Художничките и техните портрети, направени от съпрузите им

Как автопортретът на съпругата се отличава от нейното изображение, създадено от съпруга й?

5 МАРТ 2021

В чест на Международния женски ден решихме да обърнем внимание на семейната история на девет знаменити двойки-художници. По този начин искаме да покажем, в какво е разликата между портретите на една и съща жена, когато тя сама ги рисува или когато нейният възлюбен го прави. Задачата се оказа трудна: в световната история художничките не са толкова много, а тези, омъжили се за колеги, са още по-малко. Освен това, мъжете, неясно защо, рисуват портрети на своите съпруги-художници много по-рядко отколкото на съпругите-домакини. Може би защото, последните по-лесно се съгласяват да позират? И така, каква е разликата при представянето на жената в зависимост от това, дали тя разказва за себе си или това прави нейният любим?

Юдит Лейстер

(1609–1660)

Холандската художничка Юдит Лейстер (ХVІІ в.) е работила толкова виртуозно, че векове наред арт-дилърите представяли – за да ги продадат по-скъпо – нарисуваните от нея платна за работи на знаминития й съвременник Франс Халс. Юдит е била омъжена за живописеца Ян Минсе Моленар, работещ по сходен начин и над същите сюжети. На автопортрета Лейстер се показва като професионалист – пред статива с палитра – и украсена със скъпи дантели (въпреки че, едва ли в този вид е рисувала в реалния живат). Нейният съпруг я изобразява на семейния автопортрет в стила на холандската жанрова сцена – весела двойка музицира след прекрасно угощение. Юдит и Ян имат пет деца, от които оживяват две. Между другото, омъжвайки се Юдит на практика прекратява да се занимава с изкуство, като най-вероятно става помощник на мъжа си.

Мари Жиру

(1734–1772)

Мари-Сюзон Жиру Рослин. „Автопортрет по време на копиране на портрет на де Латур“. Около 1770. Фотография: частна колекция;
Александър Рослин. „Дама под вуал“. 1768. Фотография: Nationalmuseum

Шведският портретист Александър Рослин успешно работил в европейските аристократични дворове. При едно от своите пътешествия той се запознава с младата художничка, работеща в пастелната техника – Мари Жиру – ученичка на знаменития Морис Кантен де Латур. По време на техния брак се раждат пет деца. На картината френската съпруга е показана като очарователна дама с всички атрибути на женското кокетство. Това, между другото, е един от най-забележителните портрети в стил рококо. Самата мадам Рослин, както и нейната предшественичка в този списък, акцентира върху професията. При това тя не просто изобразява себе си с инструментите на художника, но и подчертано копира портрет, дело не на нейния съпруг, а на учителя – де Латур. Между другото, кокетният костюм присъства и на тази картина – просто през ХVІІ век жените не са могли да си представят, че биха могли да изглеждат по друг начин.

Елизабет Сидал

(1829–1862)

Елизабет Сидал е една от рижавите красавици, намерени от прерафаелитите (група английски художници, поети и критици от средата на 19 век – бел.пр.) в работните квартали и приобщени от тях към културата. Данте Габриел Росети се жени за Елизабет. Тя му позира за образите на богини и фантастични кралици в много от неговите платна. В новия кръг Елизабет Сидал сама започва да пише стихове и да се пробва в живописта, но за съжаление, умира едва на 32 години. Съхранен е един единствен нейн автопортрет – миниатюра, демонстрираща, както несигурността на нейния маниер, така и скромността на художничката. А от работите на Росети е трудно да се избере един нейн портрет, защото те са десетки. Като пример можем да дадем този, на който Елизабет е изобразена като самата себе си – без атрибутите на Беатриче, Офелия, Корделия, Франческа да Римини и други героини.

Мария Крьойер

(1867–1940)

Сложните взаимоотношения на датския живописец Педер Северин Крьойер и неговата съпруга Мария са в основата на филма „Жената на художника“ (2012 г.). Мария е била талантлива художничка и една от най-красивите жени на Дания. Педер, както се оказва по-късно, страда от тежко психическо разтройство, което с времето се проявява. В периода, когато отношенията им са все още стабилни, съпрузите рисуват двоен автопортрет – той изобразява нейната глава, тя – неговата. Тук М. Крьойер наистина е красавица. А нейният автопортрет, нарисуван десетина години по-късно, когато трагедията е вече на прага, е внимателно вглеждане на една изморена жена в себе си, в опит да разбере своя вътрешен свят. И повече никакви атрибути на художника! През ХХ век на жената не й трябва да подчертава своята професионална пригодност.

Паула Модерсон-Бекер

(1876–1907)

Това е още един пример за трагичен брак между двама художници. Въпреки че нарисувал жена си по време на пленер в белоснежна рокля, художникът Ото Модерсон се придържал към мнението, че жената все пак трябва да си знае мястото и да се занимава повече с дома – за нея изкуството би трябвало да бъде по-скоро хоби. Паула обаче била на друго мнение. Когато през 1906 г. тя рисува своя знаменит автопортрет – първият портрет на гола бременна жена в изкуството на новото време, бракът й вече е на 6 години. Към този момент художничката от половин година живее в Париж, където се занимава с живопис, след раздялата със своя съпруг. Според изкуствоведите, бременността тук е метафорична и символизира творчеството. Краят е тъжен: мъжът й я взима от Париж, а в 1907 г. тя забременява истински и умира при несполучливо раждане – едва на 31 години.

Мариана Верьовкина

(1860–1938)

Алексей Явленски и Мариана Верьовкина не са били женени, но живяли и работили заедно 30 години. Ако искате да видите реалистичен портрет на Мариана Верьовкина, трябва да се обърнете към портрета на Илия Репин, който е бил нейн учител в ранния период. Тъй като, обаче, сега говорим за експресионисти, е много по-сложно да гадаем, какво те са влагали в своите портрети. Двете картини по принцип си приличат – неслучайно авторите размишлявали и експериментирали в едно и също поле. Автопортетът на Верьовкина, обаче, изглежда изпълнен с по-голямо достойнство и гордост – въпреки зелените бузи. А нейният портрет от четката на Явленски, въпреки правилния цвят на кожата, изглежда „по-отпуснат“ и въобще не говори за любовни чувства.

Наталия Гончарова

(1881–1962)

Наталия Гончарова и Михаил Ларионов са още една двойка гении, които са били още по-радикални и са правели много по-смели експерименти. При това в течение на 60 години. Това, как изглеждала Гончарова на портретите зависело не от отношенията в тази двойка, а от стадия на художествения експеримент, в който се намирала към дадения момент. В „Автопортрет с жълти лилии“ Верьовкина е женствена и красива (и стои на фона на живописни работи) – съвсем в духа на сезанизма. Нарисуваният няколко години по-късно портрет от Ларионов може дори да се опише като скалъпен, тъй като това е колаж, в който има какво ли не – даже са залепени истинските коси на Наталия. Портретът ни показва „художничката на бъдещето“ (с четка и палитра), скроен по съвсем новаторски мерки. Въпреки това, Ларионов създава и много женствени портрети на съпругата си, например с красива шапчица.

Фрида Кало

(1907–1954)

Интересно, има ли художничка, която да е нарисувала повече автопортрети от Фрида? Може би единствено Зинаида Серебрякова (въпреки че, нейният мъж не е бил художник, така че този пример отпада). Освен това, благодарение на масмедиите, Диего Ривера и Фрида Кало са най-известната съпружеска двойка-художници. И затова е толкова странно, че се оказа много трудно да се намери портрет на Кало от Ривера (за пример ще вземем неговата първа съпруга – Ангелина Беглова, която той рисува поне пет пъти). Картината, на която Диего рисува Фрида, се оказва неочаквано човечна и добра. Ако си спомним за автопортретите на Кало, веднага става ясно, че самата Фрида не би се нарисувала така простичко – без самоанализ и одиране на кожата.

Бележка от преводача :

През 2020 година бе издаден луксозният албум „Петдесет жени в българската живопис“, който представя творчеството на най-ярките художнички от началото на ХХ век до днес. Съставители са изтъкнатите изкуствоведи проф. Чавдар Попов и д-р Милена Балчева-Божкова .