Посетителите на изложбата „Младите в династията Брьогел и тяхната епоха”, която се откри в музея „Новият Йерусалим” (Московска област) на 24 декември, ще се потопят в света на увлекателни и заплетени семейни и художествени истории
22 декември 2020 г.
Питер Брьогел Млади. „Бобеният крал” („Кралят пие!”)[1]. Фотог.: Музейно-изложбен комплекс „Новият Йерусалим”
[1] Картината изобразява трапеза в чест на католическото Богоявлание. В този ден в католическите страни е прието да се поднася особено тестено изделие с боб, орехи, фигури на Христос или светиите и др. Този, който получавал изненадата, се провъзгласявал за Бобен крал и оглавлявал празнуването. При неговото провъзгласяване присъстващите викали „Кралят пие! Да живее кралят!”. От тук идва второто наименование на картината.
Династията Брьогел е уникално явление: обединени от родствени връзки, четири поколения художници са творили в продължение на повече от 100 години, от XVI до XVIII век. Имало един изтъкнат баща – художник, който имал двама сина – живописци, по-нататък – двама внуци и двама зетьове (мъже на внучките), и още четири правнуци. Всичко – два Питера, три Яновци, Ян Петер – лесно е да се объркаш. Подобно нещо не е имало, нито преди, нито след това, освен семейство Бах в музиката.
Сбирката от нидерландска живопис на руските колекционери Валерия и Константин Мауерхауз, превърнала се в основа на изложбата, също е изключително явление. Тя се е формирала през последните 15 години в резултат на откупки от търгове и галерии. Колекционерите са имали голям късмет – цените на картините на династията Брьогел скачат до небето за същия период. Ако през 1990-те Питер Брьогел Млади се продава за 1,5 млн.$, то в 2011 г., на аукциона на Christie’s в Лондон, неговата работа се продава за 10,7 млн.$.
През 2015 г., колекцията на семейство Мауерхауз вече бе показана в Пушкинския музей в Москва. Онзи път, както и сега, тя е курирана от професора по изкуствознание д-р Вадим Садков. Преди пет години, обаче, публиката вижда 29 работи. Докато днес на нашето внимание са представени 70 произведения – около 19 картини на Питер Брьогел Млади (1564-1638), две работи на Ян Брьогел Стари (1568-1625), произведения на неговия син Ян Брьогел Млади (1601-1678) и много други.
Началото на активното семейно брьогелознание поставя изложбата „Breughel — Brueghel” през 1997 г., курирана от немския изкуствовед Клаус Ерц. На нея за пръв път редом са поставени 2 творби на двамата братя, синовете на Брьогел Стари. През 2002 г., в няколко европейски града, е показана изложбата „Brueghel Enterprises” („Предприятията на Брьогелите”) и този феномен попада във фокуса на вниманието. Най-важният въпрос, който дискутират всички, е как всъщност са се появили дадените копия?
Ян Брьогел Стари. „Маймунски пир” („Белите на маймуните”). Фотог.: Музейно-изложбен комплекс „Новият Йерусалим”
На съвременния зрител, живеещ в цифровия век, когато за копиране на изображение е достатъчно да се натисне копчето на телефона, тези трудности от ХVІ век са непонятни. За да си представим драматизма на ситуацията, трябва да се пренесем в 1569 г., когато В Брюксел неочаквано умира 45-годишният преуспяващ художник Питер Брьогел. Той оставя млада вдовица и три деца – дъщеря и двама сина, от които най-голямото е на пет години, най-малкото – на една.
Активният творчески период на Брьогел Стари обхваща последните 16 години от живота му. През това време той създава около 50 работи. Повечето от тях са се съхранявали в частни колекции; още в ХVІ век те са били много търсени (императорът на Свещената Римска империя Рудолф ІІ е давал задачи на своите посланици да търсят и купуват картини на Брьогел). Тоест, наследството на художника се е котирало високо и е било достъпно за ограничен кръг богати и влиятелни хора, но със сигурност не за най-близките роднини.
Питер Брьогел Млади. „Зимен пейзаж с капан за птици”. Фотог.: Музейно-изложбен комплекс „Новият Йерусалим”
Едва съвременните методи за изследване (инфрачервената снимка) позволиха да се види, че Питер Брьогел Млади пренасял изображенията от картони върху грундирани дъски – основа за бъдещите картини. Методът е следният: по контурите на рисунката на картона имало дупчици, върху които минавали с кесийки, пълни със стрит въглен, и рисунъкът се отпечатвал на дъската (същият метод се прилага и в иконописта – бел.прев.). По всяка вероятност, картоните и предварителните скици са били това наследство, което се съхранявало при семейството и върху чиято основа възникнала династията. До днес този работен материал не се е запазил.
Питер Брьогел Млади – първенецът на Брьогел – на практика посветил целия си живот на популяризирането на творчеството на своя баща. Неговите работи са стрували доста по-евтино – ако големият Брьогел се продавал за 700 гулдена, то копията на сина – за 70. (Тези цифри са назовани през 2002 г. във връзка с изложбата „Brueghel Enterprises”). Питер-млади подписвал нещата със семейното име, но практически винаги отбелязвал и годината, което помага при атрибуцията. Тоест, той създавал копия, а не фалшификати. Обемът на производство при наследниците бил в пъти по-висок – срещу 50 картини от бащата семейството противопоставило почти 1500 копия, а някои от композициите се повтаряли до 50 пъти! чи на баща си, остава загадка. Тяхната майка Майкен Кук умира десет години след съпруга си. Съществува версията, че Питер и Ян са възпитани от своята баба Майкен Верхюлст – художник-миниатюрист и вдовица на Питер Кук ван Алст. Но даже и да растеш в семейство на художници, това не е достатъчно, за да възпроизвеждаш картините на баща си, които често въобще не си виждал, с феноменална точност.
Ян Брьогел Стари. „Букет от ириси, лалета, нарциси и ходжови лалета в глинена ваза”. Фотог.: Музейно-изложбен комплекс „Новият Йерусалим”
Ян Брьогел Стари – вторият син на основателя на династията – избрал собствен път. Той заминал за седем години в Индия, където и се оформил като художник. Неговите картини имали по-камерен характер, почеркът се отличавал с маниеристична изтънченост, а живописният слой – поради велатурите – с прозрачност. Освен с алегоричните и пасторални сценки, той се прославил с композициите от цветя – станал един от родоначалниците на този вид натюрморти. Поради живописния си маниер Ян Стари получил прозвището Кадифения, докато неговият брат, преувеличаващ бащиния маниер, именовали Адския. Синът на Ян-стари, Ян Брьогел Млади, наследил, както ателието на баща си, така и палитрата от живописни теми и до голяма степен – неговия маниер.
Какво толкова притегателно имало в творчеството на Питер Брьогел Стари, че даже неговите копия имали и все още имат такъв голям успех? В историята на изкуството съществуват ключови фигури, около които се е създал свещен култ. (В руското изкуство, например, такава е фигурата на Казимир Малевич.) Брьогел Стари явно влиза в тази кръг. Той, като един от най-ярките представители на Северния Ренесанс, извършва прехода от религиозната живопис към светската, насищайки религиозните сюжети с житейски подробности и едновременно възвисявайки своите съвременници до нивото на библейски герои. Той измислил Земята (или даже Вселената), подарявайки на плоската като поднос Холандия гледки на безкрайни планини и долини. Това не са били просто топографски красоти, а Земята като творение на Бога. Брьогел живял по време на Реформацията, буржуазната революция, деленето на Нидерландия на испанска Фландрия и независима Холандия. Ужасът от тези потресения явно намерил израз в неговото творчество. В края на краищата, картините на Брьогел-стари работят като фрактал – колкото и да ги увеличаваш (съвременните проектори позволяват да ги увеличиш десетки пъти), на всяко ниво ще се открият нови и нови сюжети – занимания, детайли, изражения на лицата, отношения между хората, нюанси в дрехите. В този свят се потапяш като в бездънен кладенец. Затова големите открития са достойни да ги копират и разпространяват.
Посетителите на музея „Новият Йерусалим” ще се потопят в света на увлекателни и заплетени семейни и художествени истории. Освен братята Брьогел, в експозициите има работи на техните съперници-конкуренти – известните антверпенски майстори Франс Франкен Млади и Себастиян Вранкс, творили в историческия и баталния жанрове. Също можем да видим фламандски и холандски натюрморти – работи на Исаак Соро, Амброзиус Босхарт Млади и Балтазар ван дер Аст и още работи на Ян ван Кесел Стари, роднина на Брьогелите.
Изложбата също дава повод да поговорим за организацията на художествения пазар в Нидерландия през ХVІ-ХVІІІ век. В страната на първата в света победила буржуазна революция през тези векове възниква голяма прослойка от потребители на изкуство – богати граждани. В същото време, обаче, тогава съществувал монопол върху производството и главното върху продажбата на картини. Такава дейност са имали право да упражняват само членове на гилдията на Свети Лука. Двамата синове на Питер Брьогел Стари (да не говорим за децата им), като потомствени живописци, още 20-годишни станали членове на тази гилдия. Те имали голямо пазарно преимущество във възпроизвеждането и разпространението на семейния стил-марка.
Изложбата ще е достъпна за посещения до 11 април 2021 г. Повече за музея „Новият Йерусалим” на https://njerusalem.ru/.
Източник на статията: http://www.theartnewspaper.ru/posts/8693/
Превод от руски – И. Димитрова.
Артигра(Д) 