно от тези видения. Сергей Дягилев иска да постави балета, но А. Зилверхоф, правейки много ескизи, не успява да завърши работата. Той се качва на влака за Берлин и изчезва. Приятелите му смятат, че се самоубива.
Група „Танатос Банионис“. Камикадзе-татуировчици
Истински автор: неизвестен
Групата „Танатос Банионис“ се заражда през 2008 год., в недрата на галерия „Триумф“, където е представена нейната изложба „Божествен вятър“. Фотографиите и видео-работите на момичета-доброволци, чиито гърбове са послужили като платна за сложни татуировки, посветени на японските камикадзета, предизвикват нееднозначна реакция на арт-обществото и напомнят за подобни татуировки на гърбовете на свине и хора на белгиеца Вим Делвуа. Анонимните членове на групата обясняват произхода на своя псевдоним на едно интервю: „Ние обичаме Донатас Банионис (известен съветски артист – бил.пр.) в „Соларис“[1] и разбира се, в „Мъртъв сезон“. Смятаме го за едно от главните лица на съветската кинематография. Абсолютно грандиозен актьор! Освен това, в названието има и игра на букви – „Танатос“[2] – „Донатас“ .“
Братя Шаманови. Руски чужденци
Истински автори: Джейк и Динос Чапман
Ако се вярва на списанието „Артхроника“, на което братя Шаманови дават интервю през 2009 г., те са родени на 12 април 1961 г. Единият е наречен Юри – в името на Гагарин (първия космонавт – бел.пр.), другият – Константин – в чест на Циолковски (руски учен и философ, създател на космонавтиката – бел.пр.). Братята разказват, че са мечтаели да станат космонавти, а техният баща работил в сериозна организация и трябвало да замине на командировка в Куба. Освен това, братя Шаманови се хвалели с познанството си с Роман Абрамович (известен руски милиардер – бел.пр.), с който уж служили заедно и правили картинки в духа на руския авангард. Техните работи бяха изложени в лондонската галерия на Илона Орьол.
P.S. Братя Шаманови не трябва да се бъркат с реално съществуващия художник Кирил Шаманов.
Под своята истинска самоличност Джейк и Динос Чапман – звезди на британското изкуство – са гостували на Ермитажа през 2012 г. с изложбата „Край на веселието“.
Апелес Зяблов. Абстракционист от XVIII век
Истински автори: Витали Комар и Александър Меламид
Витали Комар и Александър Меламид. От проекта „Апелес Зяблов“. 1982. Фото: архив TANR
Взимайки като основа биографията на реално съществуващ ученик на Фьодор Рокотов[3] – крепостния художник Андрей Зяблов (ум. 1783 г.), създателите на соц-арта измислят през 1982 г. нов герой – първооткривателя на абстрактната живопис Апелес Зяблов. В статия, пародираща изкуствоведски анализ, те разказват за руския гений на безпредметната живопис, създал портретите „Тяхно Величество Нищото“ в два варианта, датирани с 1735 и 1741 години. На практика Зяблов се оказва първият в света абстракционист. Съдбата на този герой е печална – той се обесва, когато, наказан за волномислие, бива изпратен да рисува гипсови отливки в художествената академия („…гореспоменатия Апелес, да бъде взет на държавна издръжка, с добро хранене – за неотлъчно упражнение в класа по гипс под надзирателството на прикрепения към него екзекутор подполковник Риков“).
Шарл (Шолом) Розентал. Мечтателен авангардист
Истински автор: Иля Кабаков
Шолом Розентал е роден през 1898 г. в Херсон (Одеска област – бел.пр.). Той е осмо дете в бедно еврейско семейство. Когато пораства е изпратен в Санкт-Петербург. Розентал е приет в училището на барон Щиглиц, а през 1918 г. отива във Витебск да учи при Шагал, а после при Малевич. През 1922 г. заминава за Париж, където променя името си на Шарл Розентал. През април 1933 г., на Монмартър, художникът е блъснат от кола. В същата година, в Германия, на власт идва Хитлер. И в същата година се ражда Иля Кабаков, измислил събирателен образ на авангардиста Розентал и направил „вместо него“ повече от седемдесет работи. Сред тях най-знаменитата става „Криле“ – крила от истински пера, поставени на кожен бандаж, в духа на летателния апарат „Летатлин“, изобретен от Владимир Татлин. Работи на Розентал можеха да бъдат видяни през 2008 г. на изложбата „Алтернативна история на изкуството“ на Иля и Емилия Кабакови, открила дейността на Музея за съвременно изкуство „Гараж“.
Карандаш (Молив). Магически реалист
Истински автори: художникът Юри Семьонов и писателят Юри Дружков (Постников)
Героят на най-популярното съветско списание за деца „Весели картинки“ – художникът на име Карандаш (Молив) се появява на бял свят през 1956 г. (годината на политическото „размразяване“ (либерализиране) в СССР – бел.пр.). Олицетворяващият съветската творческа интелигенция персонаж носи барета, свободна блуза, но главното – вместо нос той има остро наточен молив. Заедно със своя приятел Самоделкин (образ на техническата интелигенция) те преживяват редица приключения. Що се отнася до творчеството, то Карандаш е бил въплъщение на пределния реализъм – каквото и да рисува, веднага оживява.
Образът на творческото весело човече Карандаш вдъхновява много съвременни художници. Той, например, се превръща в персонаж и алтер его на художника Юри Алберт, преместил детския герой в областта на възрастното творчество.
Николай Борисов. Маниакален фотограф-изобретател
Истински автор: Игор Макаревич
Николай Иванович Борисов – възрастен счетоводител в съветска мебелна фабрика – има втори, таен живот. За това свидетелстват неговите обемни дневници, според легендата, „намерени“ от художника Игор Макаревич в края на 1990-те години. Борисов изпитвал еротична страст към всичко дървено и мечтаел да се превърне в дърво. За тази цел той изобретява всякакви машини, например, такива, позволяващи да се забави дишането. По научному неговата любов се нарича „лигномания“. Освен всичко, Борисов е любител-фотограф, създал много фотографии в стила на Джоел Питър-Уткин, обаче, не подозирайки за неговото съществуване. Произведенията на този герой, произлязъл от известния на всички Буратино, могат да се видят на изложбата на Елена Елагина и Игор Макаревич „Обратно броене“ в Музея за съвременно изкуство на Гоголевския булевард (Москва) до 21 март.
Превод – И. Димитрова
Източник – http://www.theartnewspaper.ru/
[1] Става дума за филма на А. Тарковски, където Д. Банионис играе главната роля.
[2] Играта в названието на групата е и смислова. Танатос (на гръцки: θάνατος, „смърт“) в древногръцката митология е син на богинята Никта и е бог на смъртта.
[3] Фьодор Рокотов е известен руски художник, от големите московски портретисти, живял и работил в началото на ХІХ век.
Артигра(Д) 