„Викът“ на Мунк бе замразен в арктическите ледове

Норвежката технологична компания Piql AS основа Арктически световен архив като безопасно хранилище на световната памет

КРИСТОФЪР ХАУС

8 декември 2020 г.

Картината на Едвард Мунк «Викът» (1893) в экспозицията на музея. Фотог.: The National Gallery, Oslo

Докато чака откриването на новата си сграда, през 2022 год., Националният музей на Норвегия замрази своята колекция. Той остави за съхранение цифрово копие на цялата сбирка, включваща около 400 000 обекта, в Арктическия световен архив, намиращ се в захвърлена въгледобивна мина във вечните ледове на архипелага Шпицберген.

Норвежката технологична компания Piql AS основава Арктическия световен архив като „безопазно хранилище на световната памет“. Той се намира недалеч от Световното хранилище за семена и неговата идея е да опази цифрови артефакти и информация със световно значение от природни катаклизми, технологични изменения, хакерски атаки и войни.

Фотографиите на обекти от колекцията на музея, в това число на произведения на изкуството (вкл. „Викът“ на Едвард Мунк), както и на архитектурата и дизайна, са пренесени върху piqlFilm – аналогова лента, позволяваща безопасното съхраняване на цифрови данни в автономен режим. В Арктическия световен архив наричат лентата „бъдещенепроницаем“ носител. Директорът на Националния музей по управление на колекциите Ролф Ингве Уген уверява, че на теория за „нейното четене е нужна само светлина“.

Експозицията от римски копия на древногръцки скулптури и портрети на римски императори. Фотогр: https://www.hisour.com/

Сумата, която музеят заплаща за съхранение на трите групи отцифровани произведения на изкуството, не се разгласява. В момента те се съхраняват заедно с депозитите на УНИЦЕФ, стокхолмския Музей за съвременно изкуство и Ватиканската библиотека. Арктическият световен архив заявява, че може да пази техните данни „повече от хиляда години“.

Между другото, съхраняването на артефакти и документи под земята съвсем не е нова идея. По време на Втората световна война лондонската Национална галерия изпраща своите съкровища в шистова мина в уелския град Манод. Шпицберген, обаче, е още по-отдалечен и безопасен: „Това все едно е друга планета – казва Ролф Уген – като краен предел.“

Арктическият световен архив. Фотография: digitalfriends.com

Превод – И. Димитрова

Източник: https://www.theartnewspaper.ru

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s