Джузепе Пеноне прави две големи дарения – на Филаделфийския художествен музей и центъра Помпиду

Скулпторът, представител на направлението „Arte Povera” (Изкуство от боклук), се надява, че неговите дарения от стотици работи на хартия ще предизвикат диалог

Нанси КЕНИ

17 юни 2020 г.


Джузепе Пеноне, „Растително вторачване” (1991), молив и туш, хартия. Courtesy of Philadelphia Museum of Art, 2020

Филаделфийският художествен музей и центърът Помпиду в Париж получиха големи дарения от работи върху хартия на Джузепе Пеноне –  италианския художник, свързан с движението „Арте повера”. Той е по-известен със своите скулптури, в които изважда на бял свят „същността” на дърветата.

Дарението на Филаделфийския музей (309 работи върху хартия и 5 ръчни книги на художника) обхваща пет десетилетия от неговия творчески път, започвайки от 1960-те, и съдържа голяма палитра от техники – графики, рисунки с графит, туш и водни бои и т.н. Дарението превръща музея в най-значимата сбирка от рисунки на Пеноне в САЩ – до този момент институцията притежаваше само две такива.

На центъра Помпиду художникът дарява 350 рисунки, които по подобен изчерпателен начин представят неговия творчески път, през който той изследва връзката между човека и природата, фокусирайки се върху теми като дишането, растежа и остаряването, и използвайки непретенциозни материали като камъни, клони и листа. До този момент Помпиду притежаваше 51 творби на Пеноне, 22 от които – рисунки.

В телефонно интервю от неговия дом в Турино, 73-годишният художник споделя, че пази повечето от рисунките още от края на 1960-те. В интерес на истината, неговата мечта е била на основата на тези работи да се създадат сбирки в Европа и САЩ. Връзката на Пеноне с Помпиду започва от основаването на музея през 70-те години и укрепва през годините, когато той преподава в École des Beaux-Arts в Париж. По този повод авторът споделя: „Франция е моята втора родина”.


Дж. Пеноне прави офорт върху медна плоча © Archivio Penone

Пеноне казва, че е „циментирал” своята връзка с Филаделфийския художествен музей докато работи с Карлос Басуалдо – главен куратор в отдела за съвременно изкуство – над книгата „Животът на формите” (Life of Forms). Книгата, изследваща неговото творчество, е съставена от К. Басуалдо и публикувана от Гагосиан и Ризоли през 2018 г. Според Пеноне, този проект показва, че Филаделфийският музей има дълбоки връзки с Европа.

Всяко пространство има свой дух и характер” – казва художникът за споменатите арт-институции – „Аз се надявам, че ще има диалог с колекцията във всеки от музеите, както и между двете дарения”. Помпиду и  Филаделфийският музей планират изложби на работите през 2022 г.

По думите на Басуалдо, най-интересните работи на Пеноне във филаделфийското „находище” включват част от най-ранните му творби, както и такива, свързани с известните „Приморски Алпи” (Maritime Alps) – скулптурни серии, показвани на открито в края на 60-те години. Кураторът е особено впечатлен и от рисунките, вдъхновени от френската прозаична поема „Песните на Малдорор” (Les Chants de Maldoror) от 1869 г. В тях Пеноне използва отпечатъците на ръцете си, за да създаде „променящ се пейзаж от знаци, в който анималистични форми и фигури на чудовища въздействат почти магически.”

Дж. Пеноне, „Малдорор“ (1987), черен туш върху ръчна хартия (отпечатък), Courtesy of Philadelphia Museum of Art, 2020

Басуалдо също отбелязва редица рисунки, свързани с „Идеи за камък” (Ideas of Stone) – серии от монументални скулптури, представляващи бронзови дървета с продълговати камъни в клоните. Той говори и за група рисунки на Пеноне, направени между 1977 г. и 1980 г. към поетичната серия „Дишане” (Breath). Тя представлява форми от теракота, които се асоциират с митовете за изпълването на човека с дъха на живота.


Дж. Пеноне, „Идеи за камък” (2003), молив, графит, водни бои върху хартия © Archivio Penone

Друг ярък момент е серията от рисунки върху хартия, тематично препращаща към работата „Да бъдеш река” (To Be a River) : Пеноне намира речен камък в родната си област Пиемонт, а след това моделира друг – от каменна кариера – по негов образец. Някои от тези рисунки възпроизвеждат двата камъка, използвайки различни техники (молив и кафе върху хартия, водни бои и молив върху хартия, молив и въглен върху хартия), докато други просто са породени от подобен творчески импулс.


Дж. Пеноне, „Да бъдеш река” (1981), молив и кафе върху хартия, Courtesy of the Philadelphia Museum of Art, 2020
„Да бъдеш река“, инсталация, 2012 – 2013, Лондон. © 2019 Artists Rights Society (ARS), New York/ADAGP, Paris. Photo © Archivio Penone

„Той мисли чрез рисуването” – казва Басуалдо – „Рисунките са абсолютно незаменими – основна част от неговата работа. Той създава с голяма лекота свят от резонанси между царството на животните и хората, флората и фауната, и природата като цяло”.

Кураторът също обръща внимание на рисунките, свързани със серията на Пеноне „Да развиеш нечия кожа” (To Unroll One’s Skin) от 1970 – 71 г. – поредица, в която авторът трактува връзката между повърхността на човешките тела и тази на камъка и мрамора. Чрез графичната техника на фротажа (отпечатък на предмет върху хартия с помощта на графичен материал), Пеноне се опитва да увековечи скални и дървесни повърхности. Той експериментира по същия начин и с отпечатъци на своята кожа и коса върху парчета хартия или други материали.


Дж. Пеноне, „Да развиеш нечия кожа” (1970), колаж – графиен отпечатък върху ръчна хартия

„Рисунката е спонтанен начин на изразяване извън спецификата на езика – рисуването е език извън времето” – казва Пеноне – „От древните стенописи, намерени в пещерите, до Средновековието и Ренесанса, рисунката носи в себе си културата и езика на всяка ера.” Авторът допълва: „Има определена свобода в рисуването, която не можеш да имаш в скулптурния процес – нещо като синтез. Аз мога да разгърна идеите си, като ги записвам” – върху хартия във вид на инструкции или литературни цитати.

„Сред най-провокативните работи, дарени на Помпиду, са три рисунки, свързани с „Работен проект за дървета” (Working Project on Trees, 1968), датиращи от времето, когато Пеноне започва работата си по тази идея“ – казва Йонас Сторсве – уредник на сбирката с рисунки и графики в Отдела за рисунки и графики. Рисунките са свързани със скулптура, в която ръката на художника – от бронз – е хваната за дърво. Тази творба илюстрира как ”то (дървото) продължава да расте, но с изключение на мястото, където е ръката”.


Дж. Пеноне, „Работен проект за дървета” (1968), графит върху хартия © Archivio Penone

Дж. Пеноне, „Приморски Алпи – то ще продължи да расте освен на това място.”, 1968 – 2003, © 2019 Artists Rights Society (ARS), New York/ADAGP, Paris. Photo © Archivio Penone

Сторсве също подкрепя тезата си с „Огледални контактни лещи” (Mirrored Contact Lenses, 1970) – рисунка с туш, основаваща се на известен днес пърформанс, в който Пеноне носи огледални контактни лещи, отразяващи околния пейзаж и едновременно пречещи на носещия ги човек да вижда. [1]

 
Дж. Пеноне, „Огледални контактни лещи” (1970), черен туш, хартия © Archivio Penone

Той акцентира на пет работи без наименования – с туш и графит върху хартия, отпращащи към бронзовите пластики на художника от серията с така наречените „растителни жестове”. Това са скулптури, които той инсталира на открито – кореспондиращи с храсти и дървета, а в закрити пространства – с домашни растения.

Рисунките изобразяват лежащата Ева и са вдъхновени от известна френска романска статуя. Те „подчертават важността на серийността в рисунъчното творчество на Пеноне”- отбелязва Сторсве.


Неназована работа на Пеноне – 1984 г., графит, хартия. Свъ,зана е с неговите бронзови „растителни жестове”, вдъхновени от френска романска скулптура на Ева в катедралата в Отьон © Archivio Penone
 

Джузепе Пеноне споделя, че би желал даренията да породят чувство за „участие и принадлежност” у посетителите на музеите: „Надявам се, че публиката ще може да усети и сподели тази енергия.”


[1] Външният свят се е отразявал в очите на Пеноне, като лещите на практика блокирали зрението му. Огледалните контактни лещи на Пеноне съдържат идеята, че човекът трябва да се вглежда в себе си, за да може да се разгърне творчески пред външния свят. Пърформансът на Пеноне е документиран във фотографиите на Паоло Сартор. – От: https://aureliomadrid.wordpress.com/2008/02/04/giuseppe-penone/

Източник – https://www.theartnewspaper.com/

Превод от англ. език – Ирена Димитрова.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s