Отблясъкът на гения върху връхчето на носа

В произведенията на великите майстори буквално всяка дреболия може да се окаже важна. Защо и носът да не бъде сред най-важните детайли? Както, например, е при Рембранд.

Димитри Смолев

26 февруари 2021 г.

Рембранд. „Автопортрет“ – офорт, 1639 г.

Каквито и културни герои от миналото да стават изведнъж актуални в наши дни (а причините за това са доста – да вземем например феминистките или антиколониалните тенденции), все пак си остават и вечните кумири. Рембранд Хермес ван Рейн (1606–1669)  съвсем не е от последните в тази редица. Тонове литература са посветени на неговия живот и творчество, но все още има желаещи да внесат своята лепта. Трудове от този вид постепенно се разпространяват по света. Сред тях е книгата „Носът на Рембранд“, написана през 2006 г. от Майкъл Тейлър – американски учен и преводач, живеещ в Берлин, която бе преведена на руски.

Обложка на преведената книга на М. Тейлър „Носът на Рембранд“ („Нос Рембрандта“), Ад Маргинем Пресс, Москва, 2020.

Читателят сигурно ще пита: защо именно носът? Ами защото, първо – очи вече имаше – в книгата на знаменития английски историк Саймън Шама „Очите на Рембранд“ (1999 г.). А втората причина за създаването на книгата, по думите на нейния автор, е че едно изследване, посветено на въпроса, как Рембранд „изобразявал носовете – своя собствен и на своите модели“, му се видяла „толкова интересна и едновременно предсказуема идея“, че той се „учудил защо никой досега не се е заел с това“. Трудно е да не се съгласиш с Тейлър – наистина, носовете на рембрантовите персонажи често привличат вниманието и почти непроизволно се запомнят, и най-вече – носът на големия майстор.

Автопортретите на великия лайденец тук, естествено, се превръщат в лайтмотив. Майкъл Тейлър подчертава, че още при най-ранните от тях се забелязва „способният да се превъплъщава в различни образи художник-актьор“. И така ще бъде до края, само ролите с времето ще станат други. Всеки път носът се оказва в числото на най-важните „актьорски инструменти“, при това инструмент пластичен и почти капризен. Авторът на книгата разсъждава над „своеволието“ на рембрантовите носове. Да, наистина, Тейлър познава гоголевския сюжет (има се предвид знаменитата повест „Нос“ на Н.В. Гогол – бел.пр.). Тейлър даже цитира майор Ковальов за това, че „човекът без нос е дявол знае какво“. И развива тази мисъл: обаче с носа на Рембранд нещата са съвсем други – по негово мнение, майсторът почти илюстрира дадената теза, но по свой гениален начин. 

Рембранд. „Урок по анатомия на доктор Тулп”. 1632. Фотог.: Mauritshuis

Носовете своеволничат и на други портрети – в изображенията на състоятелни поръчители или персонажи, на композициите по библейски или митологични сюжети. Например, в „Урок по анатомия на доктор Тулп” Майкъл Тейлър вижда противопоставяне между носа на покойника и носовете на солидните наблюдатели, напомнящи „устремени напред човки, готови за атака“. Не по-малко зловеща е метафората, подбрана от автора на книгата към „Ослепяването на Самсон“, където филистимляните са „наобиколили Самсон като ловни кучета, затварящи кръга около жертвата; техните груби носове сякаш надушват плячката“. На портрета на Ян Сикс – приятел и покровител на Рембранд, носът „напомня някакво отбранително съоръжение, бастион или гласис“, докато при поръчковия портрет на жената на търговец – Хесе Якобс ван Клейбург – той напомня друго: „Нейният нос е дълъг, правилен и прав – като дръжка на метла; неговите крила са леко тонирани с розово, той блести като полирано дърво или метал“. Понякога възниква усещането, че запознанството на Тейлър с Гогол е напуснало пределите на една повест.

Портрет на Хесе Якобс ван Клейбург, 1634 г., Държавен музей Амстердам.

Пред нас все пак е не толкова изследване, колкото дълго есе – с поетични образи, риторични обороти и парадоксални хипотези. Авторът периодично злоупотребява със словесните описания на произведенията. Неговият стил, обаче, се отличава от академичния, така че, няма да ви е скучно!

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8846/ .

Превод от руски език – И. Димитрова; Статията се публикува с незначителни съкращения.

Източник – Автопортрет на Рембранд – https://www.afisha.ru/exhibition/233908/

Източник – Портрет на Хесе Якобс ван Клейбург – http://арт-рисунок.рф

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s