Изложбата „ВХУТЕМАС 100. Училището на авангарда“ в Музея на Москва дава представа за това, как е било устроено и как е живяло това легендарно висше училище, където са преподавали не само новатори, но и консерватори.
10.02.2021 г.

Донякъде е неочаквано да видиш пълни зали на една изложба /в съответствие с карантинните норми, разбира се/. Все пак не показват шедьоври, а основно студентски работи. Обаче славата на отворените в Москва през есента на 1920 г. Висши художествено-технически ателиета /т.нар. ВХУТЕМАС – руска абревиатура – бел.пр./ е толкова голяма колкото и влиянието на това училище върху развитието на архитектурата и дизайна в Русия и по света. Част от педагогическите методи, родени в неговите стени, повлияват на преподаването в много съветски учебни заведения. Основна задача на ВХУТЕМАС е била професионалното възпитание на художниците, а говорейки със съвременния език на дизайнерите –подготовката на специалисти по промишлен дизайн и педагози за съответните специализирани техникуми.
Сред преподавателите в новото учебно заведение са били архитекти и художници от авангардните направления в изкуството. За това може да се прочете в множеството статии и монографии за ВХУТЕМАС. Те са илюстрирани с работи на учащите, но да се види такова голямо количество студентски проекти от всички факултети за първи път е възможно на изложбата в Музея на Москва. Кураторът на „ВХУТЕМАС 100. Училището на авангарда“ – Александра Селиванова, е автор на няколко изследователски проекта. Но всеки от основните раздели на изложбата, разказващ за всички факултети, си има свой куратор. Така че над изложбата е работил голям колектив. Факултетите във ВХУТЕМАС са били девет – пет производствени, три художествени и основен – т.нар. пропедевтически – задължителен за всички, където са изучавали пространство, обем, рисунка и цвят. На всеки от тях е посветено отделно място, където могат да се видят, както новаторски работи, така и традиционни, но съотношението им навсякъде е различно. Кураторът на всеки раздел построява експозицията по единен модел – кратък текст за факултета, същите по размер пояснения и коментари за дейността на преподавателите в този факултет.

Най-новаторски на изложбата изглежда архитектурният факултет, преди всичко, благодарение на дипломния проект на Георги Крутиков „Градът на бъдещето“, където жилищни сгради се издигат над земята, а хората се придвижат в летящи кабини. Студентите обаче участвали и в професионални конкурси, вкл. за новата сграда на библиотеката на името на Ленин. Тук, разбира се, най-завладяващ и фантастичен е проектът на Иван Леонидов – с читални зали с формата на сфера и хранилище-небостъргач. Другите проекти изглеждат много по-просто, но въпреки това, са по-интересни и изящни от спечелилия конкурса, по който е построена на всички известната сграда. Авангардистите във факултета са били оглавявани от Николай Ладовски, а академичното направление – от Иван Жолтовски. Факултетът е бил многочислен, завършват го 440 човека.

Още повече – 530 студенти е обучил живописният факултет, но на изложбата той бледнее, въпреки че, ателиетата там са водени от големи художници като Илия Машков, Роберт Фалк, Надежда Удалцова. Показани са малко картини и честно казано те са доста слаби.
Разделът на керамичния факултет се ползва с голяма популярност сред зрителите. Той е един от най-малочислените и е обучил общо 23 художници-керамици. Там също са преподавали хора с различни възгледи за изкуството. Но големият проблем е бил не творчески – ВХУТЕМАС просто не е притежавал керамични пещи. Така че, във витрините стоят чашки с дореволюционна форма /има се предвид худ. оформление преди руската революция от 1917 г. – бел.пр./. Тези чашки са украсени със супрематични композиции, като са изпратени за участие в експозицията от Дулевския, бивш Кузнецки завод. А всички бели чайници за запарки са авангардни и даже често комични като форма.

Павел Кожин. Чайник с капаче за запарка «Яйце». Фотог.: Музей Москвы/Государственный исторический музей
Същият ефект от съчетаване на нова тематика и традиционни композиции лесно може да се намери и в раздела на текстилния факултет – на много ескизи на трактори звездите заемат мястото на дореволюционните цветчета. Само че, във факултета преподавали не само висококласни специалисти по текстил, но и художникът Варвара Степанова – вярна на конструктивизма. Затова радост за очите представляват и нейните абстрактни композиции.
Факултетът за обработка на дърво и метал /т.нар. дерметфак – през 1920-те в Русия абревиатурите са били популярни/, където преподава и Александър Родченко /един от най-известните руски авангардисти – бел.пр./, е бил предан на авангарда. Настолната лампа, изготвена за изложбата по проект на вхутемасовеца Абрам Дамски, изглежда абсолютно съвременна, както и масата със стол на Пьотър Галактионов. Въобще, влиянието на Родченко е забележимо във всички работи от този раздел, напомнящи неговия „Работнически клуб“ – класика на конструктивизма.


Почти всички раздели на изложбата са интересни и за разглеждане и като информация за различните аспекти на дейността на учебното заведение, просъществувало до 1930 година. През 1927 г. то е преименувано на ВХУТЕИН – висш художествен институт. Художниците от авангарда отработват там своите новаторски идеи. Но трябва да се отбележи, че сред преподавателите е имало и други – традициониласти и т.нар. производственици. Три години институтът е възглавяван от Владимир Фаворски, направил много за систематизацията на учебните програми на всички факултети. То разработва курс по теория на композицията, но едновременно тушира новаторството във ВХУТЕМАС.
Трябва да споменем, че знаменитите художници сред преподавателите са много повече, отколкото сред студентите-випускници. Въпреки това, организаторите на изложбата са свършили огромна работа, събирайки експонати от тридесетина музеи и архиви. Тяхното увлечение и даже любов по отношение на ВХУТЕМАС и авангарда се забелязва във всичко – и в архитектурата на изложбата, и в съдържанието, и в подробните текстове за нея.
Музей на Москва
„ВХУТЕМАС 100.Училището на авангарда“
До 11 април 2021 г.
Превод – И. Димитрова
Източник на ил. на Ленинската библиотека – https://mos-holidays.ru/
Източник на ил. „Работнически клуб“ – https://echo.msk.ru/Източник на статията – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8802/