В едно от своите последни интервюта Кристо разказва за живота под карантина и опаковането на Триумфалната арка

Художникът признава, че се е страхувал да излиза навън по време на пандемията и че „малко му е олекнало” от факта, че неговият последен проект в Париж е отменен.

Никълас Глас, 1 юни 2020 г.

Никой не би си представил, че това може да е неговото последно интервю – Кристо бе в чудесна форма. „Аз съм художник, който е абсолютно неразумен, абсолютно безотговорен и абсолютно свободен” – казва той по видео връзката от неговото ателие в Ню Йорк. Ние говорихме един час в понеделник, на 11 май. (…)

Неговият дом и ателие от 1964 г. се намират в реконструирана пет- етажна индустриална сграда от ХІХ век в квартала „Сохо” (Манхатън). От началото на карантината той не смее да излиза: „Никой не идва. Невидимият враг може да дойде по всяко време.” – казва Кристо. Но Кристо бе в добра форма, пълен се енергия и вицове, жестикулирайки и разсъждавайки над своя проект и обмисляйки опаковането на Триумфалната арка в Париж. Единственият белег на слабост бе медицинският кислороден апарат. (…) Когато Кристо има нужда от упражнения, той излиза да се разходи на покрива над неговото ателие и гледа към града. „Въздухът е много чист, небето много синьо, много сюрреалистично.” – казва художникът. Ню Йорк изглежда „в извънредна ситуация” по това време; той никога не е виждал своя „приемен” град толкова тих. Неговата помощничка – Лоренца, ми каза: „Докато Кристо работи и рисува, той е щастлив!”, а в онзи момент художникът имаше много работа.

„Никой не се нуждае от моите проекти” – казва Кристо почти радостно. – „Светът може да живее без тези проекти. Но аз имам нужда от тях, а и моите приятели.” Сякаш Кристо винаги е говорил така – това е неговият простичък и чаровен начин да отвърне на критиките и нападките.

„Изненадан съм” – той съобщава, че е получил разрешение да опакова Триумфалната арка. Представял си е това още през 1962 г. и даже пази фотоколаж като доказателство. Кристо бе много въодушевен, говорейки за важността на мястото, „неговата невероятна история”, „невероятен заряд”, „неговото мощно присъствие” на върха на хълма. Той се наслаждаваше на инженерното предизвикателство, на сложната задача да се опакова 50-метров монумент. Осем различни фирми – френски и немски – са ангажирани в производството на тъканта и нейното „инсталиране”, както и екип от скални катерачи, петдесет от които ще окачат материала.

Неговото въодушевление бе наистина заразително. Той сподели, че никога не е опаковал подобни закрити пространства – „между четири арки”, постоянно пронизвани от вятъра. Тъканта ще е като „жив човек”. Кристо показва малко правоъгълно парче от нея – сребристо от едната страна, синьо от другата. Той подчертава, че тя ще трепти на променливата светлина и ще се „държи” от червено въже.

На художника „малко му олеква”, като научава, че проектът е отменен до септември 2021 год. Той е „останал без дъх”, за да успее да направи навреме рисунките и да плати за проекта. Вече е продал девет от десет рисунки на максимална цена от 1, 5 млн. долара, като предполага, че опаковането на арката няма да надхвърли значително 14 млн. долара. Сега е намерил повече време за подготовката на рисунките и творческата работа, които ще покрият разходите. (…)

Изразявам учудването си, Как биха намерили пари сега. Кристо и Жан-Клод винаги са имали контрол над много важния и скъп архив от техни работи в Базел, Швейцария, където постоянно са оставяли за съхранение части от всеки проект. Този архив е бил залог, в замяна на който банката при нужда е можела да финансира техен следващ проект. Дали и сега това ще се получи? Кристо съобщава списък от банки – Credit Suisse, Deutsche Bank, Julius Baer, Prince of Liechtenstein, които в миналото са му помагали.

По време на нашето интервю Кристо по навик говори за „ние” и Жан-Клод – неговата съпруга и творчески партньор – така, като че ли тя е излязла от стаята за момент. Той признава, че приживе е била ”невероятен критик, много аргументирана, много умна” и винаги е намирала решение за проблемите.

На финала го попитах на кое място спрямо всички техни произведения той би поставил увиването на Триумвалната арка? „Не обичам да правя класации” – отговори Кристо. „Разбира се, Триумфалната арка ще бъде в края на моя живот, ако още съм жив да я видя.” – казва той с полуусмивка. Според него, тя трябва да се възприема по-скоро като част от „свързани помежду си неща от моя 85-годишен житейски път.”

Кристо щеше да стане на 85 години този месец – на същия ден, на който е родена и Жан-Клод. Двамата идват на бял свят на 13 юни 1935 година – „в един и същи час”, както е обичала да казва Жан-Клод.

Източник на статията – https://www.theartnewspaper.com/interview/christo-interview

Изт. на втора илюстрация – https://www.leparisien.fr/paris-75/paris-christo-va-emballer-l-arc-de-triomphe-en-2020-03-04-2019-8045544.php

Ил. 3 и ил. 4 – https://indepest.com/2020/06/02/christo-and-jeanne-claude/

Статията преведе Ирена Димитрова. Публикува се с частични съкращения.