Сирил Виньорон: „Трябва да се усещат най-тънките вибрации на съвременното изкуство“

В преддверието на изложбата „Cartier – продължавайки историята“, която ще се открие в Ермитажа на 21 февруари, главата на Cartier разказа за съвместните проекти с музеите, преосмислянето на наследството и вкусовете на новото поколение.

АЛЕКСЕЙ ТАРХАНОВ, вест. „КОММЕРСАНТЪ“

04.02.2021 г.

Главата на Cartier – Сирил Виньорон. Фотогр.: Cartier

За своите 173 години съществуване бижутерската Къща Cartier се превърна в част от националната и световната култура. Не само защото отдавна е вписана в историята на Франция, но и защото в Париж тя създаде един от най-важните центрове за съвременно изкуство – Fondation Cartier pour l’art contemporain (Фондация за съвременно изкуство Картие“ – бел.пр.). Cartier е показвала своите колекции в музеите на Москва, Париж, Пекин, Токио. Това е част от стратегията на марката, както и искренното желание на нейните ръководители да не загубят връзка с времето и новите поколения. За това разказа главата на Cartier Сирил Виньорон на списание „The Art Newspaper Russia“.

Всички главни направления в изкуството на ХХ век са влияели върху стила на Cartier. Това промени ли се през ХХІ век? И каква полза може да има вашата фирма от съвременното изкуство и Фондация Cartier?

Вашият въпрос съдържа отговора. Ако в течение на цял век художниците са влияели на бижутерите, защо сега да е по-различно? Ние знаем колко важни са били за семейство Картие и техните майстори формите на абстрактните скулптури на Бранкузи, геометричността на Мондриановите платна или цветовете от композициите на Кандински. Майсторите на Картие не само са поемали художествените влияния, но и сами са създавали стил. Във възникването на ар-деко имат принос и нашите бижутери. Разбира се, художественият ХХІ век е още по-дързък, но ние се стараем не просто да го наблюдаваме, учудвайки се на новите тенденции, но също да създаваме такива. Точно на примера на Фондация Cartier, която не утвърждава, а създава образи.

Архитект на сградата на фондацията, открита през 1994 г., е световноизвестният френски архитект Жан Нувел. Източник на ил.: https://www.fondationcartier.com/

Да, но все пак там се излагат не само млади художници, но и признати майстори като Жан-Пол Готие, Такеши Китано, Дейвид Линч, Такаши Мураками?

Тези майстори идваха при нас не с познати работи, а правейки експерименти. Ние добре познавахме филмите на Китано и Линч, но тук те се изявяваха като художници – автори на картини, фотографии, колажи. Жан-Пол Готие е известен като моделиер, но неговата изложба „Pain Couture“ („Печена мода“ – бел. пр.) показа костюми, изпечени от хляб. Известността на Такаши Мураками, който се превърна в целия смисъл на думата в моден художник и е търсен от най-известните модни къщи, започна именно от Фондация Cartier. Но при нас се говори не по-малко, ако не и повече, за почти неизвестни в Европа културни явления. Например, за съвременните художници на Конго, представени на изложбата „Congo Kitoko“ („Красиво Конго“ – бел.пр.), или за майсторите от Латинска Америка от изложбата „Southern Geometries, from Mexico to Patagonia“ („Южни геометрии, от Мексико до Патагония“). Не по-маловажни са проектите за връзката между изкуство и наука, живопис и биология, графика и математика.

Фотография от изложбата „Pain Couture“. Източник: https://www.nytimes.com/, Thomas Salva/Lumento

Но каква е все пак връзката между изложбената фондация на булевард „Распай“ и бижутерските работилници на площад „Вандом“?

Дейността на Фондация Cartier няма никакво отношение към нашите комерсиални интереси. Задачата е друга. Всичко, намерено от майсторите не се пренася направо в бижутерния дизайн, а ни дава възможност да сме отворени към света. Ние сме способни да почувстваме случващото се не толкова чрез колективния разум, колкото с колективното чувство, да имаме много източници на вдъхновение. Трябва да се усещат най-тънките вибрации на съвременното изкуство и архитектура. Изкуството на бижутерията е чувствително към това – то бива абстрактно, фигуративно, почти литературно. Ще ви дам пример с една от последните колекции – [Sur]naturel, в която ние изобретявахме нови форми, несъществуващи в природата, но свързани с нея. Така са действали художниците, започвайки от епохата на Възраждането – не трябва да се копира старият свят, трябва да се изобрети нов, за да се разбере, как е устроен старият.

Наред с такива веществени и материални изобразителни техники като живопис, скулптура, архитектура, дизайн, вие поддържате и по-ефимерни културни събития. Да речем, Cartier не може без съвременно изкуство, но за какво са ви балетът и музиката? На какво ви учат, как ви помагат?

Музиката и танцът, класическият балет са най-ярките примери за това как в Къщите, които не съществуват от един век, постоянно се преразглежда, се интерпретира наново наследството. Така правят балетните театри, така живее музиката. Да не говорим за изпълнителското изкуство, без което въобще няма музика. „Добре темперирано пиано“ на Бах след стотици години се оказва в прелюдията на Шостакович. Откъде Менделсон, Цезар Франк, Шостакович, Прокофиев имат толкова общо с един немец от ХVІІІ век? Когато ние интерпретираме наново бижутерната и часовниковата класика, ние също мислим за великите художествени примери. Да, от музиката не може да се заимства нито цвета, нито формата. Обаче, точно затова тя е толкова скъпоценна при философското осмисляне на миналото.

Доколко се е съхранила предметната история на Cartier? Знам, че се грижите за това, във вашата колекция да са представени всички основни стилове на Къщата.

Cartier е една от малкото бижутерски Къщи, която не е спирала работа през ХХ век. Още тогава тя се е стремила да стане международна, защото е имало три центъра за производство с техните художествени и културни особености – в Париж, Лондон и Ню Йорк. За щастие, почти всички глави от тази завладяваща история за смелостта и майсторството са се съхранили. Ние в Cartier събрахме и реставрирахме неща, представляващи върховете на декоративното изкуство на ХХ век.

Кадър от филма „Моето дърво“ на Раймон Депардон и Клодин Нугаре. Фотог.: Fondation Cartier

За последните 30 години показахте над 30 изложби на вашите исторически колекции. Те ни гостуваха в Музеите на Московския Кремъл, бяха в Китай и Япония. Защо изразходвате за това сили, време и средства?

Ние работим са най-големите световни музеи, които взимат от нас колекции за излагане. Често това не е наша инициатива, ние не настояваме и не командваме. Но музейните куратори знаят, че нашите шедьоври са много търсени от публиката. Парадоксално е, но колкото по-редки, уникални и скъпи са те, толкова по-притегателни са за масовия зрител. През 2019 г. изложбата „Прекрачвайки границите“ в двореца-музей на Забранения град в Пекин за два месеца бе видяна от 600 хил. посетители.

Всеки път изложбите ви имат своя цел и нов адресат. Но все пак главният герой винаги е Cartier?

Ние се гордеем със своята история, но не се пъчим с нея и не я поставяме на първи план. Изложбата „Кристализация на времето“ в Токио разказа не само за Картие, но и за философията и мистиката на бижутерското изкуство. Тя разказа също за това, как се създават елементите, с които работят бижутерите, откъде идват златото и платината на нашата планета, как се раждат скъпоценните камъни по на милион години. От тази „божествена“ гледна точка, нашата компания е дете. В мащабите на историята на минералите няма разлика, направено ли е едно колие вчера или преди 170 години. А сега ще участваме в изложба в Музея на декоративните изкуства в Париж, посветена на влиянието на ислямското изкуство – геометричното и нефигуративното. Това е било винаги близко на майсторите от Cartier, работили за поръчители от Изтока, от чиито традиционни култури често са се повлиявали.

Изложбата на Cartier «Кристализация на времето» в Националния център на изкуствата в Токио. Фотог.: Cartier

Как се разбирате с новите поколения – „милениали“, „зумъри“ и подобни „хора-хикс“. Те носят ли вашите часовници и украшения? Или смартфонът им е по-близък?

Хайде да погледннем на цифрите. Много хора мислят, че бижутерията е адресирана към по-възристните поколения. Не! 55 % от нашите клиенти по цял свят са под 38 години. В Китай този дял е още по-голям – 70 %, в Близкия Изток – 75 %. Излизането на часовниците „Cartier Panthère“ бе съпроводено от голям успех при тази публика. Новите часовници „Pasha de Cartier“ се купуват от млади, нашата гривна „Love“ си остава бестселър.  25% от клиентите ни в Китай принадлежат точно към поколението Z, за тях ние сме млада, динамична марка, а не паметник на културата. Попитайте ги, кога е била измислена гривната „Juste un Clou“ – нашият знаменит гвоздей. Ще ви отговорят „Преди три години?“ А той съществува от половин век! Стилът Cartier не остарява. Работата не е във възрастта на конкретен модел, а в това дизайнът, рисунката, пропорциите да докосват сърцата така, както и преди 100 години. Иначе наистина трябва по други начини да се говори с младежта, да отидеш при тях чрез социалните мрежи, смартфона. Но техният смартфон ще остарее след година, а нашият „Juste un Clou“ ще остане гвоздеят на сезона десетилетия напред.

Модели от колекцията [Sur]naturel. Източник: https://www.emodno.com/

Официален сайт на Фондация Cartier – https://www.fondationcartier.com/

Превод – И . Димитрова

Източник – http://www.theartnewspaper.ru/posts/8777/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s