Художник и организатор на различни социални програми и арт-пространства, силно повлиял на ежедневието на жителите на Детройт
Уолъс Лудъл, 05.02.2021 г.
Чарлз Макгий – сърцето на детройтската арт-общност, чиито работи могат да се видят по стени и музеи в целия град, почина в дома си на 96 години.
Роден през 1924 г. в Клемсън, Южна Калифорния, Макгий е възпитан от своите баба и дядо в селска ферма. „Аз започнах като фермер“ – разказва той на вестник „Detroit Metro Times“ през 2017 г. – „Гледах как се движат змиите и как дните ставаха по-дълги, но и по-вълнуващи … Стоиш там и гледаш някаква крава и това е.“ На 10 години Макгий е изпратен да живее при семейството си в Детройт. Въпреки че е бил неграмотен по това време и никога не е посещавал училище, той е класиран в 4-ти клас и така много бързо е тласнат да се присъедини към градския живот. На 16-годишна възраст той вече работи във фабрика и скоро, след като се записва във флота, е дислоциран в Япония по време на Втората световна война. След като се връща в Детройт, по Закона за социализиране на военнослужещите от 1944 г. /т.нар. G.I. Bill – бел.пр./, Ч. Макгий е приет в Сдружението за изящни изкуства и занаяти /днес Колеж за креативни изследвания/. Там той се съсредоточава върху живота на чернокожите градски жители.
Скоро Ч. Макгий се превръща в неделима част от градската арт-сцена. През 1969 г. организира „Седем чернокожи художника“ /Seven Black Artists/ – първата изцяло „черна“ групова изложба в Detroit Artists Market /най-старата некомерсиална галерия в Средния Запад/. Той също основава „Галерия 7“ – колективно арт-пространство в града, както и „Училището за изкуство на Чарлз Макгий“– програма за деца, изцяло провеждана от доброволци /действаща до 1974 г./. През 1979 г. Макгий е сред основателите на Института за съвременно изкуство на Детройт – некомерсиално арт-пространство. „Чарлз Макгий остави огромно наследство на всички детройтци“ – казва в изявление Салвадор Салорт-Понс /директор на института/ – „Не мога да назова друг художник с толкова голямо влияние върху ежедневието на хората от нашата общност.“
В края на 1960-те и през 70-те години творчеството на Макгий става по-абстрактно и фигуративността отстъпва място на повече живописни търсения в областта на формата, цвета и фактурата. В тази връзка художникът често посочва влиянието на Жан Дебюфе. Фигурите периодически се връщат в неговите работи, като напр. в дългата 4,5 м „Сътворение на Ноевия ковчег“ /см. техника, 1984 г./ в Детройтския институт на изкуствата, но те ще продължават да съдържат формалните елементи, характерни за неговите абстракции.
През 2017 г. Колекцията на улично изкуство към детройтската библиотека /Detroit’s Library Street Collective/ посвети ретроспективната изложба „Чарлз Макгий – все още търсещ“ на обхващащия 7 десетилетия творчески път на 92-годишния художник. „Чарлз Макгий ще липсва много на всички, които го познаваха“ – казва Антъни Кърис, съосновател на колекцията – „Ние имаме късмет, че неговият дух ще продължава да живее чрез неговото огромно творческо наследство, обхващащо повече от 70 години и включващо асамблажи, скулптури и публично изкуство, много популярно в цял Детройт. Благодарен съм, че познавах Чарлз като професионалист, но и като приятел.“ Друг детройтски колега и приятел на Макгий – Макартър Биниън, включил работи на автора в обща изложба курирана от него през 2019 г. и показана също в Колекцията на улично изкуство, сподели: “Чарлз Макгий беше първият художник, който срещнах като 11-годишен в Детройт. Ние останахме близки приятели през целия ми живот.“
Въпреки че през 2011 г. преживява удар, който частично го парализира, Ч. Макгий продължи да прави изкуство. Фокусирайки се върху по-малки проекти, той успяваше да се самоорганизира и да кани помощници и колеги, когато проектът надскачаше неговите физически възможности. “В последния момент от своя живот аз ще бъда много щастлив, защото имам чувството, че природата ме е целунала и никой не може да ми отнеме тази целувка.“ – казва художникът за в-к „Detroit Free Press” през 2008 г. – „Чудесно е да имам възможност да я споделя с онези, които желаят да се качат на тази сцена.“
Източник на статията https://www.theartnewspaper.com/news/.
Превод – Ирена Димитрова.
Артигра(Д) 
